New York Times: Красивото българско Черноморие

New York Times публикува разказа на един пътешественик, посетил България. Той е впечатлен от красотата на българското Черноморие. Пътешественикът разказва за достъпните цени в страната ни и вкусната храна, която е дегустирал в някои от морските ни курорти. Вижте целия разказ:

„Когато за първи път видях морето си помислих, че това е океан. Разбира се, че грешах, но морето се простираше докъдето може да види окото. Черно море, което свързва Европа със западна Азия, е с площ повече от 435 000 км2, което е колкото площта на Калифорния. Много други страни имат излаз на него, включително Русия и Турция.

Това е и перфектното място за човек, които търси забавление. Прекарах няколко дни в обикаляне на брега с кола, наслаждавайки се на слънчевото време и чудесните гледки. Не бих се учудил ако Черно море се превърне в топ дестинация за източна Европа, със своите евтини хотели, превъзходна морска храна и безплатни плажове.

Не е и скъпо да се стигне до там. Предлагат се двупосочни билети по $603 от летище Кенеди в Ню Йорк и по $612 от Чикаго за дати през септември. Важно е да се отбележи, че в София и Пловдив излитат и кацат самолети на ниско тарифната компания Райънеър. Еднопосочен билет от София до Лондон е $19.

Когато дойдете, ще имате нужда от кола. Наех автомобил от Sixt Rent a Car. Не бях чувал за тази фирма преди (немска компания), но с удоволствие наех нещо, наречено Dacia Sandero за около $17 на ден без ДДС. Колата беше като малка кутийка, която от време на време се клатеше при по-силен порив на вятъра или когато покрай мен минеше тир. За щастие, пътищата в България са добри, а магистралата до морето е с по две ленти, плюс аварийна лента във двете посоки. Но когато карате по двулентов път е добре да внимавате. Българските шофьори карат агресивно, затова не предизвиквайте съдбата, а карайте внимателно.

По пътя към морето минах през Хасково, малък град, където се срещнах с част от семейството си на сватбата на моя братовчед Матю и жена му Таня от България. Там прекарах нощта в стилния хотел „Ретро”. В него, голяма стая с климатик беше 71 лв, около $40. Там опитах и първата си шопска салата и освежаваща смес от домат, краставица и лук, леко поляти със зехтин. От Хасково до морето са два спокойни часа.

Бургас беше нещо като базата, от която тръгвах, по-специално Къща за гости „Фотинов” (65лв на нощ). Хотел „България” е огромна 17-етажна сграда в центъра на града, с широки стаи с гледка, но два пъти по-скъп от този, в който отседнах. Таня каза, че е добър хотел… добър по-комунистически. Плюс беше и, че на няколко крачки от хотела е и елегантната арменска църква „Св. Кръст”, построена през 1673г.

Този район е потопен в история. Хареса ми историята на Бургас и близкия до него Несебър. В Археологическия музей в Бургас има много артефакти от Бронзовата епоха, включително и най-старата мраморна статуя, намерена в България. Входът за музея е 5 лв, а само 10 лв. струва билет за достъп до четирите музея в Бургас.

Не много хора в България говорят английски, но любезна жена от музея се разходи с мен из града и ми показа другите музеи. Повечето табели в България са само на български, който използва Кирилица, но много туристически компании предлагат превод.

Още повече ми хареса качеството на храната. Отидох в „Сладко и Солено”, малка пекарна на ул. „Александровкса”, и там опитах много сладки, курабийки и питки. Любима ми стана голяма мека кашкавалка, пухкава филия хлаб, покрита с кашкавал. На другия ден си взех дюнер – плоска хлебна питка, пълна с пиле на грил, пържени картофи и сос за 3лв.

Дори и по-стиснатите пътешественици не трябва да се задоволяват само с храна от пекарни и щандове – една вечеря в ресторант не струва много. Бистро „Ореха” е отличен ресторант с външна градина на пешеходната зона в Бургас. Там шопската салата също беше страхотна, но също и морската храна. Кофа с миди, поляти с леко лют сос струва 11 лв. Порция крехка дълбоко изпържена сепия с чеснов сос е пак 11 лв. Алкохолът също не е скъп – бутилка местно Бургаско е 2 лв.

Вълнуващо е да се разхождате из града, но със сигурност ще минете през повече места ако сте с колело. Наех си колело като трябваше и да си купя карта за 10 лв. За разлика от такса за един ден, с тази карта се чекираш на всяка от спирките за колела, на която можеш да слезеш и да вземеш друго.

Бургас не е единственото красиво място на Черноморието. Другите градчета, които си струва да посетите, са на много близко разстояние. На половин час, на север от Бургас, е Несебър. В града има забележителности, включени в списъка на Юнеско. Лесно ще намерите къде да паркирате колата си, за да обиколите пеша руините на града, а някои от тях датират от 5-6 век.

Щеше да ми отнеме цял ден, за да обиколя всички църкви и забележителности в Несебър, но  все пак видях няколко. Любимата ми църква е „Св.Стефан”, която е построена през 11 век. В Несебър може да си купите един билет за 20 лв, който важи за седемте музея. Много е приятно да се разхождате по старите каменни улици на града, а от там си взех голяма чаша портокалов фреш за 4,20лв.  

От много места може да си купите сувенири както и кожени изделия. Аз не си купих, но цените на кожените чанти бяха около 150-200лв. Ако сте гладни, можете да хапнете в ресторантите в стария град, с гледка към морето. Мидите тук бяха 16,50 лв., по-скъпо отколкото в Бургас, но си струва.

Отново на около 30 минути, но на юг от Бургас, е Созопол. Атмосферата в града е подобна на тази в Несебър, заради каменните улици, гледките там също са прекрасни. Но обстановката е като че ли по-празнична в Созопол. Улиците са пълни с продавачи, кафенета, улични музиканти и артисти. Срещнах се със семейството си в „Античен кладенец”, където ядохме пържен скат за 1 лв.

В „Happy Pancake Workshop” ядохме палачинки. Три палачинки със сливи и канела, с шоколад и с ябълка и розмарин, излязоха около 9 лв.

Но бях дошъл заради плажа. По малка пътека слязох до пристанището в Бургас и вървях докато не стигнах голям бял плаж. Денят беше изключително горещ, а плажът осеян с хавлии и чадъри. По-добре оставете пуританските си виждания вкъщи, защото на плажа банските не са задължителни. Не бях планирал да ходя на плаж, за да се къпя в морето, но все пак останах по боксерки, оставих дрехите си в едно скрито кътче и влязох в морето. Водата беше хладна, но се усещаше страхотно по кожата ми. Плувах, слушах семействата, вълните и леката музика, която се чуваше от някъде и се чудих как не съм идвал тук преди.”