Сребърното предприемачество набира скорост

Едва ли много хора знаят, че най-високият процент на предприемачество в световен мащаб - не само в САЩ, където 34 млн. възрастни хора искат да започнат бизнес - се измества към възрастовата група 55-64 години. Предприемаческата активност сред хората над 50 години се е увеличила с повече от 50% от 2008 г. насам и вероятността те да основат успешни компании е почти два пъти по-голяма, отколкото при хората на възраст между 20 и 34 години, по данни на GEM (Global Entrepreneurship Monitor), цитирани от The Global Institute for Experienced Entrepreneurship (Глобалният институт за опитно предприемачество).

И ако САЩ са богати на примери за „сребърни предприемачи“,  то в Европа темата е относително нова. Европейската комисия приема през 2012 г. План за действие „Предприемачество 2020 - Възраждане на предприемаческия дух в Европа”. В него страните-членки са насърчени да приемат мерки за подкрепа на „нарастващата тенденция възрастните хора в пенсия за създават или да се връщат към нова дейност като самостоятелно заети лица“. Причината е, че до 2050 г. се очаква броят на хората на възраст 65 и повече години в Европа да нарасне до 150 милиона души.

Според изследването Silver entrepreneurship: a new trend in startups (Сребърно предприемачество: нова тенденция в стартъпите) на Italia Startup, по статистически данни през 2018 г. двама от трима основатели на стартъпи (66 %) са на възраст между 30 и 49 години, а почти 20% от "предприемачите от новото поколение" са на възраст над 50 години. Установено е, че 70% от стартиращите предприятия, създадени от сребърни предприемачи, издържат до и над 5 години. Само при 28% от по-младите предприемачи с първи бизнес, фирмите достигат 5 години оперативна дейност.

И в България има примери за кариерни промени и предприемачество в нова област сред хора над 40-годишна възраст.

Трима български зрели предприемачи споделят своите успехи и предизвикателства:

От финансите към коучинга

Снимка Личен архив

Стояна Нацева прекарва над 27 години на висока позиция като мениджър в една от най-големите финансови компании в България. През 2019 г. стартира собствен бизнес с обучения по личностно и бизнес развитие и като автор на книги за себепознание и личностно развитие. През 2021 г. основава Академия „Щастлив живот“, която получава много признания. Изнася лекци в Австрия, Кипър, Кения, Италия, Испания, Йордания, Великобритания и др. „Усетих потребност да открия коя е моята мисия, а не просто да продължа да работя в офис и да раста в кариерата. Започнах да пиша книги и структурирах система за коучинг и констелации - Direct Change Solution. Изпитвах съмнения, разбира се, оставях сигурна работа, за да скоча в ново за мен поприще на творец, предприемач, собственик на бизнес, работодател. Окуражи ме фактът, че преди това бях изпитала на практика теориите, които преподавам, и знаех, че работят“.

Козметика с нанодиаманти   

Снимка Личен архив

Румен Генов е водещ одитор по информационна сигурност, основател на Агенция за регионално икономическо развитие и инвестиции – Кърджали, преди 25 години. Ръководи екипа, разработил първата система за информационна сигурност в България - на печатницата на БНБ през 2004 г. През 2015 г. и 2019 г., когято е в края на 50-те си години, създава стартъп компании за производство на козметика, съдържаща нанодиаманти, заедно с проф. Ставри Ставрев (1945-2016), над 20 години заместник директор на Института за космически изследвания при БАН и ръководител на направление „Космическо и ново материалознание“. Първата компания НАНО ТЕРИ ООД разработва и произвежда крем за лице, съдържащ модифициран SP3 нанодиамант - „Златен нанодиамант“, сертифициран по всички европейски изисквания. По желание на наследниците на проф.Ставрев, те поемат след неговата кончина управлението на фирмата. Втората фирма - „Карбон Тех Ар Джи“ ЕООД Генов основава заедно със сина си и създава серия кремове „Карбон бюти“, също съдържащи SP3 нанодиаманти. Търси финансиране от бизнес акселератора на АМСП при ЕК в Брюксел, Но COVID кризата осуетява плановете им. „После, когато отмина, си дадох сметка, че като навърша 60 г., е крайно време да се захвана с активна работа. Взех кредит, възползвайки се от предимството, че компанията е в съдружие със сина ми под 29 г.“

И пак към ученическата скамейка

Снимка Роберт Атанасов

Пламен Иванов оставя поста на търговски директор на Сен Гобен България ЕООД, част от френския концерн Saint-Gobain, за да се посвети на ролята си като бизнес коуч. Става и докторант в катедра „Икономика и управление по отрасли“ в Стопански факултет на СУ “Св. Климент Охридски” по темата за иновационната култура в предприятията. Планира академична кариера. „Причината да направя професионален скок е желанието ми за повече свобода за проектите, които носят ценност и смисъл за повече хора. Така стигнах до ролята на бизнес коуч. Когато разбрах какво желая, изпитвах само увереност. Започнах докторантура, за да дам допълнителна стойност и дълбочина на работата си“, казва той.

