След края на държавния монопол: Заплита се космическа интрига за милиарди

Новата космическа индустрия е във възход – тя вече не е само държавен монопол, а е и частно начинание и арена на непрекъснато съревнование между най-богатите предприемачи в света. В момента в окритото пространство работят над 90 са държави. Съединените щати остават най-големият инвеститор с общ космически бюджет от 60 милиарда долара, който е почти четири пъти повече от този на следващата страна в класацията – Китай. Освен това Индия и множество европейски страни са увеличили разходите за космически мисии и проучвания с 30% или повече през 2021 г., въпреки че бюджетите на тези страни остават под 2 милиарда долара годишно.

През първите шест месеца на 2022 г. са изстреляни 75 ракети по целия свят, което съответства на рекорда, поставен през 1967 г. от САЩ и Съветския съюз по време на надпреварата до Луната. Около 90% от общо над 1000 космически апарата, изстреляни тази година, са били подкрепени от частни компании. Основният дял се пада на стотиците интернет сателити Starlink на SpaceX на американския милиардер и предприемач Илон Мъск.

През последните години обаче става все по-ясно, че най-големите световни сили не могат да се споразумеят дори за основните принципи, които да управляват следващото поколение космически дейности.

Русия напуска МКС, прави собствена космическа станция

През юли тази година стана ясно, че Руската държавна корпорация за космически дейности „Роскосмос“ ще се оттегли от проекта за Международна космическа станция (МКС) след 2024 г. и ще си прави собствена орбитална станция. Това беше обявено след среща между генералния директор на „Роскосмос“ Юрий Борисов и руския президент Владимир Путин.

„Разбира се, че ще изпълним всичките си задължения към нашите партньори, но решението и излизането от тази станция след 2024 г. е взето“, каза Борисов. Според него дотогава Руската федерация ще започне да формира Руската орбитална станция (РОСС). Той заяви, че основната цел на „Роскосмос“ ще бъде да предостави на руската икономика необходимите космически услуги, като навигация, комуникации, предаване на данни, метеорологична и геодезическа информация.

През 2020 г. Русия изгуби монополното си положение в космическите полети, което имаше благодарение на своите ракети носители и корабите „Съюз“ – остаряла, но все още надеждна техника. Страната бе изместена от SpaceX, която доказа, че може да транспортира хора до МКС и оттогава започна да го прави редовно.

Санкциите на Запада срещу Русия заради войната ѝ в Украйна също засегнаха националната космическа индустрия. Има риск обаче те да се отразят неблагоприятно и на Международната космическа станция, която може да остане без ключови доставки.

Нищо обаче не попречи на „Роскосмос“ да сключи споразумение с американската космическа агенция НАСА за полети на американски астронавти с руски космически кораби, както и на руски космонавти със SpaceX.

Китай навлиза в сектора на космическия туризъм

Китайската космическа технологична компания CAS Space подписа споразумение това лято за стратегическо партньорство с дъщерното дружество на базирания в Хонконг гигант в туристическата индустрия China Tourism Group. Чрез него двете страни се ангажират съвместно да насърчават прилагането на търговски космически технологии и да създадат нова космическа икономика в сектор космически туризъм.

Космическият туризъм днес е доминиран от западни компании. При суборбиталните полети на височина около 100 километра лидер е Virgin Galactic на Ричард Брансън, а при по-скъпите орбитални полети, издигащи се на почти 600 километра – SpaceX, която предлага на пътниците неколкодневен престой в космоса.

Що се отнася до CAS Space, компанията е тясно свързана с Китайската академия на науките, която е най-голямата изследователска организация в света. През август миналата година тя обяви, че създаден от нея кораб за космически туризъм може да превозва до седем души. Също така заяви, че ще започне да предлага суборбитални полети и прогнозира, че през 2024 г. те ще могат да транспортират близо 1000 души годишно.

Луната: Битка за милиарди

Китай планира да изстреля три безпилотни мисии до Луната през следващото десетилетие, тъй като се стреми да съперничи на САЩ в новата ера на космическите изследвания. Съобщението дойде ден след като азиатската страна заяви, че е открила нов лунен минерал чрез проби, извлечени от мисията Chang-5. Той бе описан като вид безцветен прозрачен кристал и се твърди, че съдържа хелий-3, изотоп, за който се спекулира, че е бъдещ източник на енергия.

