Опитът на Хърватия с еврото

Още при поставянето на стратегическата цел за присъединяване към еврозоната и Шенгенското пространство Хърватия пое неотклонно по този път, независимо от вътрешнополитическите ситуации.

Цялата държавна машина - Централната банка, ресорните министерства, министър-председателят, външното министерство и дипломатическите представителства на страната - беше впрегната в името на тази голяма цел. Направена бе законодателна промяна, както и адекватна комуникационна кампания и пътят успешно бе извървян

от юни 2017 г. до 1 януари 2023 г.

когато Хърватия прие еврото и стана част от Шенгенското пространство. В България има лъкатушене, темата се поставя, после заглъхва, после пак излиза на преден план. Нашите съграждани се озадачават дали наистина искаме да влезем в еврозоната.

Присъединяването към еврозоната за Хърватия не беше нито висша математика, нито космонавтика, нещата там бяха ясно поставени, направен беше план и имаше физическа воля той да се изпълни. Имаше и много добронамерени партньори, готови да помагат – например ЕЦБ, други централни банки, Европейската комисия, министерства на финансите. Появиха се и негативни фактори – например, временно по-висока инфлация, която обаче беше следствие на пандемията, и то в целия ЕС. Като цяло обаче

резултатът е позитивен

В Хърватия, както и в България, решението за приемане на еврото произтича от Договора за присъединяване към ЕС. До един момент двете държави вървяха с един и същи темп, заедно влязохме в ERM II. България обаче намали скоростта, а Хърватия постигна своята цел. Страхът от неизвестното е разбираем, в Хърватия също се страхуваха, че може да обеднеят, част от спестяванията им да „изгорят“. Дойче марката, след което еврото, съществуваха като втора валута и бяха предпочитани при покупките на недвижими имоти и автомобили. Хърватия е туристическа страна и големият брой туристи са най-вече от еврозоната. Месеци наред правителството предупреждаваше, че ще се предприемат мерки, с които да се пресече всяка мисъл за спекула при промяната на валутата. Големите търговски вериги 3 месеца преди влизането в еврозоната бяха задължени да обявяват своите цени в двете валути. Но по тяхна самоинициатива това стана половин година преди 1 януари 2023 г. Централната банка на Хърватска също имаше силна компания, насочена към обществото, но и към служителите в банковата система, направена беше

солидна техническа подготовка

за да се осигури и достатъчна наличност от евробанкноти и монети. Банкоматите веднага след като удари 12-ия час, започнаха да работят в евро. Държавата извърши голяма дейност за информиране на обществото защо е важно страната да стане част от еврозоната, какви са ползите. И тъй като Хърватия едновременно се присъедини в еврозоната и Шенгенското пространство, там се говореше, че стават част от вътрешния кръг на държавите от ЕС, които са най-добре интегрирани. Някои от ползите, които ще са валидни и за България: стабилност и предсказуемост на икономиката; стабилна  банкова система; няма такси за превалутиране, което е от особена важност за бизнеса. Всичко това дава позитиви и върху кредитния рейтинг на държавата.

Може да се провери и всеки да се увери, че икономическите показатели на Хърватия сега са много добри. Икономическото благосъстояние и

стандартът на живот расте

Привличането на чуждестранни инвестиции ускори своя темп.

Препоръки към българските власти: Да има ясна цел, че България влиза в еврозоната и независимо от политическите промени да остава стратегически най-важната цел. Държавните органи трябва да предприемат целенасочена кампания, а също бързи и ефективни действия за изпълнение на ангажиментите.

Присъединяването на България към еврозоната и Шенгенското пространство ще ни направи още по-интегрирани в европейското семейство.

Текстът е част от бр. 121 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.