Инструмент срещу социалната изолация: Проектът „Резиденция Баба“ връща живота в обезлюдените села

Неправителствената организация „Фабрика за идеи“ функционира от 10 години, а една от нейните инициативи е  „Резиденция Баба“, чиято идея е да свързва млади хора от градовете – които имат желанието да опазят българското село и да възродят българските традиции – с възрастни хора в села из цяла България. От 2015 г. насам организирани групи от млади хора отиват да живеят в различни български села с цел да подобряват живота в малките населени места, като допринасят със своите идеи, ресурси и потенциал на градски хора, а от друга страна и да работят в посока облагородяване на тези места.

Зад инициативата стоят три борбени дами - Милица Джанджова, Йоана Стоянова и Янина Танева - които обичат българското село и имат огромен сантимент към българския фолклор, традиции и обичаи. Те искат да допринесат за това малките населени места да са достойно място за живеене, а да не бъдат заровени в миналото.

През последните осем години това е основно начинание и за трите ни. Посветили сме целия си живот, понякога и личен такъв, на каузата „Резиденция Баба“, тъй като и трите горим в това и за нас е важно да видим промяната в българското село“, заяви пред Economic.bg Милица Джанджова, съосновател на „Резиденция Баба“.

Основното финансиране на „Резиденция Баба“ е от Министерството на културата, Национален фонд „Култура“ и от европейски проекти. Джанджова, Стоянова и Танева се опитват и сами да дофинансират дейността си чрез различни краудфъндинг кампании (бел. ред. - начин за набавяне на средства от много хора), които организират, като събират индивидуални дарения, както и такива на корпоративно ниво. Трите жени развиват и икономическа дейност в подкрепа на тяхното социално предприятие, което развиват.

„Истината обаче е, че през последната година и половина, откакто премина COVID вълната, ни е много трудно да оцеляваме финансово, тъй като доста от програмите, по които работим се оттеглиха от България. Изключително трудно ни е администрирането на големите проекти, които печелим, за да може да осъществяваме основната дейност на „Резиденция Баба“ и „Фабрика за идеи“. Хората, които стоим зад основната идея, оставаме в периферията и обикновено това, което получаваме като финансиране, стига за всичко друго, но не и за едни достойни заплати. В момента се налага всяка една от нас да има допълнително занимание, за да може да връзваме двата края“, допълни тя.

Социална иновация

Селата, в които работи „Резиденция Баба“, са с най-различен профил. Водещото за екипа, въз основа на опита си през годините, е, че работата трябва да е насочена към малки населени места, където има читалища и активна местна общност, която иска да поддържа културния живот в конкретното място и иска да види положителна промяна там.

Има хора, които милеят за традициите и фолклора, и съответно са отворени да приемат външна подкрепа, радват се на присъствието на други млади хора от градовете. Работили сме със села, които са с население под 100 души и нямат активни читалища, но опитът ни показва, че там, където има ресурс, има и бъдеще, и потенциал за работа в тях“, каза Милица Джанджова.

През последните четири години „Резиденция Баба“ работи активно на територията на Северозападна България, в районите на Враца, Мездра и Видин, които са най-обезлюдяващите както на Балканите, така и в Европа, и където достъпът до култура е на изключително ниски нива. Там Джанджова, Стоянова и Танева виждат много потенциал за работа и подкрепа на местно ниво.

„Избираме селата с наши партньори на място, които са и медиатори в работата ни. Посредством тях успяваме да достигнем до конкретните населени места, като работим на ниво читалище, местна власт и чрез местни хора“, обясни Джанджова.

Културните събития, които организира „Резиденция Баба“, се превръщат в празник за местната общност, защото млади и стари се събират на едно място.

„В края на всяка една „Резиденция Баба“ представяме всички резултати от нея и тези, които са в процес, вследствие на престоя на младите хора в селата, които предимно са артисти на свободна практика, с развитие в професионалното направление, в което работят. Показваме най-различни изложби, инсталации, представления, които са свързани с местния контекст, т.е. изкуството, което създаваме в населените места, е изцяло вдъхновено от местните хора и средата – ние го наричаме социално ангажирано изкуство“, допълни тя.

През последните години „Резиденция Баба“ се опитват да съживят и традиционното изкуство, защото се оказва, че в населените места, в които екипът работи, достъпът до култура и изкуство в миналото е бил на голяма почит – селата са имали огромни групи от самодейци, радвали са се на театрални постановки и на гостуването на различни музикални формации.

Сега ситуацията е друга. Може би над 70% от малките населени места нямат достъп до култура, затова миналата година поканихме различни духови оркестри от региона в селата. Организирахме и театър въз основа на истории от местните, като ги репрезентирахме под една иновативна форма, в която публиката е основен участник в представлението“, каза още Милица Джанджова.

Възстановяване на пространства

„Резиденция Баба“ възстановяват и пространства в селата, на които извършват всички свои културни дейности. Това основно са читалища, които по думите на Милица Джанджова, са сърцето на селата, защото пазят духа на местното население.

Вдъхваме живот на тези пространства и с помощта на местните хора. Искаме отново да отворим вратите на читалищата с идеята те да се превърнат в един общодостъпен храм, в който всеки желаещ да може да се докосне до местната култура и изкуство чрез свободен достъп. Голям процент от читалищата в България са затворени“, обясни Джанджова.

