„Предсказуемост в лицето на Борисов“: Световните медии за изборите в България

Най-бедната държава членка на ЕС, гласуване без ентусиазъм, предсказуемост в лицето на Бойко Борисов, трудни коалиционни преговори, раздробен политически пейзаж, парализа. Това са ключовите елементи, които изграждат следизборната картина в България според световните медии, които твърдят, че страната ни повече няма право на грешки.

ГЕРБ спечели изборите, но все още е твърде неясно да се каже дали бившият шампион по карате с опетнен имидж ще може да състави правителство, отбелязва Politico. Това бяха четвъртите парламентарни избори в България за 18 месеца и сега Борисов ще трябва да опита да формира управляваща коалиция в един много раздробен политически пейзаж. Необходимостта от съставяне на правителство обаче само ще бъде усложнена от "токсичната репутация" на бившия министър-председател, коментира изданието и припомня протестите срещу неговото управление през 2020 г.

Въпреки често удобните си отношения с Кремъл и руски енергийни компании, бившият бодигард Бойко Борисов се опитва да се представи на тези избори като проевропейски настроен атлантик, обелязва медията. Учудващо, тя вижда естествени съюзници на ГЕРБ в останалата на второ място проевропейска и пронатовска коалиция "Продължаваме Промяната", водена от бившия премиер Кирил Петков, и в антикорупционната формация "Демократична България". И двете политически сили обаче смятат Борисов за олицетворение на проблемите в страната и е изключително малко вероятно да се съгласят да работят с ГЕРБ, освен ако Борисов не се оттегли от политиката.

Ако ГЕРБ не успеят да намери изход от задънената улица, президентът Румен Радев най-вероятно ще назначи служебно правителство до произвеждането на нови предсрочни избори след няколко месеца. Според Politico позицията на самия Радев за Русия обаче е смятана за двусмислена.

Според Reuters избирателите, гласувайки за Борисов, са показали, че търсят предсказуемост на фона на високата инфлация, енергийните разходи и войната в Украйна.

Резултатите обаче предвещават трудни коалиционни преговори, които може да доведат до патова ситуация в парламента или дори до нови избори. И двата сценария ще удължат политическата нестабилност и ще повишат вероятността България да пропусне целта си да влезе в еврозоната през 2024 г., предупреждава агенцията.

Редица политическите противници на Борисов го обвиняват, че е допуснал разложението на широкоразпространената корупция по време на своето управление, продължило едно десетилетие и приключило миналата година, усложнявайки усилията за формиране на работещо мнозинство. Някои избиратели в най-бедната страна от ЕС обаче виждат в Бойко Борисов стабилност и дипломатическа зрялост, необходими за управление на сложните отношения на България с Русия, отбелязва още Reuters.

Агенцията цитира анализатори, че този път политическите партии, осъзнавайки икономическите рискове от войната в Украйна, тежката зима, която предстои, и разочарованието на гласоподавателите от политическата нестабилност, биха могли да загърбят различията си и да формират технократско правителство.

Българите бяха призовани до урните да избират парламент за четвърти път през последните 18 месеца – безпрецедентен период на политическа нестабилност след края на комунистическия режим през 1989 г. Партията на бившия премиер Бойко Борисов печели първото място, но то не й гарантира, че ще се върне на власт“, обобщава агенция AFP.

Агенцията отбелязва, че българите са гласували без ентусиазъм – избирателната активност е била на исторически ниско равнище, както и през ноември 2021 г. - и в мрачна обстановка, с наближаването на зимата, която тази година се очаква да е тежка заради скока на цените на енергията и войната в Украйна.

Докато дебатите преди парламентарни избори последните няколко пъти преминаха под знака на ендемичната корупция, то сега водещата тема беше икономическата несигурност. Инфлацията в тази балканска страна, най-бедната в ЕС, е близо 20%, посочва AFP.

Анализатори, цитирани от агенцията, коментират, че Бойко Борисов е изолиран политически и ще има затруднения в намирането на коалиционен партньор, въпреки първото място на ГЕРБ на изборите.

Припомняме, че вчера бившият премиер Борисов отново призова останалите български политици "да се вразумят", като каза, че е отворен към всички, които защитават "мястото на България в ЕС и НАТО".

На този фон основният му съперник Кирил Петков вече отхвърли възможността за какъвто и да било съюз с човека, който в неговите очи олицетворява "корумпираното минало" на България.

В същото време трябва да се бърза и няма място за грешки, отбелязва агенцията, защото поредица от кризи вече блокира реформите, забави икономическия растеж и ускори емиграцията на младите хора от страната, която вече загуби една десета от населението си за едно десетилетие.

Според цитирани от агенцията анализатори, ниската избирателна активност се се дължи на умората на избирателите и разочарованието от политиците, които не могат да формират коалиционно правителство.

Кирил Петков базира кампанията си на обещанието да продължи усилията за изкореняване на корупцията, но доминиращата тема за избирателите бе европейската енергийна криза, предизвикана от войната на Русия срещу Украйна.

Агенцията припомня твърденията на бившия прозападен премиер, че Русия е използвала хибридна тактика, довела до свалянето на неговото правителство, което отказа да плаща за газа в рубли и обяви руски дипломати за персона нон грата. Късно снощи Петков призна поражението на своята партия "Продължаваме Промяната", макар и с малка разлика, и каза, че

сега ГЕРБ има отговорността да формира коалиция и да управлява страната".

Агенцията отбелязва, че популистки и проруски формации печелят широк терен. Много българи са проруски настроени, което прави страната плодородна почва за агресивна пропаганда на Кремъл. Проруската партия "Възраждане" привлича много гласоподаватели, благодарение на тези чувства, като за разлика от общата позиция на ЕС, нейният лидер Костадин Костадинов призовава за "пълен неутралитет" на България във войната в Украйна.

И според DPA последиците от войната в Украйна, галопираща инфлация и растящите цени на енергията, са доминирали предизборната кампания в България. По време на кампанията бяха отправени взаимни обвинения в корупция и некомпетентност, както и лични обиди, посочва DPA.

Според Bloomberg, въпреки победата за Борисов, фрагментираният партиен пейзаж показва, че страната може да се насочи към продължителен период на политическа парализа.

Политическата изолация на Борисов и намаляващата подкрепа за Петков означават, че пред нито един от лидерите няма ясен път за съставяне на правителство. Един продължителен период на изграждане на коалиция - и дори перспективата за пети избори - може да затрудни способността на България да се справи с рекордната инфлация, плана за приемане на еврото и последиците от руската инвазия в Украйна, коментира агенцията.

Германският вестник Frankfurter Zeitung пък счита, че завръщането на лидера на ГЕРБ се случва на фона на изместен център на властта в България. До съставянето на новото правителство държавните дела ще се управляват от служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев, а президентската институция все повече се превръща в център на властта в България, отбелязва изданието.

ТАСС и Синхуа също следят изборите. Според руската и китайската държавни информационни агенции, “Възраждане", която отстоява приоритета на националните интереси пред евроатлантическите, почти е удвоила резултата си спрямо предишните избори. Това обаче явно няма е достатъчно, за да бъде сериозен фактор в българската политика, способен да влияе върху решенията, въпреки че ще бъде “добър дразнител”.

Парламентът ще трябва да маневрира, като обсъди въпроса за съставяне или на експертно правителство, или на правителство с краткосрочна програма, способна да реши най-наболелите проблеми, отбелязва ТАСС, цитирайки Михаил Миков, председател на 42-ото Народно събрание и бивш лидер на БСП.