Лихвите по жилищните заеми в България падат през февруари
БНБ отново предупреждава за рискове при ипотечните заеми, които могат да засегнат цялата финансова система
Жилищното кредитиране в България продължава да изглежда като оазис на фона на нарастването на лихвите в Европа, но и при бизнес кредитите у нас. Очакванията са в даден момент политиката на високи лихви, приложена от ЕЦБ, да се просмуче и в страната и ипотечните заеми да започнат също да поскъпват, но засега тенденцията е за спад.
Данните на Българската народна банка (БНБ) показват, че през февруари средният лихвен процент по ипотечните заеми се понижава с 0.03 пункта до 2.54%. За сравнение, рекордното дъно, отчетено от БНБ, бе през месец септември 2022 г. – 2.47%. Последва период на съвсем леко покачване – с десета от процента – но вече два месеца отново се наблюдава поевтиняване на кредитите за жилище.
Успоредно с това данните на БНБ продължават да показват стабилен ръст на жилищните кредити, който за най-краткия месец от годината достигна 22% – невиждан темп от 2009 г., когато пазарът се срути.
Междувременно централната банка отново предупреди за съществената кредитна активност в жилищния сегмент и остави антицикличния буфер на ниво от 2% до второто тримесечие на 2025 г.
БНБ обаче свива прогнозите си за евентуален ръст на лихвите.
През следващите месеци се очаква затягането на монетарните условия в еврозоната да се пренесе с лаг (забавяне - бел. ред.) върху лихвените проценти в страната, макар и само частично предвид изгледите за предстоящо обръщане на глобалния лихвен цикъл“, посочва централната банка.
Припомняме, че през последните месеци все по-често се обсъжда, на фона на забавената инфлация, кога големите централни банки ще започнат да понижават основните лихвени проценти, които достигнаха многогодишни върхове през последната година.
Своеобразният оазис, както изглежда жилищното кредитиране в България, се дължи на огромната ликвидност, с която разполагат банките в България, на чиято база се изчислява до голяма степен цената на ипотечните заеми.
По-широката картина в Европа пък показва, че лихвите по жилищните кредити в България са далеч под средните за еврозоната и единствено в Малта средният лихвен процент е по-нисък.
В своето решение за антицикличния буфер БНБ за пореден път подчертава, че високата кредитна активност „създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта и акумулиране на кредитен риск в баланса на банковата система, което може да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки при неблагоприятни тенденции в икономическата среда“.
Според централната банка „засиленото им предлагане (бел. р. – на жилищните кредити) от страна на кредитните институции допълнително стимулира кредитното търсене“.
От БНБ посочват още, че „в краткосрочен план вероятността за материализация на кредитния риск остава значителна“, и допълват, че банките „следва да поддържат кредитни стандарти (LTV, LTI, DSTI и др.)“.
Това са показатели, свързани със съотношението на отпуснатия кредит към стойност на обезпечението (LTV), със съотношението размер на кредита към разполагаемия доход (LTI) и съотношението разходи по обслужване на общите задължения към разполагаем доход при отпускане (DSTI). В началото на годината в специален анализ БНБ вече обърна веднъж внимание на въпросните критерии. Тогава от публикация на гуверньора на БНБ Димитър Радев стана ясно, че може да се пристъпи към „налагането на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата“.
За подобни мерки преди две седмици заговори и председателят на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) в България Жан-Франсоа Дофен.
Статистиката на БНБ показва още, че съществен спад има и при лихвите по потребителските кредити – с 0.36 пункта до 8.31%.
Поскъпване се наблюдава само при заемите за бизнеса. Статистиката на БНБ сега показва, че лихвите по заемите в левове растат минимално, а тези в евро – малко по-съществено през февруари.