Чрез финансирането, което получават миналата година по проект на Европейското икономическо пространство (ЕИП) на страните Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, „Резиденция Баба“ успяват да възстановят 6 пространства в 6 села – бивши детски градини, двор на училище, стара фурна, две ритуални зали в читалища. Местните хора припознават тези места като такива, където да организират различни събития, а участниците в проекта ги използват като ателиета за млади артисти, които имат желание за творчески престой на село, като по този начин им е осигурена инфраструктура, в която да се чувстват уютно и да могат да развиват там своите проекти и инициативи.

Социално предприятие

Социалното предприятие, което създават Джанджова, Стоянова и Танева, е естествено продължение на „Резиденция Баба“ и в него работят около 60 жени от различни региони на страната.

„Обикаляйки различните села в България, установихме, че има изключително много съкровища, които местните жени пазят – техните умения да изработват различен вид ръкоделия от вълна, памук и други естествени материали, сред които и невероятно красиви модели на плетени чорапи. Така решихме да ги превърнем в продукти с кауза, в който същевременно са вплетени както уменията на тези жени, така и на различни дизайнери, с които измисляме нови, модерни модели на тези изделия“, обясни Милица Джанджова.

„Резиденция Баба“ се опитва да намира пазари за тези продукти извън селата, като ги продава на големи международни компании, на различни базари в български градове и през социалните мрежи. Джанджова подчерта, че дистрибутират прежда, която е изцяло вълнена, 100% българска и багрена от жените.

Така произвеждаме плетените чорапи. Съответно ние плащаме на жените една справедлива цена, с която голяма част от тях споделят, че успяват да закупят дърва за зимата, да сменят дограмата на къщите си или протезите си, или пък да направят освежителен ремонт у дома. За тях това е една огромна подкрепа, а и чрез труда си те се чувстват полезни, защото правят други хора щастливи“, допълни Джанджова.

Преодоляване на социалната изолация

По думите на Милица Джанджова по-голямата част от възрастните хора в селата живеят в огромна самота. Първоначалната идея на „Резиденция Баба“ е била да им помагат с домакинската работа, грижата за градината и животните, но впоследствие осъзнават, че най-ценното, което могат да дадат на възрастните, е компания.

Времето прекарано с тях е изключително ценно и приятно, защото и младите, и старите имат какво да споделят от опита си през годините. Ние отдаваме огромна почит и уважение пред техния отруден начин на живот, който са имали, както и пред техния борбен дух, с който продължават да живеят. Със сигурност мога да кажа, че са едно доста по-устойчиво поколение, което има какво да даде на младите хора“, заяви тя.

„Обикновено това, с което се сблъскваме при срещите си с тях, са изключително интересни истории от техния живот – как са работили навремето в мината, в комуната, в ТКЗС, как са се женили, как са създали дома си буквално от две тухли и цялото село им е помагало за това. Има огромен извор на мъдрост, който може да почерпим от тях. Времето, което прекарваме с тях, е незаменимо и се стремим да осигурим тази радост на колкото се може повече хора, защото по този начин се докосваме до това, което изчезва“, разказа Джанджова.

Когато участниците в „Резиденция Баба“ посещават селата, отсядат в домовете на местното население. Те избират хора, които са склонни да отворят домовете си за младите хора от града. Милица Джанджова обясни, че в последните години става все по-трудно възрастните да приемат младите в домовете си, защото не се чувстват уверени в това, което могат да предложат откъм място за живот, не могат да поемат ангажимент да полагат грижи за други хора, а някои от тях се притесняват и от срещата с непознати.

„Ние се опитваме да разчупим тази бариера, защото отивайки на село, ние сме наясно с идеята, че ще живеем в по-различни битови условия. Всъщност най-важното е да сме заедно, а не в какви условия отсядаме, това е най-ценното. Този тип престой дава различно усещане - за преживяване. Незаменимо е времето, в което вечер бабата сяда на масата с младите хора и си разказват различни истории“, допълни Милица Джанджова.

Това е един устойчив мост между поколенията, който става доста стабилен във времето и всички тези преживявания се опитваме да ги предаваме нататък, стимулирайки все повече възрастни хора да приемат младите в домовете си, и от друга страна, все повече млади да отидат на село, за да се убедят колко прекрасен е животът там макар да е свързан с усилена физическа работа, със сигурно е по-устойчив“, каза още тя.

Профилите на младите хора, които се записват в инициативата, са най-различни, а водеща за тях е любовта към българското село. „Резиденция Баба“ популяризират дейността си чрез социалните мрежи и организират различни събития, а основната им таргет група са млади артисти на свободна практика, които биха се радвали да творят в селска среда и имат огромно желание и време за творчески престой в малки населени места.

Миналата година екипът на „Резиденция Баба“ успява да режисира и няколко филма, които са резултат от творческия престой на артисти в някои от селата. Интересен е примерът от с. Поволче, където двама артисти осъществяват любопитна колаборация - поетесата и певица Мария Македонска и италианският режисьор Никола Замбели, който твори и в България, създават документалния филм Damore. Те успяват да заснемат уникален ритуал за дъжд - типичен за региона на Северозапада - който младите хора няма къде другаде да видят. Жените от с. Паволче го правят от стари времена в местните гори и до днес. „Резиденция Баба“ организират и различни кино прожекции в цяла България.

А само преди броени дни екипът на „Резиденция Баба“ се е завърнал от Исландия, където е имал възможност да се срещне с местни организации, които осъществяват програми като тяхната. Там те успяват да почерпят вдъхновение и опит за това как могат да бъдат менажирани подобни творчески пространства в селските региони и как изобщо функционира културата и изкуството в Исландия.