Разходите за труд на бизнеса растат с рекорден темп
Анализ на Industry Watch показва, че заетостта също расте, но по-бавно
~ 2 мин.
Разходите за труд в България се увеличават най-бързо от 2009 г. насам – с 11% годишно към средата на 2017 г. Заетостта също расте, но с по-бавни темпове от заплатите. Това показва анализ на консултантската компания Industry Watch за дисбалансите на пазара на труда: образование и нови работни места.
В резюмето на доклада е записано, че по-високото заплащане, което наетите получават, се дължи частично на по-високата производителност на работещите. България е една от страните в ЕС с най-бързо растяща производителност на труда по данни на Евростат към средата на 2017 г. Производителността в България се повишава с около 3.3% годишно, като по този показател българската икономика изостава единствено от Румъния.
Оживлението, което се наблюдава на пазара на труда през 2017 г., е видно от засиленото търсене и предлагане на труд. По-добрите възможности за намиране на работа стимулират повече българи да се включат на пазара на труда. По този начин работната сила се разширява. С над 32% намалява броят на лицата, които от заети са станали безработни или са отпаднали от работната сила през последните 12 месеца. Лицата, които са били безработни, но са напуснали работната сила намаляват с 11% годишно, докато лицата, които са се включили на пазара на труда, се повишават с двуцифрени темпове в средата на 2017 г.
Възстановяването на пазара на труда протича с различна скорост в отделните региони на страната. Регионалните различия са видими през динамиката на общия доход, който наетите получават. Общият доход на наетите са увеличава най-бързо в област Пловдив, столицата София и Разград – с около 10% през последните 12 месеца до юни 2017 г. при ръст от 9.7% годишно за страната като цяло. Най-бавно се повишава доходът, който са получили наетите в областите Силистра, Кюстендил и Видин – под 4% годишно.
Близо една трета от всички наети лица в средата на 2017 г. са концентрирани в столицата София, а малко под една десета – в област Пловдив. Над 40% от работните места се намират в Югозападен район, към който принадлежи и столицата, а най-малко са наетите в Северозападна България.
Между 2012 и 2016 г. икономиката на България добавя 33.2 хиляди работни места за квалифицирани кадри (ръководители и специалисти). Около 43% от тях са в сектора на информационните технологии и услуги (14.2 хиляди). Заедно със здравеопазването, образованието и промишлеността, в тези 4 дейности наетите на позиции за мениджъри или специалисти нарастват с 27.8 хиляди, или 84% от новосъздадените работни места в последните 4 години.
В секторите държавно управление, финанси и застраховане, хотелиерство и ресторантьорство, строителство, медии, операции с недвижими имоти, позициите за „ръководители“ и „специалисти“ намаляват общо с близо 4.3 хиляди.
Същевременно, завършилите през 2016 г. бакалаври по „Информатика“ са едва 3.3%, тези в „Технически науки и технически професии“ са около 10%, докато „Обществени, стопански и правни науки“ са завършили 45.5% от студентите, а „Хуманитарни науки и изкуства“ още 7.4%.
В резюмето на доклада е записано, че по-високото заплащане, което наетите получават, се дължи частично на по-високата производителност на работещите. България е една от страните в ЕС с най-бързо растяща производителност на труда по данни на Евростат към средата на 2017 г. Производителността в България се повишава с около 3.3% годишно, като по този показател българската икономика изостава единствено от Румъния.
Оживлението, което се наблюдава на пазара на труда през 2017 г., е видно от засиленото търсене и предлагане на труд. По-добрите възможности за намиране на работа стимулират повече българи да се включат на пазара на труда. По този начин работната сила се разширява. С над 32% намалява броят на лицата, които от заети са станали безработни или са отпаднали от работната сила през последните 12 месеца. Лицата, които са били безработни, но са напуснали работната сила намаляват с 11% годишно, докато лицата, които са се включили на пазара на труда, се повишават с двуцифрени темпове в средата на 2017 г.
Възстановяването на пазара на труда протича с различна скорост в отделните региони на страната. Регионалните различия са видими през динамиката на общия доход, който наетите получават. Общият доход на наетите са увеличава най-бързо в област Пловдив, столицата София и Разград – с около 10% през последните 12 месеца до юни 2017 г. при ръст от 9.7% годишно за страната като цяло. Най-бавно се повишава доходът, който са получили наетите в областите Силистра, Кюстендил и Видин – под 4% годишно.
Близо една трета от всички наети лица в средата на 2017 г. са концентрирани в столицата София, а малко под една десета – в област Пловдив. Над 40% от работните места се намират в Югозападен район, към който принадлежи и столицата, а най-малко са наетите в Северозападна България.
Между 2012 и 2016 г. икономиката на България добавя 33.2 хиляди работни места за квалифицирани кадри (ръководители и специалисти). Около 43% от тях са в сектора на информационните технологии и услуги (14.2 хиляди). Заедно със здравеопазването, образованието и промишлеността, в тези 4 дейности наетите на позиции за мениджъри или специалисти нарастват с 27.8 хиляди, или 84% от новосъздадените работни места в последните 4 години.
В секторите държавно управление, финанси и застраховане, хотелиерство и ресторантьорство, строителство, медии, операции с недвижими имоти, позициите за „ръководители“ и „специалисти“ намаляват общо с близо 4.3 хиляди.
Същевременно, завършилите през 2016 г. бакалаври по „Информатика“ са едва 3.3%, тези в „Технически науки и технически професии“ са около 10%, докато „Обществени, стопански и правни науки“ са завършили 45.5% от студентите, а „Хуманитарни науки и изкуства“ още 7.4%.
