Няма драматичен отлив на доверие към банките

Покрай сагата с КТБ и в последствие докладите от Европейската комисия, които съветват България спешно да обърне внимание на банковата си система, до каква степен това подкопава доверието на българите относно функционирането на банките в България?

Това, което ние наблюдаваме и това, което статистиката показва, е че активите в банковата система растат. Числата не говорят за драматичен отлив на доверие в банковата система. Клиентите вярват на банките, държат парите си в банките и ползват банкови услуги. Дори последните данни показват скромен ръст на ипотечните кредити. Очевидно имаме и малко активност в тази посока. Предвидени са мерки за проверка на качеството на активите в банковата система, които ще потвърдят усещането, че хората продължават да вярват в банковата система.

Голяма част от българите не използват онлайн банкиране и според редица проучвания една от основните причини е недоверието на гражданите и чувството за несигурност. От къде идва това недоверие?

Българинът е традиционалист, новостите трудно се възприемат в България, трудно свикваме с тях. Но удобството ще накара българина все повече да ползва онлайн банкирането. Статистиката показва, че активните и заети хора предпочитат до ползват виртуалните канали. Всекидневните нужди ще ги накарат да преодоляват този страх. С времето ние доказваме, че използваме много съвременни и модерни практики за справяне с евентуалните открадвания на самоличността. Нивото на сигурност в банките се повишава.

Къде се намираме ние относно онлайн банкирането спрямо други страни в Европа? Изоставаме ли?

Не смятам, че изоставаме. От гледна точка на технологиите, българските банки инвестират в най-модерни технологии. Моето наблюдение е, че има държави, в които онлайн банкирането е много по-тромаво и по-трудно, отколкото в България.

Около една трета от българите не използват онлайн банкиране, а голяма част от хората, които използват тази услуга, използват само пасивно онлайн банкиране. Съществуват ли регулаторни пречки, които не позволяват на виртуалното банкиране да се развие в България така както в други страни от Европа?

Да, има и те са свързани с регистрацията на клиентите и средствата за идентификация на лицето, което става клиент на дадена банка. Според нашата регулация банката трябва да идентифицира физически лицето, тоест то да се яви в офис на банката. Имаме наблюдения, че в други страни това се извършва от други агенции, а не само от банки, от други субекти, които имат по даден закон или по дадена регулация право да извършват идентификация на клиент. С това се дава възможност на клиенти от други населени места, където банката няма присъствие, да станат клиенти.

Това е регулаторният проблем. От доста време се говори за така наречената електронна идентичност. Ако това нещо намери решение, сигурен съм, че банките ще го използват за идентификация и регистрация на клиенти. Такъв метод за идентификация може да се използва и от държавни институции за подаване на декларации.

В Европа компании като TransferWise, където един от инвеститорите е Ричард Брансън, набират скорост и популярност. Те предлагат междубанкови преводи и заобикалят високите такси на банките за междубанкови и международни преводи. Ще изместят ли подобни финансови инструменти банките?

Може би тези фирми ще завземат част от пазара и ще заемат ниша, но те не могат да изместят изцяло банките. По-голямата част от плащанията, скъпите плащания, които са във валута, обикновено обслужват търговския стокооборот. Там функцията на банката е очевидна - тя обслужва клиентите, най-вероятно финансира и купувачи и продавачи и тя би искала този поток да се насочва през нея. Плащанията, които се извършват в такава среда, подлежат на множество проверки, свързани с международните регулации, с изпирането на пари, със зоните, където трябва да се избягват трансфери. 

Тези такси може да изглеждат високи, но зад себе си те не крият само и единствено разходи за самия технически превод, а са свързани с тези проверки. Последната година доста се засили регулаторния натиск по отношение на банките за спазването на всичките разпоредби за избягване на преводи към страни с рестрикции или към организации, които са в черни списъци. Не смятам, че такива организации изцяло ще изместят банките.

От 2011 г., след смяната на мажоритарния собственик на банката, БАКБ започва да инвестира повече в зелени икономически проекти в България. Какво според е бъдещето на зелената икономика в България?

Ние виждаме много голяма ниша в специализираното финансиране на зелената икономика. Ние сме определили 5 подсектора на зелената икономика. Единият е земеделието, тъй като там цикълът се възстановява, особено земеделие, свързано с агроекология и биологично производство. Вторият сегмент е енергийната ефективност и възобновяеми енергийни източници. Третият сегмент е транспортът. България трябва да превърне негатива в позитив, тоест липсата на тежка индустрия да ни даде възможност да продаваме екологично чиста земеделска продукция и храни, чисти от замърсяване и вредни химикали. Водите са другият сектор, който подкрепяме. От началото на 2012 г. над 250 млн. лева са отишли като кредити в тези сектори.

Това са приоритетни сектори за нас.

Ще се разделим ли някой ден с парите в брой?

Някои филми ни показват такова бъдеще. Може би да. Все повече и повече плащанията по електронен път изместват традиционния начин на плащане в брой. Дори и за малки плащания в момента съществуват решения като картови плащания чрез мобилни телефони. Транзакционните разходи за такива плащания намаляват.