Read Twice: Каква е противоотровата срещу дезинформацията?

Живеем във време на постистина, когато обективните факти влияят много по-малко върху формирането на общественото мнение, отколкото натоварени емоционално изказвания на гръмко говорещите. Технологиите, от една страна, усилват този феномен, помагайки на дезинформацията и фалшивите новини да се настанят трайно в публичния наратив. От друга, могат и да помогнат в борбата с тях. Всичко зависи от моралния компас на човека отзад. А противоотровата – тя се крие в медийната грамотност, образованието и критичното мислене.

Това е есенцията от проведения тази седмица семинар „Read Twice: Имунизирай се срещу фалшивите новини“, част от паневропейския проект за борба с дезинформацията на сдружение „Евро Адванс“, с подкрепата на IAB България и Столична община.

Ролята на гражданския сектор и европейските институции в съвременната борба срещу дезинформацията е от ключово значение, обърнаха внимание Боян Томов, председател на „Евро Адванс“, и Никола Миладинов, отговарящ за „Преса и медии“ в Представителството на Европейската комисия в София.

Не платформите, а хората са разпространител на фалшиви новини. Представете си онлайн платформите като една сцена за дебати.“

С тези думи Никола Миладинов постави фокуса върху потребителите, а оттам и върху усилията на Европейската комисия да насочи усилията си най-вече към тях в битката за истината. Разбира се, обърна внимание на регулаторните промени, като Акта за цифровите услуги (DSA), който платформи като Facebook вече трябва да спазват, ако не искат да бъдат глобени с до 6% от глобалния си оборот.

Ако гигантите искат да продължават да печелят милиарди на 450-милионния европейски пазар и да връщат печалбата си в Силициевата долина, да бъдат така любезни да спазват тези правила за прозрачност“, коментира той.

Миладинов визира DSA и заложените в него разпоредби, свързани с фийда, рекламите, таргетирането на потребителите по непозволен начин и пр.

Той изтъкна, че целта на ЕС не е да е цензор, а даде на обществото средствата само да се имунизира срещу лъжата. „Институциите могат да създадат общата среда, така че медиите да си вършат по-добре работата, например като предоставят финансиране, но не и да се меси в обществения дебат и да наказва онези, които не му харесват“, е неговото мнение.

Образование и технологии

Ние вече живеем във време на постистина и това е страшното. Трябва да се научим да различаваме мнение от факт“, коментира Иванка Мавродиева, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалист по реторика, бизнес комуникация и комуникационни изследвания.

Фактор за това е образованието и семинарът по проекта Read Twice неслучайно му обърна специално внимание. 

„Студентите са порасналите млади професионалисти, които започват да формират общественото мнение“, отбеляза Ива Григорова от IAB, давайки думата на проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) в София. Тя коментира силата на интердисциплинарния подход.

Много деликатно трябва да се поощри прокарването в учебните планове на такива дисциплини, които надграждат медийната грамотност и медийната култура на младите, защото това са хора, които са вече осъзнати, които формират мнение, които гласуват, които имат своя обществена роля в обществото.“

Обръщайки внимание на тенденцията към аполитичност, апатия към течащите около тях обществени процеси, Темелкова изтъкна, че е много важно усилията да бъдат фокусирани върху хората на възраст 18 – 30 години. Независимо дали става дума за студенти в хуманитарни науки, или инженерни, според нея има как деликатно в учебните планове да бъде прокарано обучение по медийна грамотност.

В учебния план на ВУТП, например, който вече включва програми като магистърската програма „Дигитални социални технологии“, се съчетава медийно обучение с инженерно образование.

Като контрапункт, или по-скоро допълнение към идеите за обогатяване на образователната среда, Искра Джанабетска представи българската платформа „Книговище“, на която е съосновател. Инструментът насърчава четенето и критичното мислене сред малките деца чрез геймификация. Както economic.bg вече е разказвал, платформата поддържа и първата детска медия – „Виж!“, която представя важни новини на малките на разбираем за тях език.

„Книговище“ е пример за неформално образование, което по забавен начин учи децата на медийна грамотност, така че да насочват вниманието си към съдържанието, което консумират, и да разбират, че в написаното или казаното може да има много нюанси.

Разговорът за медиите бе ключова тема на семинара. След появата си, социалните мрежи някак успяха да изместят традиционните източници на информация и хората масово започнаха да научават новините от там. В България този феномен е още по-широко застъпен. И това е благодатна почва за широко разпространение на дезинформация.

Никола Тулечки, основател на „Данни за добро“ и експерт по данните в Ontotext, обясни подробно как работи системата. Той илюстрира как събития като COVID пандемията и войната в Украйна се използват умело от публични личности и политици във Facebook, респективно и до нарастване на посещенията, аудиторията и нейната ангажираност в социалната мрежа.

Според него социалните медии са помогнали за прокарването на твърди разделителни линии между различни групи хора, създавайки отчетливи информационни балони и ехо стаи. Това се дължи на естеството на алгоритмите, които са безпристрастни в политическо отношение, но възнаграждават радикализираното и силно емоционално натовареното съдържание, което предизвиква повече реакции, ангажиране и споделяне. По думите му с времето разпространителите на дезинформация са се научили да използват алгоритмите максимално добре в своя полза.

Сега, когато на дневен ред е бумът на изкуствения интелект, нещата става още по-сложни – защото, както отбеляза Доброслав Димитров от БАСКОМ, „той е множител на нашите възможности“. Или с други думи, който иска да създава манипулативно и пропагандно съдържание, сега има многократно по-големи шансове да го прави. И за да демонстрира това, пусна deepfake запис на български политик, с гласа на който излязоха добре изфабрикувани и абсолютно неверни думи.

Въпреки че дълбоките фалшификати тепърва ще се разрастват поради свободния и евтин достъп до тях, това предполага и нещо добро – връщането на професионалната журналистика във фокуса на масовия потребите, смята Доброслав Димитров. Според него почтените медии ще спечелят от всичко това, защото ще са в позиция да предоставят проверена и качествено издържана информация в момент, когато тя се превръща в опасно дефицитна.

В този контекст като част от семинара се проведе и специализиран уъркшоп за студенти и професионални журналисти. Води го д-р Весислава Антонова, дългогодишен журналист с фокус върху медийния пазар. По време на обучението тя представи основните механизми за проверка на факти.

„Не можеш с технически средства да решаваш човешки проблеми. Човешките проблеми се решават с човеци“ – тези думи на Доброслав Димитров обобщават накратко посланието, че каквито и технологии да се появяват, тяхното използване – с добри или лоши намерения – е винаги в ръцете на хората. А противоотровата срещу дезинформацията е пак в техните ръце, затова:

Read Twice: Имунизирайте се срещу фалшивите новини“