Зимният сезон в България: можеше да е по-зле

Ситуацията за българския туризъм се оказва по-добра, отколкото е можело да бъде. Според Румен Драганов, директор на Института по оценки и анализи на туризма, най-голямо натоварване през зимата е имало по няколко направления - балнео, СПА и уелнес. И хотелите, предлагащи тези услуги, са били изцяло пълни. Данните на Националния статистически институт (НСИ) обаче показват, че оптимизмът на Драганов е бил поддържан единствено от българските посетители, докато чужденците на практика са отсъствали.

По отношение на пренощувалите лица през вече отминалия зимен сезон (декември 2020 – март 2021 г.), все още нивата отпреди кризата са много далеч. Броят на лицата, пренощували в местата за настаняване през отминалия зимен сезон е малко под 819 хил., от които български граждани – 703 хил., а чуждестранни – близо 116 хил. В сравнение със сезона 2019 – 2020 г. има спад от 45%, като тогава посещенията бяха 1.5 милиарда, от които българи – 1 милиард и малко над 485 хиляди чуждестранни туристи.

Горните числа показват, че дори и българите са били по-малко, въпреки че някои от големите европейски курорти, които са притегателни за сънародниците ни, бяха затворени за определено време през сезона.

Според Драганов обаче тази статистика не отчита точно картината в българския туристически сектор. "Тази статистика отчита 1200 места за настаняване при 20 хиляди общо. Няма и 5% от това, което се случва в туризма. Магистралата е задръстена, а по статистика няма никой. Миналата година до 13 март всичко работеше на макс. В деня на затварянето, ние сме имали някъде около 7 хил. чуждестранни посетители по зимните курорти в България. Тази година явно, че ги нямаме тези 7 хиляди, но в същото време има много интензивни пътувания, които се случиха въпреки тази пандемия“, смята той.

По-малко приходи от нощувки

По отношение на приходите от нощувки през зимния период ситуацията е същата. Повече допринасят българите, отколкото чужденците. От данните на НСИ става ясно, че трендът е бил положителен в месеците преди обявяване на пандемията. Дори през критичния месец март общите приходи от нощувки са били около 21.1 млн. лв. Началото на новия зимен сезон (декември 2020 г.) също е било много трудно, показват данните на НСИ, според които приходите от нощувки са малко над 15 млн. лв. През месеците януари, февруари и март, заради по-отпуснатите противоепидемични мерки, ситуацията е по-добра. През февруари, приходите достигат до малко над 35 млн. лв.

Според Драганов, ситуацията у нас е много по-добра от други страни. По негови думи нито един зимен курорт не е работил в Германия, Франция, Австрия, Швейцария. Той коментира, че се наблюдава голямо натоварване и при пътуванията, особено тези през уикендите, които достигат 110 -120 хил.

„Туристическите пътувания включват и посещения при близки, роднини и приятели, защото това подобрява местната икономика. Става въпрос за дефиницията на Световната организация по туризъм, която ни съветва да гледаме туризма именно от тази гледна точка“, коментира експертът.

Той смята, че България е имала най-либералният противоепидемичен режим, който е давал възможност хората все пак да се движат.

От тази гледна точка, не разглеждаме зимният сезон като толкова зле. Можеше да бъде и по-зле.“

Драганов посочва, че съществено перо от развитието на туризма са и всички, които посещават близки, роднини и приятели. Важна роля играят и тези, които имат втори дом по различни места или вили. Според него, това са хората, които задвижват икономиката по тези места, а и съответно подобряват ситуацията в туризма.

„Феноменът на тази пандемия е, че гражданите се върнаха към своите имоти в провинцията, които са били на бащите им, дядовците им и започнаха ремонтни дейности. Това, което видяхме сега (около 1 млн. пътувания на 1 май), не беше заради желанието им да спят в хотелите, които са празни. Те отидоха и спаха в тези къщи, които си направиха. И сега магистралата всеки уикенд е задръстена от хора, които отиват в своя втори дом. Когато те отиват там, подобряват местната икономика, защото парите ги изкарват в големия град (София, Пловдив, Бургас, Варна), а отиват и ги харчат в някое друго населено място, което също е туризъм. Там харчат пари. Това е съществено“. смята Драганов.

По думите му същата тенденция се наблюдава и в чужбина и тя е резултат от пандемията, която затвори много хора вкъщи.

Прогнозата за летния сезон

Драганов смята, че туризмът в частта на семейните хотели, къщи за гости, частни квартири по Южното, Северното и Централното Черноморие, ще се радва на много туристи през юли, август и септември. По отношение на индустриализираните форми на туризъм, те ще работят в рамките на 30% от оборотите, които са имали предходни години.

„Пострада индустриализираният туризъм. През тези всичките години сме построили едни заводи за туристи, които идват на верижен принцип. Те се записват от туристически агенции, превозват се до точката на събиране, оттам се качват на чартърен полет, оттам на трансферни автобуси и после отиват в хотела – конвейер. Туристът работи като машина в този хотел. Той има някакъв ред – закуска, обяд, вечеря. Има и някакви услуги, които получава. Този вид „индустриализиран туризъм“ води такива туристи, но няма значение дали те се намират в България, Румъния или друга страната, те имат един и същ маниер. Когато една част липсва, например чартърните полети, целият процес спира“, коментира Драганов, като добави, че процесът на български туристи, които отиват в частни квартири, въобще не е спрял, защото той не е технологично индустриализиран.

Драганов посочва частните квартири, семейните хотели, къщите за гости като част от устойчивия туризъм. Това е туризъм с „човешко лице“, т.е. когато иска, някой пътува, а когато не иска – не пътува.

Оказва се, че този тип туризъм работи и в криза като тази, защото хората знаят при кого отиват. Отиват там и получават точно това, което очакват за парите, които плащат. Миналата година нямаше места за паркиране в Приморско, Поморие, Царево, Созопол.“

Очакванията на Драганов са вътрешните пътувания на българите да достигнат 20 – 21 млн. броя, което означава, че всеки българин ще пътува поне по 5 пъти в рамките на страната. През 2017-2018 г. са били около 17-18 млн., а през 2019 г. – 19 млн. Българският летен сезон не разчита на чуждите граждани и не се повлиява от пътуванията на българите, които избират да прекарат почивките си в други държави, като Гърция, смята Драганов.

„В най-добрите години сме имали 1.2 млн. българи, които отиват в Гърция, а сме имали 1.3 млн. гърци, които влизат в България. Ние за един Великден правим бройката на българите, които за цяла година ходят в Гърция. Само сега по празниците, колите напуснали градовете, бяха около 480 хиляди. Ако се умножат по 2-ма в кола, прави почти 1 милион. Не можем да кажем, че Гърция е някакъв хит. Всеки, който отива в Гърция, ходи 5 пъти някъде в България.“