През последните години Китай увеличи амбициите си в космоса, давайки заявка за изпращане на сонди до Луната и изграждайки собствена космическа станция. Освен това погледна и към Марс. Всички тези планове поставят страната в пряка конкуренция със САЩ. НАСА вече разполага с марсоход на Червената планета и се стреми да изпрати астронавти на Луната още през това десетилетие.

Целта и на двете сили са минералите на Луната, а добивът на полезни изкопаеми в космоса като цяло се очаква да бъде следващият източник на напрежение.

През последните няколко месеца двете страни си размениха реплики, след като мисията на САЩ „Артемида I“ – първият голям опит за завръщане на Луната от половин век насам – бе отложена. Администраторът на НАСА Бил Нелсън обвини Китай в кражба на космически технологии. Страната е критикувана и заради космическите отпадъци.

Създадена през 2004 г., китайската програма „Chang‘е“ за изследване на земния спътник изстрелва първия си космически апарат три години по-късно. Носеща името на китайската богиня на Луната, напоследък тя е съсредоточена върху събирането на проби от лунната повърхност.

Предстоящата през 2024 г. мисия „Chang‘е - 7“ се цели към южния полюс на небесното тяло – област, където според учените има най-голям шанс за намиране на вода. НАСА също се е насочила към тази част на Луната.

Крайната цел на Пекин е изгради международна изследователска станция на Луната. Сходни са и плановете на американската космическа агенция. Всъщност земният спътник е междинна стъпка към по-голямата цела на всички – Червената планета.

Милиардерски амбиции за Марс

В началото на годината Илон Мъск отново заяви, че човечеството трябва да стане междупланетарна цивилизация, за да оцелее. Той припомни основната си цел – пътуванията и колонизирането на Марс и призова „да ги направим реалност“. Отдавна заявената амбиция на милиардера визионер е да изпрати хора на Червената планета до 2026 г. – срок, който към днешна дата изглежда неизпълним. Чисто финансово, за целта компанията ще се нуждае от около 3 млрд. долара инвестиции.

Интересът към космоса е присъщ и на други милиардери, сред които Джеф Безос. Миналата година той се оттегли от дългогодишния си пост на главен изпълнителен директор в Amazon, давайки заявка, че ще увеличи усилията си към откритото пространство. Идеята му е да разработи бизнес с космическите пътувания чрез основаната от него компания Blue Origin.

Подобно на SpaceX, Blue Origin работи върху пренос на полезен товар в околоземна орбита чрез ракети-носители за многократна употреба, както и върху технология за кацане на Луната. Безос също работи за осигуряването на евтин достъп до космоса.

Ръководителите на Blue Origin заявиха наскоро, че компанията е близо до извеждане на хора отвъд орбита. Една от най-екстравагантните идеи на Безос, която той разкри през 2019 г., е визията за космически колонии – въртящи се цилиндрични конструкции, плаващи из космоса подобно на огромните съоръжения от книгите на Лари Нивън.

И двамата милиардери са с дългогодишни традиции в космическата индустрия, ангажирайки различни стартъпи и инвеститори. Със сигурност битката между тях ще продължи и в бъдеще.

А къде е България?

Макар и малка държава, страната ни има дългогодишни традиции в космоса. Tя например е шестата нация в света, изпратила свои астронавти в откритото пространство и единствената от бившия Източен блок с двама космонавти (Георги Иванов и Александър Александров). По онова време България става и третата нация, която създава храна за астронавтите и първата, която прави оранжерия в космоса.

С годините обаче страната губи набраната инерция. Днес една от основните цели на държавно ниво е извоюването на пълноправно членство в Европейската космическа агенция. Преговорите за такова са към края си, а междувременно България успя да се възползва от финансиране по предприсъединителния договор. От 2015 г. до края на миналата година в тръжни процедури по линия на ЕКА са участвали 127 родни фирми, а в изпълнение са 39 проекта на стойност над 12 млн. лева. Те са свързани с наблюдение на Земята, космическа наука и технологии, телекомуникации и др.

Членството в ЕКА ще отключи много по-големи възможности пред страната да се включи с повече сили в космическата надпревара. Междувременно компании като Endurosat (иновативният стартъп за наносателити) проправят път към глобалната индустрията и помагат за по-доброто позициониране на България на картата.