Правителството одобри търговията с някои акции да се облага с ДДС
Върху прехвърлянето на книжа ще се начислява 20% данък, ако дружеството притежава имот в активите си
© ECONOMIC.BG / Economic.bg/Архив
~ 2 мин.
Министерският съвет одобри предложението на финансовото министерство търговията с акции или дялове да се облага с 20% ДДС, ако дружеството притежава недвижим имот или част от него. Част от бизнеса и експерти вече заявиха, че тази поправка е спорна, тъй като според българското законодателство придобиването на акции не означава придобиването на фактическо право върху притежавания от дружеството имот.
Министерството на финансите иска да дефинира като доставка на стока прехвърлянето на акции или дялове, еквивалентни на акции в дружества, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост върху нов недвижим имот или част от него.
Изключения се правят за банките, застрахователните дружества, пенсионните и инвестиционните фондове, управляващите дружества и всички други, изготвящи своите отчети по Международните счетоводни стандарти съставят. Изключенията са за финансовите институции се правят, тъй като МФ приема, че придобиването на недвижим имот, като косвен ефект от сделката с финансовия инструмент, не е с цел да се извлече печалба или доходност от придобиването и държането или търговията с дадения финансов инструмент.
Също така с данък няма да се облага търговията с ценни книжа, ако компанията е допусната до търговия на регулиран пазар, както и за ценни книжа.
Според Българската стопанска камара (БСК) разпоредбата е неясна и се разпростира отвъд посочената в мотивите към законопроекта цел да се преустанови „често практикувано от някои данъчно задължени лица заобикаляне на закона, при което чрез изповядване на сделки за прехвърляне на акции и дялове фактически се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, предназначени да бъдат използвани за жилищни нужди на физически лица, като по този начин се избягва възникването на задължения за ДДС“.
В българското законодателство не съществува легално определение на понятието „фактически права на собственост“. Неяснотата на предложения текст е продиктувана от факта, че Директива 2006/112/ЕO не е транспонирана в българското законодателство в пълнота. Също така Камарата посочва, че в българското право, актовете по учредяване и прехвърляне на правото на собственост върху недвижимо имущество са законово установени. В общия случай те се извършват по нотариален ред и подлежат на вписване в Службата по вписванията. Правата на съдружниците и на акционерите в търговски дружества не включват право на собственост върху недвижими имоти или части от тях, включени в активите на съответното дружество. Със сделка по прехвърляне на акции/дялове от дружество, което притежава недвижим имот или част от него, за акционера/съдружника не възниква право на собственост върху съответния имот, пише в позицията на БСК.
В същото време, предложеният текст на разпоредбата не включва хипотезата „владение“ на недвижимия имот, което я прави неприложима в практиката. При сделка по прехвърляне на акции/дялове не възниква нито една от двете хипотези.
Предвидената разпоредба дава изключително широки права за субективна преценка и разширяване обхвата на облагаеми сделки, без ясни критерии относно вида на дяловете или акциите, делът им в общо емитирания капитал, нетни активи или пазарна капитализация, видът (напр. стари или новопостроени сгради) на недвижимите имоти и техният дял в активите на дружеството, свързаност на лицата, които биха при определени, конкретни обстоятелства биха дали на притежателя им евентуални бъдещи права на собственост върху недвижим имот.
Министерството на финансите иска да дефинира като доставка на стока прехвърлянето на акции или дялове, еквивалентни на акции в дружества, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост върху нов недвижим имот или част от него.
Изключения се правят за банките, застрахователните дружества, пенсионните и инвестиционните фондове, управляващите дружества и всички други, изготвящи своите отчети по Международните счетоводни стандарти съставят. Изключенията са за финансовите институции се правят, тъй като МФ приема, че придобиването на недвижим имот, като косвен ефект от сделката с финансовия инструмент, не е с цел да се извлече печалба или доходност от придобиването и държането или търговията с дадения финансов инструмент.
Също така с данък няма да се облага търговията с ценни книжа, ако компанията е допусната до търговия на регулиран пазар, както и за ценни книжа.
Според Българската стопанска камара (БСК) разпоредбата е неясна и се разпростира отвъд посочената в мотивите към законопроекта цел да се преустанови „често практикувано от някои данъчно задължени лица заобикаляне на закона, при което чрез изповядване на сделки за прехвърляне на акции и дялове фактически се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, предназначени да бъдат използвани за жилищни нужди на физически лица, като по този начин се избягва възникването на задължения за ДДС“.
В българското законодателство не съществува легално определение на понятието „фактически права на собственост“. Неяснотата на предложения текст е продиктувана от факта, че Директива 2006/112/ЕO не е транспонирана в българското законодателство в пълнота. Също така Камарата посочва, че в българското право, актовете по учредяване и прехвърляне на правото на собственост върху недвижимо имущество са законово установени. В общия случай те се извършват по нотариален ред и подлежат на вписване в Службата по вписванията. Правата на съдружниците и на акционерите в търговски дружества не включват право на собственост върху недвижими имоти или части от тях, включени в активите на съответното дружество. Със сделка по прехвърляне на акции/дялове от дружество, което притежава недвижим имот или част от него, за акционера/съдружника не възниква право на собственост върху съответния имот, пише в позицията на БСК.
В същото време, предложеният текст на разпоредбата не включва хипотезата „владение“ на недвижимия имот, което я прави неприложима в практиката. При сделка по прехвърляне на акции/дялове не възниква нито една от двете хипотези.
Предвидената разпоредба дава изключително широки права за субективна преценка и разширяване обхвата на облагаеми сделки, без ясни критерии относно вида на дяловете или акциите, делът им в общо емитирания капитал, нетни активи или пазарна капитализация, видът (напр. стари или новопостроени сгради) на недвижимите имоти и техният дял в активите на дружеството, свързаност на лицата, които биха при определени, конкретни обстоятелства биха дали на притежателя им евентуални бъдещи права на собственост върху недвижим имот.
