Стажът – ценна валута на трудовия пазар

Стажовете са валутата, с която бизнесът „купува“ учениците и студентите в търсене на кариерно развитие. Европейският съюз търси начин да облекчи предлагането им, за да се намали текучеството и да се задържат талантите, особено сред 15-29-годишните.

Причината е, че има сериозно „нито-нито“ поколение (което нито работи, нито учи), макар и да намалява до 11,7% в ЕС през 2022 г. Но поради застаряващото население, високата дигитализация и голямото търсене предлагането на стажове е по-предизвикателно. Расте броят на платените стажове със социални придобивки и с маркетингов шум, но за качеството и ползите от него можем да говорим при реалното започване на работа или при завръщане в компанията, предоставила тази възможност.

Често изискване на работодателите е кандидатите да имат предишен опит и това е трудност за младите. Решение на този проблем са стажантските програми, независимо дали в частни компании, неправителствени организации или в администрацията. Тази опция е от полза и за двете страни – студентите и учащите получават нужния им практически опит и препоръки, а работодателите намират на относително ниска (или дори никаква) цена ентусиазирани служители. Стажът е добра възможност за компаниите да обучат нови служители и да изпробват способностите им преди да ги наемат на пълно работно време – т.е. един вид пробен период. След преминаването на успешни стажове, много младежи остават на работа и веднага са ценно попълнение, защото вече познат екипа, работната среда и изискванията на позицията.

Статистиката показва, че близо 90% от компаниите в България предлагат или са предлагали стажантски места, като около 30% имат собствени стажантски програми, а над половината приемат стажанти и без специални програми. Недостигът на квалифициран и дори неквалифициран персонал кара все повече фирми да се обръщат към учебни заведения в търсене на нови кадри. Стажът е първата стъпка в процеса на създаване на добрите отношения работодател-служител.

Според проучване на Евробарометър от април 2023 г. четирима от всеки петима анкетирани младежи са преминали поне един стаж, а за един на всеки петима това е бил първият им професионален опит. 68% са намерили работа след това, като повече от половината от тях са подписали договор със същия работодател. Расте делът на младите европейци със стажове в друга държава - 21%, с сравнение с 9% през 2013 г. Повече от половината стажанти са получили заплащане. През март 2024 г. Европейската комисия предложи да се подобрят условията на труд за стажантите, включително за „справедливо заплащане“, но все още няма решение как да се осигурят по-дълги стажове (над 6 месеца), което е условие и за по-вероятно задържане.

Този предизвикателен контекст е още по-драматичен в България, където, според НСИ за 2023 г., във възрастовата група 15-29 г. неактивните младежи са 13,8%. Па данни от Агенцията по заетостта за периода 2021 г. - 30.06.2023 г. най-често стажуване се осигурява в секторите „Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети“, „Държавно управление“, „Преработваща промишленост“ и „Професионални дейности и научни изследвания“. Около две трети от младежите са били наети в тях. През 2022 г. в държавни програми и мерки за заетост и обучение са включени 3876 младежи.

Специалистите по управление на човешкия капитал търсят нови решения за привличане на служители. Ето мненията на трима от тях:

Цветелин Николов: Добър трамплин за активните младежи

 Снимка Личен архив

Цветелин Николов е съосновател на Pleggi – платформа за подбор на кадри. Активно работи с HR професионалисти и с ученици и студенти в над 6 университета и в няколко училища

Г-н Николов, защо и как се покачи  „цената“ на стажовете?

Стажовете се превърнаха в ценен инструмент в процеса по привличане на нови кадри и трамплин за проактивните младежи. Това е естествена промяна, породена от няколко фактора. GenZ е най-новото поколение на пазара на труда и идва със своите “отгледани” от родителите си GenX очаквания и предпочитания за растеж и развитие. Компаниите със стажантски програми, които дават възможност за усвояване на практически умения от ранен етап и се съобразяват с нуждите на новото поколение, са предпочитани. Стажовете са средство за позициониране сред хора без опит.

Все повече компании от различни сфери се борят за едни и същи кандидати. Стажовете дават възможност на компаниите да се откроят, като привлекат проактивни и талантливи младежи още от университета. Те вече не са “носене на кафе”, а дават възможност за включване в реални процеси. Работодателите оценяват поведението на стажантите си в ситуация и техния потенциал за развитие.

Какво прави едно предложение за стаж привлекателно?

Новото поколение изисква баланс между работа-образование и личен живот и е изключително смело в това да рискува потенциална възможност пред загубата на баланс. Кандидатите искат да знаят какво се очаква от тях, лесно да могат да се припознаят и да знаят какви умения ще придобият. Стажът трябва да предлага възможност за развитие на нови умения, знания и възможна кариерна стълбица. Кандидатите търсят подкрепа от ментор. Стажът вече не е безплатен труд и кандидатите очакват възнаграждение, съответстващо НЕ винаги на отговорностите и натрупания им опит, а по-скоро на конкурентни предложения (може и заместители) за единицата време.

Много работодатели няма да харесат написаното, но нищо от това, което се случва, не е лошо. Има огромна дупка както между “учебни институции и учащи”, така и между “учащи и работодатели”, но това не значи, че няма как да се излезе от ситуацията. Начинът е свързан персонализирана комуникация спрямо аудиторията, приемане на нуждите и адаптация на подходи и процеси.

От вашия опит като платформа за набиране на таланти, кои са най-успешните стратегии за привличането на кандидати?