Защо възрастта е важна

За мнозина възрастта е оправдание да продължават живота си по инерция, а и подкрепата на обществото, на професионалната среда, финансиращите институции често е разколебана. Стояна казва: „Възрастта е просто цифра, но в нашето обществото все още намират почва ограничаващи стереотипи от миналото. Постоянно насърчавам другите да надмогват сковаващата боязън от промяната. Зрялата възраст дава преимущества, защото човек вече знае кой е и какво иска, има много контакти в различни среди, и ако е смел и комбинативен, ще намери начин да се справи със стартиращ бизнес. Не оцелява най-силният, нито най-интелигентният, а този, който най-добре се адаптира към промените, още Дарвин го е казал. По-зрелият предприемач има повече опит, контакти и достъп до ресурси, но не бива да пада в капана на рутината“.

Пламен допълва, че любопитството, способността да пренася работещи модели от една корпоративна сфера в друга, са сред силните му страни. Той цитира изследване от 2019 г. на екип от СУ за МТСП, според което поради демографските промени, през следващите 10 години заетостта на хора между 45-65 години ще се покачва.. „Кариерна промяна се предприема именно на възраст между 45 и 50 г. Вече имаш знанието, опита, уменията, ценностите и манталитета да създаваш, променяш и управляваш. Според мен фокусът на държавата, и особено на общините и на бизнеса, би трябвало да е в ангажиране на хора с подобен профил, тъй като могат да са двигателите на позитивна промяна. От друга страна, често ми споделят, че по правило се смята, че хората над 45 г. не са способни да се променят, да учат, и не са амбициозни. Компаниите предпочитат да наемат по-млади служители, особено на мениджърски позиции, заради по-дългия хоризонт на работа и очакването, че по-лесно ще възприемат корпоративните ценности и модела им на работа“.

Румен се занимава с подкрепа на МСП от над 25 години и отбелязва, че е нужно да се прави разлика между стартъп на млади хора без опит и предприемачеството на професионалисти със стаж. „Студентът, който сега завършва, има идея, докато предприемачът с успешен бизнес или кариера вижда нова свободна ниша. Той започва нов бизнес, развива и го продава. Предприемачеството е различен процес от стартъп културата. Младите хора се опитват да променят света, а зрелите предприемачи взимат обосновани решения и търсят устойчивост“.

Много банки се замислят, преди да дадат кредит за бизнес на „сребърни предприемачи“, поради рискове, свързани с възрастта и хоризонта на начинанието, уточнява той. „Смисълът синът ми да се включи във фирмата бе достъпът до по-добро финансиране, кредитен ресурс. Има финансови инструменти за определен тип предприемачество. Синът ми има по-голямо дялово участие, а аз, като баща, мога да предам опита си. Така покриваме формалните правила и банката ни даде кредит с много добри условия“. Създават компания, отчитайки грешките от миналото, със сериозен бизнес план, планиране на всички разходи, с парични потоци и управление на рисковете, „за да гарантираме, че при поръчка можем да произведем количество и да поддържаме минимално количество суровини“. Със собствен технолог и фирма подизпълнител, компанията вече предлага онлайн две серии козметични продукти нотифицирани пред ЕК: Carbon beauty NETURAL и Carbon beauty NANO, продукти, съдържащи SP3 нанодиаманти, с натурални етерични и базови масла.

Възможности и предизвикателства

Пламен казва, че с кариерната промяна е оправдал очакванията на близките си, а не ги е изненадал. „За мен тази стъпка е естествен процес и следващ етап от професионалното ми развитие. Моята страст е да предавам знание, да предизвиквам другите да реализират потенциала си“. Историческите и икономическите промени в България през последните 30 г. са създали професионалисти, които умеят да надскачат себе си. Това ги прави особено ценни за организациите както като служители, така и като ментори на по-младите, без да ги ограничават в кариерното им развитие „Препоръчвам на всички, преди да направят промяна, да влязат като доброволци в сферата, която са си избрали, или да я практикуват за известно време като хоби. Така ще усетят дали това съответства на очакванията им. Да засилят и мрежата си от контакти, което изисква и сериозни социални умения,“ завършва Пламен.

Взаимодействието с младите професионалисти е предизвикателство, за което малко се говори. В случая на Румен изборът на вид дистрибуция и маркетинг създава дискусия за визията за развитието на компанията – онлайн или във физически магазини на консигнация. „Търговията с козметика е изключително консервативна и се движи по-близо до правилата на тази с лекарствени средства, отколкото към предлагането на масови марки потребителски стоки. Затова се уча и пускам първите онлайн рекламни кампании“. Така 6-7 месеца след  началото печалбите покриват разходите по кредита и предстои износ. Посоката е и към развойна дейност.

Широк е и хоризонтът пред Стояна и Пламен  - с натрупания си опит и порив за още и още работа и успех да покажат, че годините напред ще са силни и пълноценни за тях, за бизнеса, за хората, с които и за които работят. Те вярват, че България ще се превърне в „страна на големите възможности“ и за сребърните предприемачи и професионалисти, без предразсъдъци за това чие е времето на дигиталните трансформации и иновации.

Текстът е част от бр. 116 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са изцяло отговорност на списанието и не отговарят непременно на редакционната политика на Economic.bg.