Новите оръжия на ЕС срещу тех гигантите

Битката на Европейската комисия и други институции от Oбщността с американските технологични гиганти не е от вчера и в актива на Европа има не едно и две сериозни антитръстови дела, проверки и наложени огромни глоби. През годините цел на европейските регулатори са били както софтуерният гигант Microsoft, производителят на устройства Apple и водещият разработчик на процесори Intel, така и онлайн платформи като Google и Facebook. А напоследък във фокуса на регулаторния огън са именно интернет компаниите с тяхната гъвкавост и възможност да оперират отдалечено в различни юрисдикции, без да спазват местните правила.

Успоредно с антитръстовите проверки и с опитите за принуждаване на технологичните бегемоти да плащат повече данъци в Европа, вече сме ставали свидетели и на редица действия на законодателно ниво. Сред тях са например правилата за предупреждение за „бисквитки“ или станалата печално известна регулация за защита на личните данни GDPR. Успехът на подобни нормативни упражнения и днес продължава да е спорен, а фактът, че на всички европейски потребители се налага при всяко посещение на сайт „да се съгласяват с бисквитките“, без да имат представа какво всъщност означава това, едва ли ги прави по-защитени.

Затова и логично технологичният бранш беше поизнервен, след като Европа извади на преден план и новото си оръжие, което за пореден път ще пренапише правилата в бранша и според мнозина има потенциала

да промени интернет

какъвто го познаваме. Става въпрос за два нови нормативни акта, насочени към цялостно регулиране на почти всички аспекти от дигиталния пазар - Digital Markets Act и Digital Services Act. Те ще бъдат насочени малко или повече срещу големите дигиталните платформи. Вездесъщи гиганти, които по всеобщо мнение напоследък се превърнаха в неразделна част от живота ни. Мислете си за Google, Amazon, Facebook, но също и за Twitter, Netflix, Reddit, Snapchat, Viber или Microsoft, която притежава Skype, LinkedIn и GitHub. По-малките също няма да бъдат подминати.

Според източници от Европейския парламент (ЕП) в Общността функционират около 10 000 онлайн платформи, като повече от 90% от тях са малки и средни фирми. От ЕП вече потвърдиха, че всички тези дигитални играчи са донесли огромни ползи на всички нас, позволявайки ни да общуваме без ограничения, да достъпваме и споделяме информация и съдържание, да купуваме продукти онлайн и какво ли още не.

Въпреки това от там посочват, че доминиращата позиция, придобита от някои от тези платформи, им дава значителни предимства пред конкурентите, както и огромно влияние върху демокрацията, основните права, обществото и икономиката. Този тип компании често изкупуват перспективните нови играчи в бранша, навлизат в множество други сегменти, оказвайки влияние върху традиционните играчи в тях, определят какви иновации да бъдат разработвани и се превръщат в своеобразен посредник между локалния бизнес и потребителите. Затова и новите правила имат за цел да върнат на обществото контрола върху развитието на сектора.

Почти всичко ще бъде засегнато

- от работата на чат месинджърите, през онлайн магазините за приложения, до интелектуалната собственост и много други сфери. И според мнозина двата нови закона ще имат последици, някои от които могат да отидат далеч отвъд европейските граници.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен вече ги определи като „исторически, както по отношение на скоростта, така и по същество“ и добави: „Това ще гарантира, че онлайн средата остава безопасно пространство, гарантиращо свободата на изразяване и възможностите за дигитален бизнес. Добавя се практическо значение на принципа, че това, което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно и онлайн“.

Digital Markets Act

Според една от най-важните разпоредби на този закон, доставчиците на чат съобщения като WhatsApp, Viber или Facebook Messenger ще трябва да направят своите услуги оперативно съвместими с такива на по-малки играчи, ако те поискат това. Регулацията много напомня либерализирането на телеком пазара преди години, когато „историческите“ оператори със значително пазарно влияние (традиционните телекоми) трябваше да дадат достъп до мрежата си на алтернативни играчи. Все още не е ясно дали новата разпоредба ще се прилага и за оперативната съвместимост между самите големи платформи за съобщения, като предстои това да бъде решено в бъдеще.

Може би най-потърпевш от този текст е Meta – компанията майка на Facebook и собственик на три от най-големите чат месинджъри - WhatsApp, Facebook Messenger и Instagram. От компанията обаче не избързаха с коментари по темата и ги ограничиха до Twitter постинг на ръководителя на WhatsApp Уил Каткарт, който изрази надежди, че законът ще е „изключително внимателен". За сметка на това от друг гигант – Apple - вече разкритикуваха Digital Markets Act, посочвайки, че според тях ще създаде ненужни уязвимости в поверителността и сигурността за потребителите на компанията и може да повлияе на бизнеса й в сферата на интелектуалната собственост.

Друга съществена разпоредба на новия закон е забраната компаниите да „комбинират лични данни за таргетирана реклама“ без изричното съгласие на потребителите. Текст, който също ще повлияе много на бизнеса на Facebook, но и на Google и други гиганти. Начинът, по който Apple и Google управляват своите магазини за приложения, също може да бъде засегнат от нормативния акт, макар че някои по-ранни текстове в тази посока вероятно няма да бъдат приети в последното споразумение.

Digital Services Act

Този регулаторен документ, който предстои да влезе в сила през 2024 г., от своя страна е насочен към налагане на по-сериозна отчетност на Big Tech гигантите. Така например, те ще трябва да бъдат прозрачни относно начина, по който работят системите им, за да показват съдържание на потребителите, както и да създадат алтернативни системи, които не са базирани на профилиране, а ще показват хронологични емисии. Сред задълженията им, вменени от новия закон, ще бъде и споделяне на ключови данни с проверени изследователи и неправителствени организации, които да оценяват в бъдеще онлайн рисковете. Фокусът на закона ще бъдат големите компании – такива, които имат най-малко 45 милиона потребители в ЕС.

Не на последно място, Digital Services Act ще ограничи таргетираните реклами, насочени към лица въз основа на тяхната религия, сексуална ориентация, етническа или политическа принадлежност, както и тези, таргетиращи непълнолетни. В добавка законът дава право на европейските институции да глобяват технологични компании с до шест процента от техния глобален оборот за нарушения на правилата, а при повторно нарушение – да бъде ограничен достъпът им до Общността.

Европа в ролята на пионер

Приемането на двата нови закона има и още един аспект – те могат да се окажат вдъхновение за други страни по света, включително и САЩ, които също търсят начини да ограничат влиянието на технологичните гиганти. Затова и не е изненадващо, че компании като Google, Amazon и Meta през последните години са похарчили милиони за лобиране сред политици в Европа за по-облекчени текстове на Digital Markets Act и Digital Services Act.

Монетата обаче има две страни, защото хипотетичното напускане на континента от тези платформи може да се окаже не по-малко вредно за потребителите и малкия бизнес в Общността, отколкото някои техни практики – обект на критики. По всичко личи, че „дресирането“ на дигиталните гиганти ще се окаже сложна регулаторна задача и, за добро или за лошо, Европа възнамерява да бъде пионер в тази област.

Текстът е част от бр. 109 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.