Новата директива IRRD: Как Европа се подготвя за кризи в застраховането?

Нова европейска директива позволява на регулаторите да се намесят в дейността на застрахователите и презастрахователите, ако те са пред фалит. Целта е да се избегнат по-големи финансови шокове, които биха могли да имат значителни последици за застрахователния пазар на държавите членки в Европейския съюз (ЕС).

Новата Директива за възстановяване и преструктуриране на застрахователите и презастрахователите (IRRD) трябва да „създаде минимална хармонизирана нормативна уредба“, обясняват от Комисията за финансов надзор (КФН) в коментар за Economic.bg.

Директивата също така регулира инструментите за преструктуриране, които да се използват при организираното напускане на пазара от застрахователи и презастрахователи, изпитващи затруднения или неспособни да изпълнят задълженията си“, допълват от регулатора.

И в момента има действащи правила, които обаче са повече следствени, отколкото превантивни, затова и от Европейската комисия (ЕК) предлагат тази нова директива като допълващ варианти на сега действащото законодателство.

Какви са текущите разпоредби

Понастоящем основен регламент за застрахователния сектор е директивата „Платежоспособност II“.

Тя влезе в сила още през 2016 г., като определя изисквания за капиталова адекватност, управление и оповестяване. Идеята е да се гарантира, че застрахователите поддържат адекватен капитал, с който да посрещат своите задължения и да са платежоспособни при редица неблагоприятни условия.

Освен това, директивата задължава компаниите да имат собствена оценка на риска и платежоспособността (Own Risk and Solvency Assessment, ORSA).

Важна разлика между „Платежоспособност II“ и IRRD е, че докато първата засяга целия застрахователен сектор, то IRRD е насочена към тези, чийто фалит може значително да повлияе на икономиката и на финансовата система.

За мишките и хората

Новата директива дава два основни инструмента за работа, които разпределят отговорността между бизнеса и регулаторите.

Първият от тях е свързан със създаването на предварителни планове за възстановяване. Те ще се превантивни и ще са с цел финансово „оздравяване“ на даден застраховател.

Уредбата на възстановяването цели да повиши резистентността на застрахователите на различни заплахи за тяхната платежоспособност, като ги накара предварително да предвидят възможни хипотези за финансови затруднения и да набележат уместни мерки за тяхното преодоляване“, казват от КФН за Economic.bg.

Отговорност за създаването на тези планове ще носи бизнесът, но одобрение за тях все пак ще се търси от надзорния орган. От КФН обясняват, че сред критериите за оценка ще са, от една страна, спазването на изискванията по IRRD, а от друга "дали прилагането на предвидените мерки в плана разумно може да се очаква да възстановят в подходящо време жизнеспособността и финансовото състояние на предприятието".

Вторият инструмент по IRRD касае планове за преструктуриране. Те ще са отговорност на регулаторите, в българския случай – на КФН.

Тази уредба (бел. ред. – на преструктурирането) цели да се създадат условия за продължаване на важни за обществото критични функции на конкретния застраховател, вместо същите да се прекъснат шоково посредством обикновена ликвидация, да се защитят колективните интереси на титулярите на полиците, да се поддържа финансовата стабилност , без да се ангажират средства от държавния бюджет“, допълват от КФН.

Плановете за преструктуриране ще позволят използването на няколко мерки, като една от тях ще е застраховател да продължи дейността си, но да няма право да сключва нови договори (т.нар. run-off).

Този инструмент е приложим при наличие на достатъчни средства у застрахователя да заплати задълженията си по застрахователните договори. Друг инструмент е принудително прехвърляне на портфейли от застрахователни договори или други активи/пасиви на трети пазарни субекти, които са в състояние да ги управляват ефективно“, допълват от КФН.

Трети инструмент предвижда използването на "мостово" предприятие. То временно ще „прибере“ активите и пасивите, докато се намери краен приобретател, който да ги поеме.

Засегнатите страни

На въпрос на Economic.bg за това кои ще са застрахователите с по-голяма тежест на българския пазар, които ще бъдат обхванати от директивата, от КФН не можаха да дадат точен отговор.

Методиките за определяне на застрахователите, които ще попаднат под режима на IRRD, все още са предмет на разработване и е твърде рано да се съобщават конкретния брой и предприятия“, коментираха от Комисията.

Изискването е минимум 60% от пазара да бъде ангажиран със задължението да разработва планове за възстановяване, докато 40 на сто да е предмет на планове за преструктуриране. „Тези прагове обаче не трябва да се прилагат механично и все още предстои задълбочена оценка кои ще бъдат конкретните предприятия“, предупредиха от ведомството на Бойко Атанасов.

Някой трябва да плати сметката

По време на онлайн семинар, посветен на новите изисквания, основен въпрос сред участниците бе кой ще заплати допълнителните разходи по създаването на тези планове. Оказва се, че единен отговор няма, тъй като се очаква разходи да възникнат както за бизнеса, така и за регулаторите.

Застрахователите и презастрахователите ще трябва да инвестират средства за разработване на възстановителни планове, като се очаква и създаването на

специален фонд за компенсации на кредитори, които са понесли щети в резултат на преструктурирането, ако тези щети се окажат по-големи от тези при обикновена ликвидация или несъстоятелност. Този фонд трябва да бъде формиран със средства от пазарните участници под формата на вноски“, обясняват от КФН.

На Комисията пък ще се наложи да наеме допълнително кадри, тъй като „ще се ангажира с одобряване на плановете за възстановяване, което ще натовари съществуващия ресурс“.

Средства ще са необходими  и за повишаване на квалификацията на служителите за прилагане на нормативната уредба.  Заедно с това директивата изисква създаването на изцяло нов орган по преструктуриране, който да бъде различен от надзорния орган върху застраховането, за да се избегнат конфликти на интереси“, допълват от българския регулатор.

Дебатите по новата директива са съвсем в начален стадий - тя предстои да влезе в сила в началото на 2025 г., като оттогава се предвижда срок от 24 месеца за транспониране.