Комисията даде зелена светлина за дигиталния имотен регистър

Регионалната комисия одобри промени в няколко законопроекта, които разгледа на заседанието си. Тя даде зелена светлина за дигитализацията на имотния регистър – важна стъпка, свързана с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Освен това общините получиха нова отсрочка за представяне и одобрение на общите си устройствени планове.

Дигитализацията на имотния регистър

С 13 гласа „за“ бяха приети промените в Закона за кадастъра и имотния регистър, които бяха внесени от Министерския съвет. Против и въздържали се нямаше.

Припомняме, че в базата данни на имотния регистър ще влязат специални електронни партиди на недвижимите имоти и електронни партидни дела с вписаните актове и приложените към тях документи. По този начин всичко, което се води на хартия, ще се води и в електронна форма. Според законопроекта дигитализацията на хартиения архив трябва да приключи до 30 юни 2026 г., като трябва да бъдат сканирани над 40 млн. страници.

При обсъждането на текстовете стана ясно, че най-вероятно ще бъдат дигитализирани само документите, но не и скиците и чертежите, придружаващи имотните партиди.

Общините също ще трябва да дигитализират масивите си, като те ще срещнат трудности с овехтелите документи, предупреди Цветен Боев, бивш директор на Агенцията по кадастър. Той коментира, че по пилотен проект на Световната банка от 2001 г. до 2007 г. са били дигитализирани около 8 млн. страници, което предполага, че крайният срок от 2026 г. най-вероятно ще трябва да бъде удължен.

Общите устройствени планове на общините

Общините получиха нова отсрочка за изработване на Общите устройствени планове. Те са от изключително значение, защото регламентират площите, на които може и не може да се строи. През последните години обаче местните власти непрекъснато получават отсрочки с промени в Закона за устройство на територията. Според последната такава, те трябваше да са готови с плановете си до 1 януари 2023 г.

Сега ГЕРБ и БСП предлагат нова промяна, като дават срок на общините да са готови с плановете до 1 януари 2025 г. Бяха разгледани два законопроекта – единият бе внесен от Манол Генов и група народни представители от БСП, а другият – от Младен Шишков и група народни представители от ГЕРБ. Текстовете обаче са идентични, исканата отсрочка – също. Мотивите са свързани със забавяния при избора на изпълнител по ЗОП, обжалвания. Също така трудно набавяне на информация, свързана със съответната територия и необходима за изработване на плановете. Процедурите по обществено обсъждане са дълги, както и последващото съгласуване на проектите със съответните институции – РИОСВ, НИНКН и др.

Манол Генов (БСП) допълни, че трудно има и при оценките по ОВОС, но има кметове, които нарочно бавят плановете и преследват други интереси. По думите му е добре да се помисли и за евентуални санкции за такива кметове.

Виолета Комитова („Български възход“) коментира, че при договорите, които МРРБ сключва с кметовете трябва да има клауза, която да задължава на всеки един или два месеца, общините да представят напредъка по плана. Така ще се знае в кой е вината – дали в институция, дали в кмет.

Не трябва механично всеки път да удължаваме сроковете. Трябва да разберем какъв е проблемът с тези планове. Има риск от бездействие и корупционни практики в общините“, коментира Йордан Терзийски („Продължаваме промяната“)

Въпреки опасенията, и двата законопроекта бяха приети с 16 гласа „за“ и 4 въздържали се.

Фотоволтаици

Комисията не прие промени в ЗУТ, внесени от Владислав Панев и група народни представители от ДБ, които касаят изграждането на фотоволтаични мощности за собствено ползване. Промените предвиждат намаляване на административната тежест при изграждането на такива съоръжения с мощност до 10.8 киловата. Идеята е те да подлежат на уведомителен режим, без да е нужно издаването на разрешение за строеж за поставянето им.

Почти всички членове на комисията изразиха притеснения с текстовете. Петя Аврамова (ГЕРБ) коментира, че ще се елиминира експертизата на проектанти и други и няма никой да носи отговорност за поставянето на съоръженията. Комитова (БВ) коментира, че процедурите трябва да са различни за еднофамилните къщи и блоковете.

10.8 киловата е потреблението на един апартамент, но това се изразява в нужна площ от 50 квадрата за фотоволтаици. Трябва да се подходи по друг начин, защото два апартамента ще изземат целия покрив.“

Освен нея, представители на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Камара на архитектите в България също коментираха, че текстовете трябва да се коригират. Тяхното предложение е все пак да остане възможност проектантите да осъществяват авторски надзор. Трябва да бъдат уведомявани и енергоразпределителните дружества.

Панев коментира, че текстът е минал през енергийна комисия, но с идеята да бъдат направени промени между първо и второ четене.

Законопроектът бе отхвърлен с 14 гласа „въздържали се“, 2 – „за“, а против нямаше.