Младите са активни онлайн, но най-желано средство за комуникация за тях е живият контакт. Сътрудничеството с университети позволява на компаниите да достигнат до голям брой потенциални кандидати, но не се заблуждавайте, че с появяване на едно-две кариерни събития годишно ще предизвикате интерес. Съществуват много младежки неправителствени организации с локален, национален, а даже и международен характер, които привличат будни млади хора. Клубовете по интереси са добър вариант за достигане на проактивни младежи с очевиден филтър. Стажовете трябва да предлагат на кандидатите възможност да работят по реални проекти, за да развият реални навици, умения и ценен опит.

Как изглежда идеалният стажант?

Който отговаря със своите умения и компетентности за изпълнение на изискванията на позицията, който намира общ език с екипа и изповядва стремежите на компанията.

Новите европейски регулации за стажовете ще ги оскъпят ли? Как ще повишат качеството им?

Новите европейски регулации имат за цел да гарантират, че стажовете са висококачествени и осигуряват ценен опит. Тези предложения могат да доведат до по-високи възнаграждения. Компаниите може да се наложи да подобрят качеството на програмите си. Но някои може да решат да намалят броя на предлаганите стажантски позиции, за да избегнат разходите.

Стилиана Тодорова: Социалните придобивки са ценени

 Снимка Личен архив

Стилиана Тодорова е експерт „Международни отношения“ в ETN International, мрежа от обучителни агенции в Италия, Испания, Ирландия, Германия, Португалия, Гърция и България. Агенцията управлява проекти в рамките на програма Еразъм +, обучителните мобилности на ученици, учители, преподавателски състав, студенти и др.

Г-жо Тодорова, защо стажовете стават все по-ценна "стока" при подготовката и привличането на нови кадри?

За съжаление голяма част от обучителните институции не подготвят добре практически своите ученици/студенти поради липса на кадри, които са в течение с новите тенденции или поради остаряла материална база. Връзката с бизнеса се поддържа трудно, той е забързан и не може "да губи време" с училищата, например. Но на следващия етап се сблъсква с неподготвените завършващи и "топката" отново е в него. Стажовете позволяват отсяването на най-добрите кадри, от една страна, и на тези, които най-добре пасват на екипа, работната динамика и на средата, от друга.

Стажовете в чужбина в рамките на проекти за мобилност имат много ползи. Често те са в компании, които използват напреднали технологии, машини, до които в България не може да се осигури достъп. Мобилностите по програма Еразъм+ имат добавена стойност по отношение повишаване пригодността за заетост. Често са в сектори, в които тук не може да се осигури качествен стаж. Добавена стойност е подобряването на езиковите умения, самостоятелността, увереността, адаптирането и други, които правят младежите по-пригодни за пазара на труда.

Какво прави едно предложение за стаж привлекателно? Къде се срещат работодателите и младежите?

Колкото предложението за стаж е по-близо до желанията и интересите на стажанта, толкова е по-привлекателно. Макар и да звучи малко дискриминативно, когато екипът е млад и стажантът е въвлечен във фирмения живот, тогава е по-отдаден и успешен. Срещата е там, където и двете страни са полезни една на друга.

Как стажовете задържат талантите?

Макар да е по-трудно да се задържат чужди таланти, можем да се похвалим с такива случаи. Средата има по-силно влияние - големият град, позитивното ни отношение, възможностите за забавление на младите хора, отколкото конкретната компания. Много важна е и заплатата, която се предлага. А в София, предвид многото аутсорсинг компании, хората с майчин чужд език са изключително ценени и предлаганите възнаграждения са привлекателни. Социалните придобивки определено са "кукичка" за младите хора.

Как изглежда идеалният стажант?

Идеалният стажант е мотивиран, инициативен, любознателен и проактивен. Най-честите грешки на работодателя са да дава повече, отколкото конкретния стажант е мотивиран да "вземе". Но и понякога работодателят забравя, че стажантският труд по програма Еразъм+ е безплатен и не може да очаква същото отношение както на служителите си, чиито труд се заплаща.

Георги Тодоров: Най-много привличат личните истории

 Снимка Личен архив

Георги Тодоров има 15 години опит като консултант и мениджър „Човешки ресурси“ в реализирането на проекти по организационно развитие, обучения, подбор, формиране и развитие на екипи в организации с различна сфера на дейност.

Г-н Тодоров, защо стажовете стават все по-ценна "стока" при подготовката и привличането на нови кадри?

Липсата на кадри насочва специалистите по човешки ресурси към практики, с които да привлекат будни младежи с желание за развитие в България. Не всяка компания предлага стажантски програми. Те са по-скоро с имиджова и маркетинг стойност, с потенциален ефект след 3-4 години, когато някой би си спомнил и би избрал фирмата за първа сериозна работа. Ако има стойност, то тя е за кандидатите, които да видят нещата от „кухнята“.

Кога стажът „работи“?

Стажът става ефективен, когато има някой ангажиран и въвлечен в процеса, а не просто младежите да са захвърлени някъде с най-досадните задачи. Нужно е компанията да има реална представа в какво да ги включи. Съвременна работна среда от по-приобщаващ тип би помогнала за създаване на продуктивни отношения и резултати.

Кои са най-успешните стратегии за привличането на подходящите кандидати?

С лични истории. Например, бивши стажанти привличат нови, като разказват за пътя, през който са преминали. Тези стратегии успяват, когато се изработват от хора, които участват в процеса на обучение и насочване.

Текстът е част от бр. 120 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.