След сливането на ОББ и Райфайзенбанк: какво ще усетят клиентите
В следващите 1-2 години се очакват още обединения между банки в България
Сливането на Обединена българска банка и Райфайзенбанк България ще бъде първото такова от повече от две години насам и най-вероятно ще има и други в следващите 1-2 години. Иначе казано – преди влизането на България в еврозоната, което най-рано, но не толкова реалистично, би станало през 2024 г., българският банков пазар ще бъде свидетел на още банкови обединения.
И ако в САЩ банковите поглъщания и сливания са често срещано явление, а клиентите разбират за тях с ново писмо в електронната поща едва след всички одобрения от регулаторите и когато сделката е напълно финализирана, в България нещата не стоят точно така. Едно банково сливане на българския пазар не може да остане незабелязано дори месеци преди реално обединение, а за клиентите тук банката е олицетворение на лична крепост, в която често са вкарани почти всички спестявания, трупани с години, и която първа е търсена при нужда от финансиране.
Какво ще се промени за клиентите?
През последните десет години бяхме свидетели на доста сливания на банки в България и
видяхме, че няма нищо страшно и сложно в това“, коментира за Economic.bg финансовият консултант Тихомир Тошев.
Тенденцията за окрупняване на банковия сектор е факт в цял свят, а не само в България, където банките така или иначе са много за сравнително малкия пазар. Дори след покупката на Сосиете Женерал Експресбанк от Банка ДСК и на Пиреос банк от Пощенска банка, страната продължава да е първа по брой банки на глава от населението.
Чисто оперативно, сливанията протичат добре планирано и организирано, като клиентите на едната финансова институция ще получат информация за новите си банкови сметки, както и че продуктите, които ползват, са прехвърлени на новата банка.
Единственото неудобство би било за хората, които са свикнали да работят директно с определен банков офис и конкретен служител, тъй като обикновено при сливанията определен процент от клоновете на банките се закриват. Статистиката на Световната банка обаче показва, че България е сред страните рекордьори по най-много банкови клонове към 2020 г. в света – 60.25 клона на 100 хил. души. Във Франция например съотношението е значително по-малко – 33, в Белгия – 30, а в Германия – под 10.
Конкуренцията остава на ниво
По първоначални разчети обединението на ОББ и Райфайзенбанк ще се нареди на второ място по големина на активите – след Уникредит и преди Банка ДСК. Изчисленията са на ОББ и не са категорични, тъй като банковите сделки типично се съпътстват с преоценки на активи и други фактори. Въпреки че банките в България ще намалеят с една, т.е. изборът ще се свие, конкуренцията за привличане на клиенти и подобряване на продуктите и услугите ще остане висока – каквато е от доста години насам.
Естествено всяка една банка иска да бъде номер 1 или в топ 3 по активи и клиенти. Благодарение на тази конкуренция имаме и ипотеки, и потребителски кредити, близки до средноевропейско ниво“, обяснява Тошев.
Справка на Economic.bg в Европейската централна банка и Българската народна банка показва, че за септември средните лихвени проценти по жилищните кредити в някои страни членки на еврозоната – Гърция, Ирландия и Кипър, са близки или дори по-високи от средния за България – 2.68%. Разбира се, някои банки предоставят и по-ниски ставки, особено при отговор на различни условия, като пенсионно осигуряване в определено дружество, превод на заплата в същата банка, наличие на кредитна карта, онлайн банкиране и застраховка.
В сегмента на дигитализацията конкуренцията също ще продължи, след като пандемията даде скорост на процеса.
В пълна сила може да кажем, че процесите по дигитализация на банковия бизнес се засилват и голяма част от клиентите преминаха към онлайн банкиране“, посочва Тошев с очакване още повече клиенти да се ориентират към дистанционното банкиране, което освен всичко друго е и по-евтино спрямо услугите в банковия офис.
Банковата система става още по-стабилна
След сливането на ОББ и Райфайзенбанк 3/4 от активите в банковата система ще са концентрирани в банките от топ 5 – Уникредит, ОББ + Райфайзенбанк, Банка ДСК, Пощенска банка и Първа инвестиционна банка. Останалите 25% ще бъдат разделени в 20 банки и клонове. Това обаче не е проблем за системата, защото банките с повече активи са по-устойчиви при проблеми с пазара и подобна консолидация гарантира по-голяма стабилност на банковите групи.
Винаги на всеки пазар остават и достатъчно малки банки, които са по-гъвкави, понякога – по-агресивни, които регулират достатъчно добре пазара и винаги дават достатъчно голям избор на клиентите“, обяснява Тошев.
Самият факт, че собственикът на ОББ – KBC Group, предприема подобна стъпка и инициира най-голямата банкова сделка в България на стойност 1.15 млрд. евро пък означава, че групата разглежда Централна и Източна Европа като свой ключов пазар за растеж. Банката вече е достигнала
близо до първата пазарна позиция в Чехия и тази сделка я приближава до същата позиция и в България“, посочва старши банковият анализатор в Bloomberg Intelligence Филип Ричардс.
Той допълва, че сделката ще създаде потенциал за оптимизация на разходите на KBC в България. Тя навлезе в страната през 2007 г. с мажоритарен дял в СИбанк, а впоследствие придоби ДЗИ, ОББ, както и бизнеса на NN в България.
Успоредно със затвърждаването на позициите си тук KBC напуска Ирландия, където именно доскоро главен изпълнителен директор бе заелият този пост в България преди два месеца Питър Рубен. Ирландското издание The Irish Times посочва, че продажбата на кредитното портфолио от над 10 млрд. евро ще финансира покупката на Райфайзенбанк в България.