При над 80% инфлация Турция отново изуми с лихвите

Централната банка на Турция отново изненада пазарите с решението си в четвъртък да намали основния си лихвен процент, въпреки че инфлацията в страната скочи над 80%, предава CNBC. Отговорните за паричната политика в страната решиха да го намалят със 100 базисни пункта, което означава понижение на бенчмарка за обратно изкупуване от 13% на 12%.

Това се случва, след като през август в Турция бе регистрирана 80.2% инфлация. Тя се ускорява вече 15 поредни месеца и е на най-високото си ниво от 24 години.

Турция намали лихвите със 100 базисни пункта и през август, а от края на 2021 г. постепенно ги понижи с 500 базисни пункта, поставяйки началото на валутна криза.

В изявление на централната банка на Република Турция се казва, че тя е „оценила, че актуализираното ниво на политика е адекватно при настоящата перспектива“. От там се мотивират, че съкращаването е необходимо, тъй като растежът и търсенето продължават да се забавят. Цитира се и „ескалиращ геополитически риск“, както и се дава прогноза за предстоящ „процес на дефлация“ на фона на предприетите мерки.

Посоката на политиката на Турция отдавна изумява инвеститори и икономисти, които казват, че отказът от затягане е резултат от натиск от страна на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Той отдавна се противопоставя на повишаването на лихвените проценти и упорито защитава своята неортодоксална икономическа концепция, като настоява, че понижаването на лихвите е начинът да се свали инфлацията.

Продължилата месеци кампания за непрекъснато понижаване на лихвените проценти – докато търговският дефицит и дефицитът по текущата сметка на Турция се увеличават, а нейните валутни резерви намаляват – вместо това изпрати турската лира в многогодишен застой.

Националната валута на страната е загубила повече от 27% от стойността си спрямо долара до момента и 80% през последните пет години. След обявяването на решението на банката за лихвените проценти валутата падна с четвърт процентен пункт, търгувайки се на рекордно ниско ниво от 18.379 за долар.

Много икономисти прогнозират по-нататъшен спад на лирата. Базираната в Лондон Capital Economics предвижда спад до 24 спрямо зелените пари до март 2023 г. „Пространството за по-нататъшно облекчаване става все по-ограничено поради натиска, който това оказва върху лирата и реалните лихвени проценти“, коментира Лиъм Пийч, старши икономист на фирмата за развиващите се пазари.

Турция има голям дефицит по текущата сметка и е станала зависима от притока на чужд капитал, за да го финансира. Валутните резерви в Турция са толкова ниски, че централната банка наистина не е в състояние да се намеси.“

В един момент доверието ще падне толкова ниско, че тези жизненоважни притоци вероятно ще пресъхнат, предупреди Пийч. „Допълнителното намаляване на лихвените проценти затруднява Турция да привлече тези капиталови потоци“, каза още той.

Междувременно Ердоган остава оптимист, като прогнозира, че инфлацията ще спадне до края на годината. „Инфлацията не е непреодолима икономическа заплаха. Аз съм икономист“, напомни президентът по време на интервю във вторник. Ердоган не е икономист по образование, припомня CNBC.

Турците вероятно ще продължат да се борят, тъй като основните им разходи за живот нарастват, а продължаващата война на Русия в Украйна драматично влоши инфлацията на цените на стоките и енергията в световен мащаб. Но в крайна сметка, каза Ерик Майерсон, старши икономист в базираната в Стокхолм Handelsbanken Capital Markets, „най-належащият проблем е лошото управление на вътрешната икономика от страна на управляващия режим“.

Избори на хоризонта?

Майерсон и други анализатори смятат, че решенията на Ердоган се дължат основно на изборите през следващата година. „Като се имат предвид предстоящите избори, ще остане непропорционален фокус върху поддържането на краткосрочния икономически растеж, оказвайки допълнителен възходящ натиск върху инфлацията, както и върху лирата“, каза той.

Способността на турското правителство да предотврати по-дълбока финансова криза може да изглежда като успех, но по-важният му провал е бавното задушаване на икономическия потенциал на страната.“

Правителството на Ердоган също стартира няколко разходни проекта преди изборите, включително мерки за облекчаване на сметки за комунални услуги и експанзивен проект за социални жилища, посочва Джан Селчуки, управляващ директор в Istanbul Economics Research & Consultancy.

„Мисля, че ще видите допълнително нарастване на инфлацията, но това, на което правителството разчиташе, ще бъде сделка с Русия за получаване на по-евтин газ, за да помогне поне на дефицита по текущата сметка от страна на енергетиката“, каза Селчуки, напомняйки на задълбочената комуникация между Ердоган и руския президент Владимир Путин.

Но мисля, че последните събития изложиха тази сделка на риск, така че мисля, че ще видим по-нататъшно обезценяване на лирата и увеличаване на инфлацията“, каза той.