От подиума в Ню Йорк до собствена биоферма в Аканджиево
Валя и Крис са агроиноватори и експериментатори, които ползват доброволен труд, за да компенсират липсата на работна ръка
Как се сбъдват мечтите:
Успехът е въпрос на шанс, но и на много упорита работа. Искаш ли да постигнеш високи резултати, не бива да го правиш с очакването да спечелиш много, а трябва да влагаш сърце и ум. Това е формулата, която при Валентина Димитрова и Кристиан Василев продължава да работи. Те са я прилагали преди – като модели, а Кристиан и като треньор по бокс – а сега я прилагат в тяхната семейна екоферма Pura Vida Organic Farm, недалеч от Пазарджик.
„Приземяването“ се дължи на желанието им да създадат здраво семейство, децата им да раснат в България, сами да отглеждат своята чиста храна, добивана по щадящ природата начин.
Силно е желанието ни да правим това, с което сега сме се захванали, затова и въпреки огромните трудности ентусиазмът ни не се изчерпва“, твърдят и двамата.
По света...
Работили са доста време в чужбина. Валя заминава за САЩ на 18 години с намерението да стане медицинска сестра, но бива открита като модел. Започва да снима за различни модни и козметични марки, присъединява се към най-представителните модели на гиганта Wilhelmina Models. Над 10 години е навън, работи основно в САЩ, като снима в целия свят. С Кристиан се запознава по време на обща фотосесия в Китай. Той също е модел на големи модни марки. Завършил е Националната академия по спорт и медицина в Ню Йорк.
„Работил съм навсякъде, където съм живял в тези 16 години зад граница. Много пътувах и трябваше на различни места да се докажа“, споделя Крис. В един момент свръхбогат човек го кани да вдъхне живот на новостроящата се луксозна спортна зала „Шадоубокс” в Манхатън, където заедно с олимпийски шампион на САЩ създават и налагат новата концепция за тренировки. Тя става хит сред холивудските звезди и знаменитостите на Ню Йорк.
...и пак у нас
Двамата решават, че е дошло време за нов живот и си купуват еднопосочен билет за България. Установят се в Аканджиево. Защо точно там?
Правеше ми впечатление, че в разговорите си с чужденци Валя с гордост им казваше, че е израснала в едно малко българско селце Аканджиево, в което няма светофар и пътни знаци дори няма. Не се срамуваше откъде е тръгнала“, спомня си Крис.
След като обикалят света и виждат „две и двеста“, избират селото без светофари. Здравето идва от храната, нека тя да е нашето лекарство, е казал Хипократ. Подобно на най-великия лекар от Античността двамата предприемачи са убедени, че имунитетът не идва от хапчетата и хранителните добавки от аптеката, а от здравословната храна и чистия въздух. Затова според тях все по-силна става тенденцията към завръщане на село, в която и самите те се вписват.
„Храната е здраве, а здравето е богатство“, става мото на Pura Vida Organic Farm.
Хобито става бизнес
„Не сме земеделци по образование, идваме от друга професия и нямахме реална представа с какво се захващаме. Започна като хоби, а не сме тръгнали с намерението това да стане бизнес. Но дейността порасна и решихме да започнем да споделяме храната с повече семейства. Но липсата на работна ръка сложи таван на разрастването“, разказва Валя.
Развиват не биоземеделие по книга, а следват свой иновативен модел. Също като в органичното земеделие отглеждат чиста от химия храна, но за разлика от стандартизираните изисквания, те внасят семена от цял свят. Затова и няма да направят стъпка към сертифициране, а ще са част от онзи модерен сегмент, наречен фермерска храна. Този нов вид земеделие изисква огромно знание, затова четат и се интересуват много по темата, контактуват с фермери по цял свят и обменят идеи и добри практики.
Какво отглеждат
Произвеждат около 60 вида сезонни плодове и зеленчуци върху 1.5 дка оранжерийна площ и 3 дка открити градини. Част от фермата са 6 дка лозя и 40 дка ниви, на които е засят еднозърнест лимец. Непрестанно правят опити и откриват нови неща. Затова най-точно за тях е да се каже, че са иноватори и експериментатори. Сами тестват кои култури може да растат заедно и кои не, кои може да бъдат засаждани в друг сезон, извън познатия.
