„Предстоят трудни решения“: Британската инфлация скочи до нов 40-годишен връх
Кризата с цената на живота няма да е краткотрайна и това поставя Bank of England заседнала между чук и наковалня
Инфлацията в Обединеното кралство достигна 9.1% на годишна база през май, докато растящите цени на храните и енергията продължават да задълбочават кризата с разходите за живот в страната.
Покачването с над 9% на индекса на потребителските цени, публикувано в сряда, беше в съответствие с очакванията на икономистите, участвали в проучване на Reuters. То е малко по-високо от увеличението от 9%, регистрирано през април.
Потребителските цени нараснаха с 0.7% на месечна база през май, малко над очакванията за ръст от 0.6%, но доста под 2.5-процентното месечно увеличение през април. Това показва, че инфлацията се забавя до известна степен.
Службата за национална статистика на Обединеното кралство (ONS) заяви още, че нейните оценки предполагат, че инфлацията „за последно е била по-висока около 1982 г., когато оценките варират около 11% през януари до приблизително 6.5% през декември“.
Най-голям принос за повишаване на инфлацията имат жилищните и битовите услуги, предимно електроенергия, газ и други горива, както и транспортът.
Индексът на потребителските цени, включително разходите за жилища на собствениците (CPIH), достигна 7.9% през 12-те месеца до май спрямо 7.8% през април. От ONS посочват, че нарастването на цените на храните и безалкохолните напитки, за разлика от спадовете преди година, доведоха до най-големия възходящ принос за промяната.
Банката на Англия миналата седмица приложи пето поредно повишаване на лихвените проценти, макар че не успя да постигне агресивните повишения, наблюдавани в САЩ и Швейцария. Действията ѝ целят да укротят инфлацията, без да се утежнява сегашното икономическо забавяне.
Основният банков лихвен процент в момента е на 13-годишен връх от 1.25% и банката очаква инфлацията на CPI да надхвърли 11% до октомври.
Енергийният регулатор на Обединеното кралство увеличи горната граница на цените на енергията за домакинствата с 54% от 1 април, за да посрещне скока в цените на едро, включително рекордно покачване на цените на газа. Регулаторът не изключи по-нататъшни увеличения на горната граница при периодичните си прегледи тази година.
Криза при разходите за живот
Пол Крейг, портфолио мениджър в Quilter Investors, каза, че последните данни за инфлационния отпечатък напомнят за предизвикателствата, пред които са изправени централната банка, правителството, бизнесът и потребителите.
„Разочароващо е, че кризата с цената на живота няма да бъде краткотрайна и това в крайна сметка оставя Bank of England заседнала между чук и наковалня“, каза Крейг пред CNBC.
Докато САЩ признаха необходимостта от усилени и бързи вдигания на лихвени проценти, Английската централна банка продължава да се движи с по-бавни темпове, опитвайки се да не насочва икономиката към рецесия в момент, когато бизнесът и потребителите изпитват затруднения.“
Въпреки това Крейг предположи, че с настоящата стратегия Банката прави малко, за да спре инфлацията. Това означава, че „много скоро предстоят по-трудни решения“, като Банката вече намекна за по-голямо покачване на лихвените проценти при следващото си заседание.
Скорошно проучване показа, че една четвърт от британците са прибягнали до това да пропуснат хранене, тъй като инфлационният натиск и хранителната криза се смесват в това, което управителят на Bank of England Андрю Бейли нарече „апокалиптична“ перспектива за потребителите.
Наред с външните сътресения, пред които е изправена световната икономика – като скокове на цените на храните и енергията на фона на войната в Украйна и проблеми с веригата на доставки – Обединеното кралство също се бори с вътрешния натиск. Става дума за отмяната на историческата фискална подкрепа от ерата на пандемията и ефектите от Брекзит.
Икономистите също отбелязват признаци за затягане на условията на пазара на труда и филтриране на основната инфлация в икономиката в по-широк план. В момента Обединеното кралство е заето с огромни национални железопътни стачки. Носителят на Нобелова награда – икономист Кристофър Писаридес – коментира, че пазарът на труда е
по-зле от 70-те години на миналия век“.