Правителството ще си плати за забавената подкрепа към бизнеса
Парите за фирмите ще започнат да се изливат 40 дни преди изборите - за да бъдат купени, смята Радосвет Радев
Снимка: Unsplash
~ 2 мин.
Антония Симова Колкото по-късно нужните за бизнеса пари започнат да стигат до него, толкова повече трябва да бъдат те. Ето защо правителството можеше с много по-малък ресурс да вкара фирмите в кондиция, ако това се беше случило по-рано, защото действително проблемът им в момента е липсата на ликвидност. Това заяви председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев по време на дискусия на Българския икономически форум.
Според Радев в България парите за бизнеса ще се изсипят
около 14 февруари, но не защото е Св. Валентин, а защото остават 40 дни до изборите и ще видим златен дъжд. Тогава обаче бизнесът няма да бъде подкрепен, а ще бъде подкупван“.
Коронакризата през 2020 г. срина българската икономика на нивото ѝ от 90-те години на миналия век. Опитвайки се да направи сравнение между двата периода, Радев заяви, че тогава „се наблюдаваше ентусиазъм хората да бъдат предприемачи, а днес дребните чиновници предпочитат да продадат бизнеса си и да станат добре платени чиновници“.
Рекордите на Гинес
Председателят на БСК представи и анкета на организацията, според която изключително малка част от бизнеса се е възползвала от държавните мерки за подкрепа. Според проучването фирмите очакват негативни тенденции догодина, като увеличаване на данъците, на суровините, на цените на бизнес кредитите и прогнозират намаление на работните места в страната.
С някои от тези данни може да кандидатстваме за рекордите на Гинес“, коментира Радев.
Макроикономистът Димитър Иванов наблегна и на друг момент – притеснителното увеличаване на лошите кредити в страната, които вече надхвърлят средното равнище на тези в европейските икономики.
Пост-COVID
По изчисления на Иванов избухването на пандемията и мобилизираният финансов ресурс само в Западна Европа вече е 30 пъти по-голям, отколкото целият ресурс на плана "Маршал", изготвен за Европа след края на Втората световна война. Дори това обаче не гарантира бързо възстановяване на регионалната икономика.
Това, което ще остане след пандемията, са дългове, дефицит и наранени компании“, обобщи той.
Според него възстановяването на българската икономика ще се случи под формата „К“ – заради бавното възстановяване на услугите и по-бързото за промишлеността. Това обаче може да се осъществи по-бавно от европейската заради зависимостта на България към услугите.
Иванов и изпълнителният директор на Института за пазарна икономика (ИПИ) Светла Костадинова очакват инфлацията догодина да бъде в рамките на 2 - 2.5%, като зависи от международните цени на суровините.
Това, което може да промени „играта“ и да направи в бъдеще България по-важна точка на международната карта, са извънредните пари, които тя ще получи от Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС.
В него, според Костадинова, има мисъл за образование, инфраструктура, здравеопазване, но не и започване на реформа, която да реши въпроса с липсата на медицински специалисти.
Планът се очаква и трябва да бъде изпълнен с ясни и фокусирани инициативи, свързани с реформи - нещо, което да се случи в следващата 1 – 2 години и да бъде усетено от бизнеса и хората. Представеният от правителството план е дългосрочен, но не това е целта му в момента“, заяви тя.
Бюджет 2021
Според Костадинова бюджетната рамка за следващата година е изготвена на стара матрица и в нея липсват мерки, които да отговарят на сегашната реалност. Фокусът е върху увеличаване на доходи – пенсии, заплати, а не върху по-ефективни институции, по-добра бизнес среда или създаване на нови работни места.
Според Иванов след парламентарните избори догодина ще бъде нужна незабавна актуализация на бюджета. Това ще бъде и моментът, в който ще се реши по какъв път да поеме икономиката.
