Образованието всъщност е разговор между поколенията

По-възрастните предават своя опит и знания на по-младите. Трябва да имаме предвид на първо място, че това е разговор с т.нар. поколение Z, което се ражда с лаптоп в ръце и което има съвсем различни комуникационни канали. Тоест ние трябва да се пригодим към това, което това поколение очаква от нас. Това заяви в ефира на Nova проф. д-р Пламен Моллов, ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив по повод Конференцията „Образование от А до #. Иновативното училище, организирана от Economic.bg в партньорство с Новините на NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.

„Конференцията постави на дневен ред много важни теми и създаде условия за една дискусия, която вярвам, че ще се развие в добри решения. В момента преустройваме учебните планове, така че да въведем максимално дигиталното обучение. Особено за дистанционни курсове, за задочно обучение“, допълва проф. Моллов.

„Кризата с коронавируса доведе до ускорена дигитализация. И учениците, и учителите, и родителите разбраха, че могат да се справят. Усилията, които бяха положени в цялата сфера на образованието, бяха огромни. От страна на министерството, от страна на всички над 2600 училища, директорите им, десетките хиляди учители, още повече ученици и родители. Процесът на трансформация трябваше да се случи бързо. Практически за броени дни, за да може да продължи образованието. Важното е, че разбрахме, че можем да се справим“, коментира Никола Гечев, директор корпоративни продажби във Vivacom - участници в събитието „Образование от А до #. Иновативното училище“.

По негови думи дигитализацията трябва да се прилага умерено и дозирано. Образователният процес е процес на обмен на информация. От хора, които притежават знанията и уменията, към хора, които трябва да ги приемат и да ги запазят вътре в себе си максимално дълго. Това никога не може да стане само със средствата на дигитализацията. Тя трябва да бъде подпомагащ процес, който да направи така, че цялостно образованието да стане по-качествено и по-ефективно“, пояснява Никола Гечев.

Тъй като всички университети са поставени в ситуация, в която да въвеждат дигитално обучение, би следвало институциите да се замислят върху едни общи стандарти, които да въведат, предлага проф. Моллов. „Например във всички университети, независимо от тяхната специфика, има електронни дневници, книги, различни информации, които се събират, свързани с часовете и преподаването и обратната връзка със студентите. Всичко това би могло да се обработва дигитално и да отива в министерството по електронен път. Има университети, които са много напред с дигитализацията и такива, които са много изостанали“, категоричен е той.

Дигиталното образование обаче не представлява само виртуалните класни стаи и студентските аудитории. „Част от него са електронните системи за проверка на знанията – т.нар. електронни тестове, които дават тази информация. Чрез тях се проверява степента на усвояване на знанията, структурирано, студент по студент, без да се налага да се извършва огромен труд за анализ на събраната информация. Ако се използват и системите на облачните технологии, цялата информация може да бъде достъпна навсякъде и по всяко време“, допълни Гечев.

Той подчерта, че е много важно също така как и колко сигурно се съхранява информацията. В този аспект роля играят и системите за информационна сигурност – т.нар. сyber security правила.

„Ако това, през което преминаваме в момента, се беше случило преди 10-15 години, със сигурност щяхме да имаме много по-големи проблеми. Най-малко проникването на широколентовия интернет в домакинствата в страната преди 10 години е бил малко над 35%, а сега е над 70%. Безспорно, за да има дигитално образование, трябва да има дигитална среда, достъп до интернет, а това е голям проблем за малките населени места. Той обаче е решим, отново чрез прилагането на технологии. Съществуват т.нар. мобилни мрежи, мрежи за сателитен достъп до интернет и това са неща, които могат да бъдат приложени и в момента се прилагат“, подчерта Никола Гечев.