Нови регулации за добивa на какао може да увеличат цената на шоколада в Европа

Пътуването на какаото от зърното до шоколада минава през заводи за преопаковане като този в Сан Педро, Кот д'Ивоар, където всеки ден пристигат по около 20 камиона с ремаркета, натоварени с тонове стока за международните пазари, разказва Bloomberg.

Работници разтоварват чували, тежащи до 65 кг, и ги отварят, подготвяйки съдържанието за сушене, сортиране и почистване. Други измитат зърната по пода на купчини за събиране.

Където и да погледне или да върви човек, има какаови зърна. Милиони и милиони се доставят в подобни съоръжения в Западна Африка и след това се изпращат към складове в Амстердам, Хамбург и Антверпен за най-добрите производители на шоколад в света.

Предстои обаче огромна промяна, която заплашва да преобърне тази верига на доставки и да повиши цените на сладкарските изделия, продуктите за грижа за кожата и билковите лекарства.

Нови правила

От 30 декември Европейският съюз ще изисква компании като Cargill, Ferrero Group, Nestle и Mars да доказват, че всяко зърно, което внасят на континента, не е допринесло за обезлесяването на друго място.

Това означава проследяване на какаото от шушулката до пристанището – скъпо начинание за индустрия, която вече се бори със свиващо се производство и рекордни цени на фючърсите. Липса на доказателство обаче означава липса на продажби – а това е значителна санкция предвид факта, че ЕС е най-големият купувач от Кот д'Ивоар и Гана.

Има опрян пистолет в главата ни да изградим системи и да се подготвим“, казва Пол Дейвис, президент на индустриалната група Европейска какаова асоциация (European Cocoa Association, ECA). „Очакваме сътресения за година-две, а това може да означава по-високи цени в Европа.

Всяка доставка – в чували или в насипно състояние – ще трябва да вписва GPS координатите на фермите, където се отглежда какаото и тази информация трябва да бъде качван в европейска база данни. Cargill, Ferrero и Nestle казват, че изграждат мрежите си за геолокация в Кот д'Ивоар, която доставя 44% от световното какао.

Нито от една от компаниите, с които Bloomberg се е свързала, не е споделила колко струват усилията им и не са обсъждали дали в крайна сметка потребителите ще поемат по-високите разходи под формата на по-скъп шоколад. Не е ясно дали бремето ще падне върху земеделците, които вече са сред най-бедните в света.

Макар и да полагат усилия, за да изпълнят изискванията, някои се опитват да убедят блока да отложи прилагането им, казва главният изпълнителен директор на Barry Callebaut Питър Фелд.

„Европейските регулации влязоха в сила и не бе обсъдено с никой от играчите в индустрията“, казва Фелд по време на разговор по отчета на компанията на 1 ноември. „Всички играчи се ангажират с Европейската комисия, за да лобират за преходен период“, допълни той.

Регламентът на ЕС срещу обезлесяването (EUDR) обхваща още палмовото масло, кафето, соята, дървесината и едрия рогат добитък – известни причини за премахването на дървета. Законът, който се простира от Амазонка до Африка и Азия, важи за суровини, както и за продукти като кожа и мебели.

Без него около 248 хил. хектара гори ще бъдат обезлесявани всяка година до 2030 г., показват изчисления на ЕС.

Зърната, който компаниите считат за несъответстващи на правилата, вероятно ще бъдат продадени в САЩ или Азия – определено по-малки, на толкова доходоносни пазари за западноафриканските производители. Ако ЕС научи, че дадена пратка е нарушила закона, наказанията включват глоби, конфискация или временна забрана за търговия в блока.

Това създава належащ проблем за индустрията. Нужни са 12-18 месеца, за да преминат какаовите зърна пътя от прибирането на реколтата до достигането на Европа, така че настоящата реколта трябва да отговаря на регламента, тъй като ще бъде доставена след 30 декември.

Лондонските фючърси струват с около 800 долара за тон повече от тези в Ню Йорк, според изчисления на Bloomberg, базирани на най-активните договори.

Какаото е отговорно за 7.5% от приноса на ЕС за глобалното обезлесяване, според BloombergNEF. Някои компании вече проследяват зърната чрез доброволни програми за устойчивост, но новият закон изисква по-задълбочено ниво на наблюдение, което започва с картографиране на често неясни граници на отдалечени самостоятелни парцели.