Най-успешно зимните култури са минали фазата „Експеримент“. В най-студените месеци има най-малко чиста прясна храна. Затова решават да опитат с азиатски култури и сега през цялата зима в техните оранжерии има студоустойчиви зеленчуци, които не изискват отопление. Работят основно на абонаментен принцип. Не продават в магазини, през лятото и есента се появяват само на Фермерския пазар „Римската стена“ в София.
Доброволци за селски фитнес
Фермата се крепи на здравия труд, упражняван от четири чифта ръце, два от които са на родителите на Валя – Лидия и Васко Кулинови. В селото няма работна сила, на която да разчитат, и затова прибягват до друг иновативен подход – канят доброволци. Те обикновено се присъединяват през уикендите, но понякога и за по-дълъг период. Работа винаги има, а когато не са в състояние да се справят сами, обявяват акции за набирането на хора.
През есента брането на лозето става точно с доброволци. Вече имат много такива приятели, които в свободното си време често влизат в ролята на магически помощници, като само се обаждат да предупредят, че поемат натам. За тези хора това е приятна форма на селски фитнес. За онези, които работят в офис, е начин да се разтоварят психически и да качат емоционалния градус. Те се зареждат с енергия от съприкосновението със земята и затова някои работят боси. След като яко са се трудили, всички сядат заедно на трапезата, а накрая си тръгват с кошница със сезонни зеленчуци. Много са желаещите да помагат, в това число и от чужбина. Набират ги през платформата workaway.info или през своя сайт puravidafarm.eu.
Доброволци стават високообразовани ентусиасти с отношение към земята и чистата храна, хора, свързани с простия начин на живот. Присъединяват се и такива, които искат да видят „обратната страна“ на корпоративния свят“, обобщава Валя.
Сред многото доброволци е млад агроном, който преди време идва при тях от Япония – там се запознава с мексиканка, сключват брак и профилите им във Facebook потвърждават, че още са заедно.
За здрави растения
Не ползват хербициди, а за да предпазят растенията от болести, садят билки и цветя около тях, чийто аромат отблъсква насекомите – например лавандула, невен, тагетис. Болестите идват главно от почвата и ако не се грижиш за нея, растенията се разболяват и после нищо не може да ги спаси. Винаги се прави микс от насаждения, тъй като при монокултурите се развива среда, благоприятна за заболявания.
По трудния начин открили, че доматите, ако са на открито, ги хваща мана. И затова ги отглеждат само в оранжерия. Установили, че е полезно да се пръскат с разредено кисело мляко през 10 дни. Друг стимулатор е домашното прясно мляко с няколко капки йод и вода. Но всичко това се прави превантивно, а не когато дойде проблем. Това са позабравени рецепти, събрани от възрастни хора. Двамата ги споделят и не ги пазят в тайна.
Огънят на ентусиазма
Мнозина в България се съмняват, че наистина са успели навън, щом са се върнали. Валя и Крис обаче са убедени, че тук е тяхното място.
Не вярвах, че всичко което имам, ще го влагам в България, и то на село, но ето, че така стана. И е като пожар, който не може да стихне, докато не постигнем целта си. Такъв пожар вероятно е горял и у нашите възрожденци“, коментира Крис.
Двамата мечтаят да развият нов вид селски туризъм, при който заедно с гостите да правят киновечери и да организират тренинги, здравословни практики и забавления, да провеждат спортни лагери за любители и за професионалисти. В големите си мечти се стремят да бързат бавно, защото са виждали как един бизнес стремглаво може да се развие, както само в Америка е възможно, и една непремерена стъпка да го убие.
Светофарът свети зелено
„Работили сме на много места по света, но… камъкът си тежи на мястото. По-хубаво от нашата храна и от нашата вода няма. Животът на Запад е уреден, защо и тук да не направим това? И щом пета година не сме се отказали, значи има начин“, уверява Валя.
Изкушавате ли се да ги последвате? Сега е времето, светофарът свети зелено, усмихват се двамата. Пълно е с обезлюдени села и всеки, който иска да е близо до земята, нека да се втурне. От всички нас зависи да вдъхнем живот на селата и те да се възродят. Работата не е чак толкова трудна. Не е страшно да напуснеш големия град. Мнозина се боят, че няма да се справят. И най-добрия начин да разбереш, е като се хвърлиш в дълбокото. Също като Крис и Валя.