Призрачните градове на Гърция: Заплашена ли е страната от демографска криза?

В планинското градче в гръцката област Пелопонес – Ласта, вече не е останал никой, за да работи в кафене „Свети Георги“, пише CNBC.

Вместо това е установена система на честта – вземате си питие, оставяте дарение и се потапяте в реликвите от отминала епоха.

Снимки на жизнерадостни местни жители на стените контрастират на реалността навън, където пуст площад, изоставено училище и порутени къщи предлагат мрачен поглед към бъдещото на страната, застрашена от срив на населението.

Ласта е само един от стотиците обезлюдени и изоставени „призрачни“ градове и села в Гърция, които илюстрират твърде видимо годините на намаляваща раждаемост, икономически затруднения и масова емиграция.

Икономисти предупреждават, че спадът на населението подлага на голям натиск страната, която тъкмо излезе от криза, тъй като няма достатъчно млади хора, които да подкрепят икономиката през идните поколения.

Макар че Гърция отчита много стабилен растеж за момента, занапред, с по-малко хора, които да работят, той трудно ще бъде задържан“, коментира Берт Колин, главен икономист на ING.

Спадащата раждаемост е „екзистенциална“ заплаха

Гърция е сред страните с най-ниска раждаемост в Европа. Нивото от 1,3 деца на жена е наполовина на това през 1950 г. и е много под изискваните 2,1 деца за заместване на населението.

Миналата година страната отчете малко над 71 400 раждания, най-ниския брой от началото на воденето на статистика преди почти един век и спад с около 6% спрямо 2022 г. Гърция вече има около едно раждания на всеки два смъртни случая, а делът на населението на възраст над 65 години е близо два пъти по-висок от този на жителите на възраст между 0 и 14 години.

Това накара премиера Кириакос Мицотакис да предупреди за „екзистенциална“ заплаха за гръцкото общество, тъй като страната е по-предразположена от повечето други към по-широки демографски промени, засягащи развитите страни.

Истината е, че днес нашите хора са сред най-възрастните в Европа“, заяви Мицотакис миналата година на гръцка демографска конференция.

Проблемът засяга някои райони от континенталната част на Гърция и широкия ѝ архипелаг повече, отколкото други.

„Спадът на населението не се проявява еднакво в цялата страна. Той има върхове в конкретни райони и това означава, че националните стратегии не са достатъчни, нужни са и усилия на местно ниво, тъй като общият демографски срив буквално се превръща в екзистенциална заплаха за нашето бъдеще“, допълни Мицотакис.

Демографските промени натежават на икономическия растеж

Демографският спад в Гърция контрастира със силното подобрение на икономическите перспективи пред страната. Очаква се гръцката икономика да постигне ръст от 2.2% през 2024 г. и от 2.3% през 2025 г., изпреварвайки големите икономики в Европа. Първоначалната прогноза на страната за ръст от 2.9% на брутния вътрешен продукт през 2025 г. беше ревизирана към понижение само ако се стигне до по-широко забавяне в ЕС.

Но икономисти предупреждават, че демографският спад може в крайна сметка да подкопае растежа в дългосрочен план.

„Демографските развития са ключови за икономическия растеж като цяло. Въпросът е колко ръце имаме, за да работят, и колко производителни могат да бъдат тези ръце“, казва Колин и допълва, че съществува „силна взаимовръзка“ между ръста на населението в трудоспособна възраст и БВП на човек от населението.

Гърция не е сама в това явление – демографският спад е проблем пред много развити страни. Япония и Южна Корея, с раждаемост от съответно 1,2 и 0,72 деца на жена през 2023 г., са сред най-известните примери на страни в демографски спад. Но много от западните страни и Китай също имат застаряващо население и нужда от по-голяма държавна подкрепа.