Нов опит за възраждане на магистрала „Рила“

Възраждане на проекта за автомагистрала "Рила" бе обсъдено днес на кръгла маса, организирана от Форума за балкански транспорт и инфраструктура. В събитието взеха участие регионалният зам.-министър инж. Тодор Анастасов, председателят на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) инж. Апостол Минчев, както и представители на неправителствени организации и други заинтересовани лица.

Идеята проектът да бъде възроден е добра от гледна точка на свързаността и извеждането на трафика извън София, а също така трябва да подобри и свързаността със Северна Македония. Пътят е известен като далечен южен обход на София, свързващ автомагистралите „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“.

По време на кръглата маса днес се коментира, че изграждането на аутобана би подпомогнало развитието на туризма в Югозападна България, но и да насърчи икономическите инициативи в региона.

Всъщност идеята за строителството на трасето датира отпреди повече от 20 години.

Източник: Форум за балкански транспорт и инфраструктура

Петър Мутафчиев, който е председател на Форума за балкански транспорт и инфраструктура, изрази надежда, че проектът може да бъде реализиран в периода 2021 – 2027 г. Според него, магистралата ще даде възможност да не се концентрира транзитният трафик през столицата. Той напомни, че магистралата е част от Коридор номер 8 и връзката с Република Северна Македония и Албания.

Само преди дни, при провеждането на Инициативата „Три морета“, служебният транспортен министър Георги Тодоров коментира значението на изграждането на коридора за всички страни от инициативата. Нещо повече – икономическото развитие зависи от напредналата и модернизирана инфраструктура. По думите на Мутафчиев проектът ще има икономически и екологичен ефект.

Откъде може да дойде финансирането?

Магистрала ще е дълга над 140 км и по разчети на „Главболгарстрой“ от 2008 г. ще струва около 485 млн. евро. Финансирането може да се осъществи чрез публично-частно партньорство – около тази идея се обединиха Мутафчиев и зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройство Тодор Анастасов.

Последните години това стана малко като мръсна дума, а първите неща, които са били обект на публично-частно партньорство или концесия, са били тунелите, след това магистралите. Това е една от възможностите, които не използваме в България, особено за подобни проекти, ако са смислени, икономически обосновани и ефективни“ коментира Анастасов.  

Зам.-кметът по транспорта на София Кристиян Кръстев също подкрепи проекта. Според него населените места около Рила и Пирин биха имали по-голяма възможност за развитие. По думите му ако бъде направен референдум в населените места по яката на Витоша, ще стане ясно ,че хората там подкрепят изграждането на магистралата.

Има няколко възможности за изграждането ѝ, смята Мутафчиев. Идеен и технически проект би могъл да се финансира от Оперативна програма „Транспортна свързаност“, но по думите му трябва да има смислен проект и добър ОВОС, за да има солидна основа за изграждане.

То може да стане и на етапи. Първият може да е от Гюешево до магистрала „Струма“ и парите да са от оперативната програма. Вторият – от „Струма“ до Ихтиман – и връзката с магистралата „Тракия“. Това може да се прави по досегашния проект, който да се актуализира, и този участък да се даде за изграждане на концесия. По това трасе 70% от земите са държавни и общински, а едва 30% са частни. Така процесът на отчуждаване ще се облекчи“, коментира Мутафчиев.

За третия етап – свързването с магистрала „Хемус“ – Мутафчиев посочи възможност за финансиране от Плана за възстановяване или концесиониране. Пари може да се намерят и от пенсионни фондове, "в които има към 12 млрд. лв. "заспали пари".

Участниците във форума се обединиха и около идеята, че трябва да се води диалог с Камарата на строителите, за да може качеството на магистралите у нас да бъде подобрено. Проектът ще бъде представен за обсъждане на транспортното и регионалното министерства.

А каква е историята на магистралата?

Проучванията започват още през далечната 1978 г. от тогавашното Главно управление на пътищата и „Пътпроект“. Начинанието обаче не вижда бял свят до 1995 г., когато идеята отново е възродена и е взето решение да бъде направен технико-икономически проучване с цел изнасяне на транзитния трафик по направление Север-Юг и Изток-Запад далеч от столицата. През 1998 г. е подписан Меморандум за разбирателство по Инициативата за развитие на Южните Балкани, в който се включва и проектът за магистралата. Подписан е между Американската агенция за търговия и развитие и ГУП. Само 4 дни по-късно е подписан и финансовият меморандум за предоставяне на 400 хил. долара безвъзмездна помощ за финансиране на въпросното проучване. То приключва през 2001 г.

През 2005 г. е предложено трасето да е част от тогавашния Коридор номер 8, който трябва да свърже България, Македония и Албания. Година по-късно са проучени и вариантите му за свързване с магистралите „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“.

През 2007 г. е възложено трасето да бъде разработено с магистрален габарит. През 2009 г. по инициатива на „Главболгарстрой холдинг“ Национала агенция „Пътна инфраструктура“ (НАПИ) приема проектна разработка, според която изграждането и експлоатацията на магистралата ще стане чрез концесия. В средата на 2009 г., когато на власт идва правителството на Бойко Борисов, проектът е замразен. Вместо това по част от трасето е изграден скоростен път.

Трасето на бъдещата магистралата

Започва от „Струма“ край Дупница, заобикаляйки Самоков от север, там се разделя в две посоки. Първото трасе минава през Ихтиман и свършва на магистрала "Тракия", а второто прави завой на североизток, пресича „Тракия“ при Елин Пелин (там ще е втората връзка между двете магистрали) и през Лозенска планина ще се свърже с магистрала „Хемус“ край с. Потоп.

Така магистралата несамо ще изведе транзитния трафик от столицата, но и ще окаже въздействие и от екологична, икономична и транспортна гледна точка.