Петкова: Строителството на интерконектора с Гърция започва през май

Строителството на интерконектора Гърция-България ще започне през месец май тази година. Това каза енергийният министър Теменужка Петкова по време на среща с посланиците на страните от ЕС в България, организирана по инициатива на румънското председателство на Съвета на ЕС.

„Предстои финализирането на три ключови обществени поръчки за реализацията на проекта и реалното му строителство ще стартира през м. май, така че да бъде въведен в търговска експлоатация през 2020 г.”, каза енергийният министър.

От ведомството стана ясно още, че министърът е запознал посланиците от ЕС с намерението ни до края на февруари да стартира процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“. „Уверих ги, че ще работим при стриктно спазване на условията, поставени ни от българския парламент – проектът да бъде реализиран изцяло на пазарен принцип, без държавни или корпоративни гаранции и без договори за преференциално изкупуване на електроенергията”, написа Петкова в профила си във Facebook. Тя е обявила и възможността проектът да се разглежда като регионален.

Като цяло водеща тема на дискусията бяха основните приоритети и предизвикателства пред българския енергиен сектор. За развитието на своя енергиен сектор България залага приоритети, които са във фокуса и на Европейския съюз, каза министър Петкова. Сред тях тя изтъкна сигурността на енергийните доставки, декарбонизацията на икономиката при съблюдаване спецификите на всяка страна, интеграцията на вътрешния енергиен пазар и иновациите, които ще повишат конкурентоспособността на европейските икономики.

По думите на Петкова именно диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е във фокуса на вниманието както на европейско равнище, така и в България. Затова ключов е интерконекторът Гърция-България, който е и сред седемте водещи приоритети на ЕС в енергийната област.

Тя поясни пред посланиците от ЕС, че България ще участва чрез „Булгартрансгаз“ ЕАД в изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Така ще можем да доставяме природен газ и от по-далечни източници – САЩ, Алжир, Катар и други.

Изграждането на липсващата инфраструктура ни дава основание да смятаме, че реализирането на концепцията за газоразпределителен център е подходяща възможност за целия регион на Югоизточна Европа, подчерта Петкова. Тя припомни, че концепцията съдържа два основни елемента – изграждане на липсващата инфраструктура и създаване на борса за търговия с природен газ. И по двата елемента е отбелязан съществен напредък, каза енергийният министър, визирайки променената енергийна стратегия на страната и подписания меморандум за разбирателство между „Булгартрансгаз“ ЕАД и Австрийският Централноевропейски газов хъб.

Сигурността на доставките е основен приоритет, по който работи правителството и в областта на електроенергетиката, подчерта Петкова. Тя даде за пример изграждането на електропроводите между България и Румъния, България и Гърция и България и Сърбия, които ще съдействат за изпълнение на целите на ЕС за постигане на поне 15% междусистемна свързаност. Интегрирането на пазарите на електроенергия е гаранция за изпълнение на един от основните енергийни приоритети на ЕС – постигане на напълно функциониращ вътрешен енергиен пазар. В тази насока България работи активно за обединяване на пазарите със съседните държави, по-специално с Румъния и Гърция. Надяваме се до края на 2020 г. да има конкретни резултати от тази дейност с Румъния, а с Гърция това предстои след създаването на пазар "Ден напред“ при тях, каза Петкова.

Съдбата на въглищните централи в България, както и развитието на ядрената енергетика също бяха обект на внимание по време на разговора. Министър Петкова информира  европейските посланици, че в своя проект на интегриран план „Енергетика-Климат“ България е заложила функционирането на тези мощности до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Причината е, че това е местен ресурс, достатъчен за още 60 години, тези централи осигуряват до 60% от електроенергията в страната през зимата, инвестирани са сериозни суми в сероочистващи съоръжения и става въпрос за базови мощности.