Пари за справедлив преход в Кюстендил има – въпросът е как да се използват

Шестото регионално събитие по европейския проект „Преход на възможностите“, изпълняван от „Бранд Медия България“, отново предизвика сериозен интерес сред местната общност. На кръглата маса „Реализиране на възможностите – Кюстендил“ присъстваха над 40 пряко заинтересовани представители на местната власт, бизнеса, синдикатите, неправителствените организации и местната общност. Те дискутираха в дълбочина възможностите за финансиране на справедливия преход в област Кюстендил – един от трите въглищни региони в България.

Модератор на събитието беше Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт, който бе категоричен, че въглищата си отиват и трансформацията на централите предполага смяна на характера на работата. 

Участниците в събитието вярват, че Кюстендил все още има шанс за своя справедлив преход. Те се обединиха около мнението, че „пари има“, но те трябва да се изразходват прозрачно и точно по предназначение. А за да се нарече преходът наистина справедлив, всеки работещ в мината или ТЕЦ-а, трябва има осигурено работно място и да остане в областта, а не да отива да работи в София или в чужбина.

Именно поради тази причина синдикатите призоваха местната власт да подпомага бизнеса и привличането на нови инвестиции.

В ТЕЦ „Бобов дол“ работят 890 човека. Така че с две-три нови инвестиции на територията на областта, могат да бъдат покрити тези загубени работни места“, смята Яни Георгиев, областен координатор на КНСБ.

Важно е обаче тези работни места да бъдат релевантни и хората да получават добро заплащане. От синдиката вече са започнали картографиране на работните умения и са готови да започнат обучения и преквалификация. Но ако вече преквалифицираните кадри няма къде да работят, то няма смисъл да се прави това.

Темата не е за зеленото или против него. И ние искаме да имаме зелена икономика, но искаме и справедлив преход“, категоричен бе Марио Нинов, национален консултант за справедлив преход в КТ „Подкрепа“.

Зелената сделка не е за разрушаването и затварянето на предприятия, а за „позеленяването на незелени предприятия“, смята той. Една от основните цели на КТ "Подкрепа" е насочването на средствата по европейските програми към предприятия, които трябва да се трансформират.

Според главния секретар на Кюстендилската търговско-промишлена палат (КТПП) Йордан Беловодски предвидените обучения на засегнaтите в сектора чрез директен бенефициент (ТЕЦ "Бобов дол" и мините в Бобов дол) не е правилно, тъй като не се знае колко от хората там ще останат на работа. 

На събитието се анонсира и работата по изграждането на индустриална зона в Кюстендил, с която градът да успее да привлече нови инвеститори. Такава е залегнала в плановете на общинската администрация, а пари за нея могат да се използват от Фонда за справедлив преход. 

Беловодски обаче се съмнява, че инвестиция в икономическа зона е оправдана. По думите му парите могат да бъдат насочени към други неща като например инсталация за текстилни отпадъци.

„Пари има“

Възможностите за финансиране бяха конкретно разисквани във втория панел на събитието, озаглавен „Идентифициране на възможностите за финансиране и партньорства за успешна трансформация“. Стана ясно, че България има достъп до 1.2 милиарда евро от Фонда за справедлив преход.

Така че „пари за справедлив преход има“, но те трябва да бъдат използвани прозрачно и по предназначение.

И въпреки че средства се дават от Европейския съюз, България има изключително нисък процент на усвояване на тези ресурси“, коментира Христина Лазарова основател и управител на EGGS – консултантска компания в областта на околната среда.

Силната централизация на държавата, както и политическата криза у нас силно пречи за развитието на регионите. Средствата трябва да се разпределят от общините на засегнатите региони, а не от националната власт, смятат участниците в дискусията.

Създаването на подкомитети на местно ниво към Комитета за наблюдение на справедливия преход е добър начин да бъдат чути местните желания и нужди.

Подкомитетите са силен инструмент за контрол и възможност да не се допуска превес на лични интереси във вземането на решения“, каза Ремина Алексиева, анализатор в програма „Енергетика и климат“ в Център за изследване на демокрацията (ЦИД).

Всеки един от въглищните региони трябва да има алтернативен профил на развитие, смятат от Центъра. Като според техни изследвания за Кюстендил на преден план излиза туризмът като възможност.

Младите, преходът и изкуството

Неправителствената организация Junior Achievement Bulgaria работи по международна образователна програма заедно с WWF в област Перник и област Кюстендил за развиването на предприемаческия дух у учениците.

Младите сами ясно поставят приоритет върху опазването на околната среда, опасността от климатичните промени и са насочени към търсене на решения“, сподели Вера Петканчин от Junior Achievement.

Тя постави акцент върху нуждата от ранно кариерно ориентиране към зелените професии, защото те са професиите на бъдещето.

Интерес у младите към зелената сделка има, това засвидетелстваха ученици от областта, които присъстваха на Кръглата маса.

Именно младите и тяхното образование са една от основните цели на Евгений Серафимов, художник и учител от областта. Той смята, че е важно в училище да бъдат застъпените теми като писането на европейски проект. За да може учениците да знаят как да се възползват от възможностите на Европейският съюз.