„Парите следват качеството“: новият път в българското образование

Чудя се какво се е случвало с образованието в последните 30 години, все пак събирането на масата за преговори е напредък. Това констатира лидерът на “Продължаваме промяната” Кирил Петков след като изслуша предложенията на БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България” за реформи в образованието.

След 6-часови разговори, свързани с просветата, т.нар. партии на промяната си стиснаха ръцете за дълбока реформа в образователната система. Те се обединиха около достойното възнаграждение на учителския труд, прилагането на различен модел на финансирането на училищата на принципа “парите следват качеството”, както и промяна на учебните програми.

Ако учителите не са мотивирани, нищо друго няма да проработи”, категоричен беше служебният образователен министър Николай Денков.

Във висшето образование една от основните реформи се предвижда да е повишаване на докторантските стипендии и преподавателските заплати. Ремонтът и строителството на студентските общежития също е сред приоритетите. За партиите е важно и бъдещото сътрудничество между БАН, ССА, и университетите.

“Според мен стипендията за докторантите трябва да е минимум 1000 лв.”, заяви Денков.

Всички представители на партиите бяха съгласни с това, че трябва да се въведе атестация на директорите на училищата, но въпросът с мандатността им остана спорен. Широката дискусия по въпроса беше прехвърлена към втората част на предстоящите коалиционни преговори.

Вярвам, че българското образование е ключът, с който ще постигнем истинската промяна. То трябва да стане приоритет номер едно. Ако заглушим гласа на добрите учители, нас след 20 години няма да ни има”, заяви Христо Петров – Ицо Хазарта от “Продължаваме промяната”

Учителската заплата трябва да е над средната за страната. Труден е обаче въпросът с това как да оценим качеството – ние смятаме, че трябва да стане чрез оценка на добавената стойност в конкретното училище. Тази система се базира на входа и изхода в образователната система. Трябва да имаме национално оценяване за стандартизирана оценка след 1., 4., 7. и 12. клас”, каза още просветният министър.

Според него що се отнася до финансирането, идеята е да се отчитат основни фактори, като населено място, квалификация на учителите, статус на родителите и т.н, и на база на това да се прави анализ на национално ниво, за да се види къде има напредък и къде не.

Кирил Петков пък смята, че един от основните въпроси е свързан с COVID ваксинирането, затова той се ангажира да проведе активна кампания в образователните среди, за да могат всички да повярват в институциите.

Партиите на промяната се обединиха и около идеите за дигитализация и достъп до електронните средства за обучение. На широка дискусия в следваща фаза на преговорите ще се обсъжда и начина на усъвършенстване на изпитните задачи в НВО и ДЗИ, както и точната дефиниция на “качествено образование”.

БСП настояха всички институции да вземат участие в приобщаване на децата, необхванати от системата на образованието, а грижата за тях да е от най-ранна детска възраст.

“Образованието ни в последните 30 години преход е: тежки учебни програми, 47% функционална неграмотност, основоно образование, което се завършва сричайки, директори назначени с партийни протекции, 700 училища страната без физкултурни салони, 150 училища с външни тоалетни, 2 образователни реформи за 30 години”, заяви Ирена Анастасова от левицата.

Социалистите се обединиха около една основна задача - рязко повишаване на качеството на образованието, за да има промяна в България. Те са категорични, че трябва да има един учебник по предмет за всеки клас. Левицата искат безплатни ясли и градини по район, безплатни учебници от 1. до 12 клас, както и психологическа подкрепа за всяко дете.

По думите на Анастасова, образованието е въпрос на национална сигурност, защото хората, които излизат от училище, предстои да ни лекуват, пазят и после да учат децата ни.

Едно от предложенията на БСП е създаването мрежа на талантите, която да служи за подкрепа и стимулиране на учениците. Всички партии на промяната го подкрепиха категорично.

Според левицата детските ясли и градини трябва да са безплатни и за всяко дете да е осигурено място в градината по местоживеене. По думите на Анастасова учебниците за учениците от 1. до 12. клас, а размерът на средствата за извънкласни дейности значително да се повиши.

От “Има такъв народ” предложиха финансирането на училищата да стане чрез нова, интегрирана формула - брой паралелки, местоположение, брой на населението в съответното място, защитени училища и материалната база. Партията на Трифонов наблегнаха на извънкласните дейности, които според тях, трябва да бъдат гарантирани за всеки един ученик.

Това, което наблюдавахме по делегираните бюджети, доведе до образуването на училища мастодонти, а в малките населени места училищата изчезнаха”, заяви Пламен Николов от ИТН.

Николов поиска и реформа в университетите, по думите му – те са твърде много с идентичен метод на преподаване. 

БСП и “Има такъв народ” се обединиха около идеята, че образованието не трябва да бъде разглеждано като услуга и пазарните принципи не трябва да се прилагат в образователната система.

Приобщаването на децата със СОП към системата на образованието също ще се обсъжда на следващата част от преговорите, защото мненията на партиите бяха разнопосочни.

От “Демократична България” смятат, че трябва да знаем какви са нуждите на децата със СОП, защото те са изключително важни, а образователните резултати показват, че те не получават достъп до качествени услуги.

Ивайло Старибратов от ДБ поиска спешни мерки за връщане на учениците в максимална присъствена форма чрез маски и агитация за ваксинация на учениците от по-горните класове. ДБ иска и индивидуална програма за преодоляване на дефицитите на всеки ученик. По данни 90% от децата от 0 до 3 г. не са обхванати от системата, отпадането на ученици е с висок процент, а ученик в България натрупва ниска цена сравнение с европейските държави и образованието му трябва да се върже с качеството.

Партиите на промяната се обединиха и около обновяването на материалната база на образователните институции, безплатните целодневни занимания, достъпа до терапевти, заниманията по интереси и изграждането на STEM центрове. Техен приоритет ще бъде и стимулирането на спорта, изкуствата и извънкласните дейности в училищата.

В заключение Николай Денков обобщи някои предложения, които ще бъдат обсъдени на нова среща – финансирането на системата на образованието и обвързването с БВП, както и учебният процес да започва първия понеделник на септември, за да има време за преговор за учениците. За повече свобода за учителите в преподаването се обединиха още преговарящите. Решено бе още НВО да остане - но ще се работи върху подобряване на начина на оценка, ще се обсъжда и дали може да се повтаря четвърти клас, но на сериозно експертно ниво.

Бъдещата коалицията реши да се създаде работна група за обсъждане на всички предложения с участието на всички парламентарни групи.