Роботи ще победят световния шампион по футбол до 2051 г.
Една от целите ми е създаването на български отбор по Робофутбол и ежегодно участие на световното първенство
Светлин Пенков:
Светлин Пенков е последна година докторант по роботика и изкуствен интелект в Университета в Единбург. Освен с пряката изследователска дейност е ангажиран и с участие в университетския отбор по Робофутбол (RoboCup), с който представят Великобритания на Световното първенство по Робофутбол. Има повече от 8 години опит в роботиката, основно разработвайки алгоритми, свързани с машинно самообучение и машинно зрение.
Г-н Пенков, защо се насочихте именно към роботиката?
От дете мечтаех да създавам роботи. Колкото повече научавах, толкова повече разбирах, че роботиката е моето призвание. Това е мултидисциплинарна наука, която включва механика, електроника, кибернетика, програмиране от ниско ниво, от високо ниво, информатика, машинно самообучение, изкуствен интелект. Аз постоянно решавам различни проблеми и уча нови концепции. Проектите, с които съм се занимавал, варират от хуманоидни роботи, играещи футбол, до проектиране на бордови компютър за космически сателит.
В каква сфера са научните ви интереси, над какво работите в момента?
Основните ми интереси са свързани с пренасяне на методи от машинното самообучение и изкуствения интелект в роботиката. Един от основните проблеми е свързан с малкото количество информация. Например, при един от последните успехи, свързан с играта Го, невронна мрежа е обучена да оценява доколко е добър даден ход на базата на 29,4 млн. примерни хода. Ако накарате робот да премести ръката си толкова пъти, за да се научи как да хваща чаша, това ще отнеме цяла вечност, а и ставите на робота ще се износят може би след първия 1 милион движения. Затова изследвам методи за колаборация между хора и роботи, какви абстрактни репрезентации ще са полезни и как те трябва да бъдат научени, за да могат роботите да вземат правилни решения, независимо от околната среда, и да се учат максимално бързо.
Кой проблем в роботиката най-силно ви провокира да се заемете с него в скоро време?
Приложението на роботиката поставя сериозни инженерни предизвикателства. Науката и индустрията задават различни въпроси, имат различни мерки за успех, което води до различните им посоки на развитие. Една от насоките, в които ще се фокусирам след завършването на докторантурата ми, е преодоляването на тези различия и пренасянето на най-съвременните методи в индустрията.
Ярък пример за необходимостта от близка връзка между науката и индустрията в сферата на изкуствения интелект са така популярните дълбоки невронни мрежи. Невронните мрежи са известни на учените повече от половин век, но интересът на индустрията едва след 2000 г. доведе до създаването на графични карти, позволяващи бързото им обучение и приложението им при редица проблеми.
С кои предизвикателства трябва да се справи наука, за да може роботите и изкуственият интелект да станат част от всекидневието на хората?
Съществуват множество методи за решаването на всеки проблем от роботиката, който ни е известен. Много често обаче тези методи са силно експериментални и резултатите са постигнати в контролирана среда. Всекидневието ни поставя в постоянно променяща се среда. Основният въпрос е как да гарантираме, че роботите и системите с изкуствен интелект ще се справят правилно с толкова разнородни ситуации, особено когато става въпрос за системи, от които зависи човешки живот. Затова най-сериозното предизвикателство е надеждността.
Населението на света вече надхвърля 7,5 млрд. души. Защо всъщност на човечеството са му нужни роботите?
Един от начините за справяне със свръхнаселеността на Земята е космическата колонизация, а за това със сигурност ще са необходими роботи. В по-близък план смятам, че технологиите водят до подобряване качеството на живот. Въпрос на време е роботите да помагат в голяма част от тежките и опасни дейности, необходими за съществуването и развитието на човечеството.
Според вас кога роботите ще са сред нас?
Зависи кои роботи. Целта на световно първенство по Робофутбол (Robocup) е отбор от роботи да победи световния шампион по футбол до 2051 г. Автомобилната индустрия ясно е задала 2021 г. като цел за автономни автомобили от ниво 4 или 5. Представата, наложена от Холивуд, за роботи с универсален изкуствен интелект, не съм сигурен дали е осъществима, но съм убеден, че ще виждаме повече и повече роботи около нас.
Какво е мнението ви за ролята на страни като България – да опитват ли да развиват роботи и изкуствен интелект, или само да отглеждат умове, които да правят това на Запад?
Диверсификацията и либерализирането на технологиите около изкуствения интелект е изключително важно и необходимо за стабилното дългосрочно развитие на човечеството и държави като България трябва да развиват тези технологии. Интернет и свободният достъп до най-новите научни постижения позволява изследователската дейност в сферата на изкуствения интелект да бъде провеждана практически навсякъде. Купуването на изчислителен хардуер или роботи става все по-достъпно. Основният фактор е наличието на талантливи и мотивирани хора, както и дългосрочна визия за развитие, съобразена с глобалните тенденции.
Департаментът по информатика на Университета в Единбург е един от най-големите и престижни в Европа, а българите сме втората по брой националност от международните студенти. Това е малък пример, че България се справя прекрасно с отглеждането на умове. Още по-важно е, че според многобройните разговори, които съм водил, много от тях биха се върнали или останали в България, ако имат условията да работят на световно ниво.
Какво ви предстои след докторантурата?
Наесен се присъединявам към една стартираща компания във Великобритания за автономни автомобили, където ще се занимавам с проблеми, свързани с гарантиране надеждността на тяхното поведение. След като натрупам малко повече опит в бизнес среда, планирам да стартирам собствена компания - на ръба между индустрията и науката, надявам се в България. Една от целите ми е създаването на български отбор по Робофутбол и ежегодно участие на световното първенство.
Повече по темата за навлизането на роботизацията в ежедневието четете в бр. 74 на сп. "Икономика" - на пазара през юни.