Парламентът одобри трансформацията на БНБ към еврото

Парламентът одобри окончателно новия Закон за Българска народна банка, който ще влезе в сила от датата, на която България влезе в еврозоната. Целта на правителството е това да стане от 1 януари 2025 г., но все още България не отговаря на критерия за инфлация и очаква компромис от страна на европейските власти.

На практика със закона се регламентира трансформацията на БНБ, която се налага при замяната на валутния борд и лева с еврото. С новия закон ръководството на БНБ прави и някои промени, които, по думите на гуверньора Димитър Радев, са обсъждани отдавна. Пример за това е вдигането на собствения капитал на БНБ от 20 млн. лв., заложен още през 1997 г., на 1 млрд. лв. Според Радев това би отговорило на инфлацията за периода. Идеята е новият капитал да бъде сформиран с отчисления от печалбата на институцията.

До голяма степен одобрените на второ четене от парламента промени са нужни за уеднаквяване на редица норми с европейското законодателство и с нуждите на Европейската централна банка, която миналата година даде положително становище за законопроекта.

Гласуването в парламента протече както почти всяка дискусия, свързана с еврото в парламента – с нападки между проруските БСП и „Възраждане“ и останалите групи – и на практика дебатът не бе по текстовете от новия закон, а дали България трябва да се присъедини към еврозоната и да има или не референдум по темата.

Иначе по време на цялостния процес по приемане на новия закон управителят на БНБ обръщаше специално внимание, че с влизането в еврозоната централната банка на България ще прехвърли около 900 млн. евро от резервите си към тези на Европейската централна банка (ЕЦБ), а останалите 100 млн. евро ще участва в записания капитал на ЕЦБ.

По думите на Радев тези средства ще носят по-голяма доходност на България, отколкото досега, и по тази линия БНБ ще бъде способна да прави значително по-големи вноски в държавния бюджет.

След изтеглянето на този около 1 млрд. евро резервите на БНБ ще продължат да са внушителни – около 35 млрд. евро. С новия закон бе прието те да могат да се инвестират и в малко по-рискови активи. Дори тогава, по думите на Димитър Радев, БНБ ще остане една от най-консервативните централни банки.

В законопроекта се урежда още статутът на еврото като парична единица, определя се дизайнът на националната страна на разменните евромонети, пускането и изваждането от обращение, замяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и евромонети.

Сред големите промени в закона е и отпадането на функцията на БНБ да определя процентите на минималните резерви, които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им. БНБ повиши нивото им на 12% през лятото, а в еврозоната те са едва 1%, макар и там да се обмисля вдигането им като част от борбата с инфлацията.

Новият закон определя и нова роля на управителя на централната банка – той ще ръководи БНБ, ще участва в определянето на паричната политика на Европейския съюз и ще представлява българската централна банка както навън, така и пред националните органи.

Запазват се трите основни управления в БНБ – „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“. „Емисионно" управление, оглавено от бившия депутат на „Продължаваме промяната“ Андрей Гюров, ще продължи да управлява паричното обращение и управлението на резервните активи на банката. Този подуправител обаче няма да участва при формулирането на паричната политика на ЕЦБ – тази важна функция вече е поверена на управителя на БНБ, доколкото той става член на УС на ЕЦБ.

С новия закон се предвижда и драстично затягане на режима за класифицирана информация, защото ръководството на централната ни банка вече ще има достъп до всички въпроси за евробанкнотите и евромонетите.