Правителството очаква Планът за възстановяване да добави 4% към БВП
От ключово значение е да бъде засилен контролът от страна на институциите върху харченето на средствата
В краткосрочен план правителството разчита много на Плана за възстановяване и устойчивост. България ще получи около 13.5 млрд. лв. безвъзмездни средства по него, което е приблизително 9 –10% от размера на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. В рамките на следващите шест години, благодарение на парите от Плана, кабинетът очаква инвестициите да генерират между 2 и 4% от БВП. Това заяви зам.-министърът на иновациите и растежа Десислава Бонева по време на втория панел от националната конференция „След утрешния ден: Политики за растеж“, организирана Economic.bg и Kmeta.bg.
Аз съм убеден, че след 5 години ще си говорим какво е постигнато с тези средства и то ще е много положително. Разбира се, ако всички го направим както трябва“, заяви вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, който бе част от лекторите.
Според него европейският инструмент, който бе създаден с цел да възстанови икономиката от пандемията, ще може да се използва като катализатор за енергийния преход и като метод за скъсване на връзките с Русия.
Шансът ни в момента е огромен, България може да догони редица европейски страни и да скъса определени зависимости Това има значение и в настоящия геополитически план“, допълни вицепремиерът.
Той даде заявка неговото министерство да бъде мост за по-добра синергия между ведомствата и да търси по-добра координация, като освен това ще бъде създаден и Консултативен съвет по зелената сделка, който да подобри този синхрон. По въпросния Съвет вече се работи, като още миналия месец документите за неговото учредяване са публикувани за обществено обсъждане, показва проверка на Economic.bg.
От ключово значение обаче е да бъде засилен контролът от страна на институциите по повод харченето на средствата, така че доверието в институциите да се повиши, смятат евродепутатът Цветелина Пенкова и кметът на Габрово и член на европейския комитет на регионите Таня Христова. Техните изказвания бяха по повод анкетата на социологическа агенция „Тренд“ по поръчка на „Бранд Медия България“, издател на специализирания икономически сайт Economic.bg. Тя показва, че над 20% от анкетираните посочват като основна пречка пред икономическото развитие на България именно корупцията.
Давам пример с Финландия. Преди година бях на среща на градовете там и говорихме все още за COVID. Вълнуваше ни как хората във Финландия са ваксинирани на 90%. Това е просто защото хората нямат грам недоверие към институциите и когато им се каже, че това е за добро, те се доверяват“, коментира Христова.
Децентрализацията на общините
За децентрализацията на общините заговори по време на панела депутатът от „Продължаваме промяната“ и председател на регионалната комисия в парламента Настимир Ананиев. Темата се обсъжда от години, а Институтът за пазарна икономика е публикувал няколко проучвания с прогноза за общините при децентрализация под формата на отпускане на 2% от подоходния данък.
Според Ананиев финансовата децентрализация е много важна за общините и е заложено в коалиционното споразумение да бъде изготвен план за нея, но според него
трябва да минем през тежки пол решения за тази децентрализация“, посочи Ананиев.
Инвеститорите в регионите
Според зам.-министър Бонева България е е сравнително добро място за инвестиции.
Относително погледнато нашата държава не стои зле и ние трябва да се възползваме от това“, коментира Бонева по отношение перспективите за привличане на големи инвеститори от общините.
Новият директор на Българската агенция за инвестициите Богдан Богданов обяви, че агенцията си поставя няколко цели за повишаване на доверието от по-значителните чужди инвеститори. Част от целите са подобряване имиджа на България, приоритизиране на сектори и разширяване на услугите, които се предоставят от БАИ.
Успоредно с усилията за насърчаване на големите инвестиции в България не бива да се забравят и малките и средни предприятия. Именно техните нужди са фокусът на „Прокредит банк“. Според Петър Славов, председател на Надзорния съвет на банката, това е „гръбнакът на икономиката, той произвежда, създава работни места и плаща данъци“.
Той посочи, че една трета от целия персонал на банката са бизнес специалисти с опит, който да бъде от полза на малкия и среден бизнес. Славов изнесе данни за дейността на банката, според които основната част от кредитополучателите са земеделски производители.
По отношение на политиките за растеж Славов посочи, че банката е успяла с 60% да намали потреблението си на хартия и с 30% на енергия.
Всичко започва от училищата и е важно как са научени децата“, коментира Славов по темата с устойчивото развитие.