Кабинетът „Денков“ остави въглищата в Пътната карта за климатична неутралност
Производството на ток от замърсяващите въглища ще бъде възможно до 2050 г., а междинните срокове ще бъдат договорени в Плана за възстановяване и устойчивост
Снимка: БТА
~ 2 мин.
Александра Сотирова-Делчева В Пътната карта на България за постигане на климатична неутралност до 2050 г. въглищните централи остават живи или поне докато това не бъде предоговорено. Това става ясно от решение на Министерския съвет, който е актуализирал стратегическия документ в съответствие с въглищното споразумение, постигнато между министър-председателя, членове на Министерския съвет, народни представители и представители на синдикалните.
В предишния вариант на Картата бяха заложени сценарии за постепенно спиране на изгарянето на въглища за производство на ток – до 2030 г. и не по-късно от 2038 г.
Сега отпадат междинните стойности на енергийните мощности за преработка на въглища, съответно за 2026, 2030 и 2035 г.
Те ще бъдат прецизирани в хода на предоговарянето на Националния план за възстановяване и устойчивост, както предполага и решението на Народното събрание от 12.01.2023 г.“, се казва в решението на МС.
Припомняме, че според взетото от Народното събрание решение през януари т.г. от Плана трябва да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., взимайки за базова година 2019-та. По силата на това решение МС следва да предприеме действия, с които да гарантира привеждането на ангажиментите за декарбонизация в съответствие с общоевропейските цели, като се осигури работата на централите за въглища без ограничение поне до 2038 г.
Създаването на Пътната карта за климатична неутралност беше основна цел на създадената преди повече от година Комисия за енергиен преход (КЕП).
Дефакто документът беше готов и тази седмица дори трябваше да бъде гласуван в енергийна комисия, но се отложи за другата седмица заради неясноти в текстовете.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
