„Никога досега“: Какви всъщност са държавните разходи? (Графика)

Още при публикуването на проекта на Бюджет 2025 служебният финансов министър Людмила Петкова бе подложена на тежки критики от икономисти, финансисти и политици. Главен аргумент срещу предложения държавен финансов план се оказа твърде оптимистичното приходно перо, придружено от твърде раздутите разходи.

Според съпредседателя на „Продължаваме промяната“ (ПП) и бивш финансов министър Асен Василев голяма част от политическите партии са реагирали „негативно“ на разходната част на бюджета.

В интервю за bTV той напомни, че в Закона за публичните финанси (ЗПФ) има изискване разходите на държавата – общо за всички системи – да не надвишават 40% от БВП за въпросната година.

Конкретно той визира чл. 28 от ЗПФ, който гласи, че „максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма не може да надвишава 40 на сто от брутния вътрешен продукт“.

Всички бюджети, правени досега, от 1997 – 1998 г., в т.ч. бюджетите от COVID-19 кризата, бюджетите, правени с кризата в Украйна, всички са спазвали това правило, което ограничава колко харчим. Това е първият бюджет, който се подава, и нарушава това правило – не е на 40%, а на 46%“, заяви Василев, като добави: „Нула от това се дължи на мен“.

Официалните данни досега затвърждават тази констатация на Василев, а средносрочната бюджетна прогноза показва, че нарушението на закона ще стане устойчива практика за Министерството на финансите в следващите 4 години, ако не се вземат мерки.

Заложеният от Людмила Петкова, на база минали решения на депутатите, колосален ръст на разходите през 2025 г. ще увеличи дела им като част от БВП до внушителните 46%. (виж графиката)

Добра финансова дисциплина

Справка на Economic.bg в статистиките на МФ показва, че в последните 10 години България всъщност има сравнително добра фискална дисциплина.

Въпросното правило за 40% дял на разходите от БВП се запазва константно през годините назад с две малки изключения – периодът 2020 – 2021 г., когато държавата вложи допълнителни средства в подкрепа на граждани и бизнес вследствие на кризата от коронавирус.

Но дори тогава повишението е минимално – през 2020 г. делът на разходите като част от БВП в 40.3%, а през 2021 г. той е 40.5%. През 2022 г. държавата успява да задържи нивото на точно 40% от БВП.

Какво става при преминат праг от 40% от БВП

В свой анализ от Института за пазарна икономика (ИПИ) проследяват същата тенденция. Позовавайки се на данни от европейската статистическа служба Евростат и на прогноза на Еврокомисията от 2024 г., те посочват, че „докато в периода 2005 – 2019 г. консолидираните публични разходи са устойчиво на нива от около 36 – 37% от БВП, в периода след пандемията (2020 – 2024 г.) разходите преминават границата от 40% от БВП“.

Фискалната политика през последните две десетилетия ясно показва, че разходи над границата от 40% от БВП означават бюджетен дефицит и натиск върху данъците“, предупреждават от ИПИ.

В средносрочната бюджетна прогноза е заложено разходите за в периода 2025 – 2028 г. да са между 42 и 46%. Официалната прогноза на Европейската комисия е за увеличение до 41.6% през текущата година.

Част от първоначалните идеи на финансовото министерство всъщност предвиждаха ръст на осигурителната вноска с 3 пр. п., облагане на свръхпечалбата на банките и нов данък за добива на подземни богатства – или увеличение на данъчната тежест, макар и косвено. И трите идеи за повече приходи обаче отпаднаха.