Образованието – най-важният фактор, който предопределя бедността

• Продължава бързото покачване на националната линия на бедност, като в рамките на две години тя се е увеличила с точно 100 лева до 451 лв. средномесечно на лице от домакинство. Това е следствие от бързото покачване на медианния доход – тъй като линията на бедност (според определението на EU-SILC) е 60% от него, то това означава че медианният доход е достигнал над 750 лева на лице от домакинство. Повишаването на линията на бедност има и много практически последствия за социалните политики и социалните плащания, стига правителството да избере да се придържа към публикуваната от НСИ линия на бедност, а не към определяната от него по административен ред.
• Въпреки рязкото повишаване на линията на бедност, броят на хората под нея не се увеличава драстично – със 74 хиляди души между 2019 и 2020 г. до 24% от населението. Важно е да се отбележи, че делът на бедните преди социални трансфери намалява дори преди кризисната година, което за пореден път подчертава тяхната неадекватност за намаляване на бедността. 
• Наблюдаване се леко свиване на показателите за подоходно неравенство, като между 2019 и 2020 г. отношението между дохода на най-горния и най-долния квинтил (S80/S20 индекс) намалява с 0,1 пункта до 8, а коефициентът на Джини – с 0,8 пункта до 40. Това обаче не отразява подобрения в доходите на ниските доходни групи, а по-скоро намаляването на ръста на доходите от работна заплата. Въпреки този лек спад обаче, неравенството в доходите остава високо. 
• Все по-голям дял от бедните през 2020 г. са безработни – 61,1% от всички бедни, спрямо 58,9% година по-рано. Расте обаче и делът на заетите бедни – 9,6%, както и на бедните пенсионери  - 37,7%. Този ръст отразява най-вече повишаването на линията на бедност, който оставя под нея домакинства, които разчитат на един доход близо до минималната заплата и такива на пенсионери близо до минималната пенсия.
• Образованието остава най-важният фактор, който предопределя бедността – през 2020 г. 66% от хората със завършено начално и без образование и 32% със завършите основно образование са бедни. Това важи за едва 8% от тези със средно и 2,4% от тези с висше образование. Това разпределение подчертава извода, че задържането в училище и повишаването на достъпа и качеството на образованието са най-сигурните политики за борба с бедността, особено в дългосрочен план. 
• Бедността сред ромите остава много висока – малко над 2/3 от всички роми са в групата на бедните, а 79,4% са в риск от бедност и социално изключване. Притеснително е и обстоятелството е 32% от бедните роми са работещи, което насочва към неспособността им да се реализират на места, които предлагат много над минимално възнаграждение. Същевременно, 26% от ромите живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност. Очевидният извод е, че борбата с бедността по необходимост минава и през по-пълната интеграция на ромите на пазара на труда.

Въпреки значителното повишаване на линията на бедност делът на населението, което остава под нея, е стабилен, което означава, че политиките, които целият свиването ѝ на този етап се провалят. Освен това, кризисните години във всички случаи ще се отразят негативно на изпълнението на политиките за борба с бедността, интеграция на пазара на труда и подобряване на обхвата на образователната система.

Източник: ИПИ

Заглавието на редакцията на Economic.bg