Новото държавно райониране вреди на Югозападна България

Преди дни на портала за обществени консултации беше публикуван проект на промени в Закона за регионалното развитие, които касаят най-вече предстоящото ново райониране на страната. Новото райониране се налага по обективни причини – единият от 6-те сегашни района, а именно Северозападна България, не отговаря на европейския критерий за население (между 800 000 и 3 млн. души), тъй като населението му вече е паднало под долната граница. Много е вероятно в данните за 2018 г. и другият бързо обезлюдяващ се район, Северният централен, също да се окаже сполетян от същата съдба. Предвид това България има ангажимент да подаде предложение за нови райони на България към Евростат до края на тази година.

Темата за новите райони беше отворена още в началото на годината, като тогава бяха представени три варианта от работната група към министерството. В рамките на проведените тогава обществени обсъждания, ИПИ представи четвърти възможен вариант на райониране,  който според нас преодолява основните недостатъци на предложените три; този вариант също получи значително внимание и срещна одобрение от експерти и представители на администрацията.

От предложените промени в Закона за регионалното развитие и придружаващата ги оценка на въздействието виждаме, обаче, че кой знае какъв смисъл от проведените обсъждания и срещи по места по новите райони не е имало.  Видно е, че по някакви неведоми административни пътища е избран един от трите варианта на работната група, без промяна спрямо първоначалния вариант. Никъде в мотивите или в частичната оценка на въздействието към законопроекта не се обяснява защо точно този вариант е най-добрият, нито пък се привеждат данни за проведените обсъждания и получените становища.

Аргументацията в оценката на въздействието е изключително обща и мъглява, което се вижда дори и от (дипломатичните) предложения за промени, направени от дирекция „Модернизация на администрацията” към МС.

Според избрания вариант страната ще бъде разделена на 4 нови района – Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски. Да, тези райони отговарят на минималния критерий за населението на ЕК. Но дотам.

Огромният недостатък на този вариант на райониране (както и на другите, предложени от работната група), е, че един от бъдещите районите, Югозападният, автоматично преминава в групата на „районите в преход” по класификацията на ЕК. Този проблем не е никак малък и има пряко значение за бъдещото развитие на този район.

Да обясним. От това, как е районирана страната, зависи какъв достъп ще имат отделните райони до фондовете на Кохезионната политика в ЕС. Въпросът за районирането на страната, в крайна сметка, е въпрос за пари, при това за много пари, колкото и цинично да звучи, и тези съображения би следвало да бъдат водещи при бъдещото райониране. За съжаление, обаче, предложението на министерството показва абсолютна безхаберност, да не използваме по-силни думи.

Ето малко детайли. За Кохезионната политика в момента са дефинирани 3 нива на достъп, т.е. 3 категории на районите или регионите за периода 2014-2020 г.:

По-слабо развити региони – това са регионите с БВП на глава в стандарт на покупателна способност (СПС) под 75% от средното за ЕС;

Региони в преход – с БВП/глава между 75 и 90% от средното за ЕС;

По-силно развити региони – с БВП/глава над 90% от средното за ЕС.

Близо половината от средствата за сближаване за програмния период 2014-2020 г. са заделени за по-слабо развитите региони, около 10% от ресурсите – за регионите в преход, а около 15% - за по-силно развитите региони.

Най-вероятно след 2020 г. Кохезионната политика и средствата за нея, обаче, ще претърпят промени. По всичко личи, че промените ще са в посока намаление на бюджета за тази политика и като абсолютна сума, и като дял от общия бюджет на ЕС. По-рано тази година Европейската комисия публикува комюнике, в което излага своите виждания за бъдещата 7-годишна рамка и възможните варианти за действие. При два от трите варианта за бъдещата Кохезионна политика, изложени от Комисията, Кохезионната политика спира да подкрепя райони в преход и по-силно развити райони (Вариант 2 и Вариант 3 на стр. 12 в цитирания документ) и продължава да подкрепя или само т.нар. кохезионни страни (Вариант 3), или едновременно по-слабо развитите райони и кохезионните страни (Вариант 2).

Именно тези бъдещи планове за промяна в Кохезионната политика имат директно отношение към България и нейните райони от гледна точка на достъпа им до евросредства. В момента (по данни за 2016 г.) Югозападният район вече има БВП на глава от населението от 78% от средноевропейското, т.е. той автоматично преминава в категорията „район в преход”, ако остане в сегашните си граници (както е предложено в законопроекта). Това означава, че ако се приеме единият от гореспоменати варианти за бъдещата Кохезионна политика, то Югозападният район ще остане с отрязан достъп до парите по Кохезионната политика. А именно в този район е съсредоточено около 1/3 от населението и близо половината от работещите и производството на страната.

Дори и в момента, с достъп до кохезионни средства, бюджетът на столицата се задъхва. Фактът, че тук е съсредоточена работна сила и данъкоплатците не означава нищо за местния бюджет – при липсата на реална фискална децентрализация всичко „заминава” към централния бюджет и от това страдат именно най-развитите, но и най-пренаселените общини-икономически центрове като София. Ако София не беше усвоявала пари по Кохезионната политика, то  метро и до момента нямаше да има; нямаше вероятно да има и голяма част от модерната пътна инфраструктура като детелини, северни тангенти, ново околовръстно шосе и т.н.

Всякакви противопоставяния по линията провинция-София нямат никаква място в дебата за новите райони. Последните месеци се чуха мнения, че София „изсмуквала” парите за по-бедните райони на страната. Тези притеснения показват пълно неразбиране на това как работят тези инструменти – те не са игра с нулева сума, т.е. ако София и областите около София са отрязани от достъп до кохезионни средства, другите райони на страната няма да имат достъп до повече средства. Ако София се развива по-бавно, това няма да означава по-бързо развитие на другите райони (вероятно ще означава точно обратното, заради икономическите и социалните връзки между различните части на страната).