Прагът за регистрация по ДДС изглежда най-после ще бъде вдигнат
Очаква се над 100 хиляди субекта да се дерегистрират
Четирите партии в управлението се активизираха и направиха първите официални постъпления за вдигане на прага за регистрация по Закона за ДДС. За подобна мярка се говори от години, а по време на коалиционните преговори през ноември неин явен застъпник бе „Демократична България“. Партията отново предложи идеята и миналата седмица като част от своите т.нар. антиинфлационни мерки.
Промените предвиждат от 1 януари 2023 г. прагът за регистрация по ЗДДС да бъде вдигнат двойно – от 50 на 100 хил. лв. Година по-късно се предвижда той отново да бъде повишен и от началото на 2024 г. да стане 166 хил. лв. Именно за подобни параметри, но „след анализ“, се бяха разбрали и четирите партии в коалицията по време на преговорите.
В случай че облагаемият оборот на регистрирано лице е под предвидения праг за регистрация след 1 януари 2023 г. или 1 януари 2024 г., то може да подаде заявление за дерегистрация в срок до един месец от влизането в сила на съответните промени.
Очакванията са в началото на 2023 г. около 86 хиляди регистрирани субекта да се дерегистрират при влизането в сила на завишения праг от 100 хил. лв. При повторното му вдигане пък прогнозата е за още 19 хил. фирми.
Законопроектът бе внесен ден след този за понижаване на законната наказателна лихва при забавени плащания. И двете предложения бяха анонсирани миналата седмица от „Демократична България“, като партията тогава посочи, че вече е изготвила и самите законопроекти по тях.
Нивото на регистрация по ЗДДС не е променяно от 2003 г. – т.е. отпреди 20 години,
през които настъпиха значителни промени в обществено-икономическите отношения, в покупателната способност, както и бе натрупана инфлация през периода“, посочват в мотивите към проекта подписалите се депутати от „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и Демократична България“.
Според мотивите в момента регистрация по ЗДДС трябва да направят дори и микро- и малки предприятия, тъй като сумата от 50 хил. лв. оборот е ниска. Така тези „най-уязвими икономически субекти“ са допълнително натоварени с ежемесечно изготвяне и подаване на данъчни декларации, по-чести данъчни проверки и ревизии, за което пък те отделят допълнителни разходи.
От законопроекта става ясно, че депутатите са обсъдили темата с финансовото министерство на Асен Василев. Според предварителните прогнози на българското правителство увеличаването на прага за регистрация би довело до между 200 и 400 млн. лв. по-малко приходи годишно при така планираното поетапно завишаване на неговия размер.
Според данни на Националната агенция за приходите в момента регистрираните по ЗДДС субекти са около 400 хиляди, но реално функциониращи са половината от тях. Около 90% пък са именно микропредприятия.
Според мотивите на проекта редуцирането им ще допринесе за по-добрата събираемост на приходи в бюджета, тъй като данъчната администрация ще може да се съсредоточи върху по-малко на брой субекти.
Иначе според изчисленията на депутатите субект с деклариран облагаем оборот под 100 хил. лв. годишно има разходи за администриране на ДДС по около 3000 лв. на година. За по-големите предприятия с годишен оборот между 100 и 166 хил. лв. разходите на година са около 4500 лв.
Това означава, че при първото вдигане на прага микро- и малките предприятия биха спестили от административни и регулаторни разходи приблизително 260 млн. лв., а при второто – 86 млн. лв.