Световният дълг е напът да надхвърли 100 трлн. долара

Световният публичен дълг се очаква да надхвърли 100 трилиона долара тази година, като има шанс да нараства по-бързо от прогнозираното. Политическите настроения благоприятстват по-високите разходи, а бавният икономически растеж увеличава нуждите и разходите за заеми, каза Международният валутен фонд (МВФ) във вторник.

Последният доклад на МВФ за фискален мониторинг показа, че глобалният публичен дълг ще достигне 93% от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) до края на 2024 г., а през 2030 г. ще доближи 100%. С това ще надхвърли пика от 99% по време на COVID-19 пандемията. Освен това ще се увеличи с 10 процентни пункта спрямо 2019 г.

Издаден седмица преди годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон, докладът казва, че има основателни причини да се смята, че бъдещите нива на дълг може да са доста по-високи от прогнозираните в момента, включително желанието да се харчи повече в САЩ, най-голямата икономика в света.

Несигурността във фискалната политика се увеличи и политическите червени линии при данъчното облагане станаха по-твърди“, се казва в доклада на МВФ, цитиран от Reuters.

„Натискът върху разходите за справяне с екологичния преход, застаряването на населението, опасенията за сигурността и дългогодишните предизвикателства пред развитието нарастват.“

Големи обещания за разходи

Загрижеността на МВФ относно нарастващите нива на дълг идва три седмици преди президентските избори в САЩ, на които и двамата кандидати обещаха нови данъчни облекчения и разходи, които биха могли да добавят трилиони долари към федералния дефицит.

Плановете за намаляване на данъците на републиканския кандидат за президент Доналд Тръмп ще добавят около 7.5 трилиона долара нов дълг за 10 години. Камала Харис, кандидатът на демократите, планира "само" 4 трлн. долара нов дълг за този период, според оценки на Комитета за отговорен федерален бюджет (CRFB) – мозъчен тръст.

Докладът констатира, че прогнозите за дълга са склонни да подценяват значително действителните резултати, като реализираните съотношения дълг към БВП пет години напред са средно с 10% по-високи от първоначално прогнозираните.

А дългът може да бъде допълнително увеличен от слабия растеж, по-строгите условия на финансиране и по-голямата несигурност във фискалната и паричната политика в системно важни икономики, като САЩ и Китай. Докладът включва „силно неблагоприятен сценарий“, където тези фактори са заложени и той показва, че глобалният публичен дълг може да достигне 115% от прогнозния БВП само в рамките на три години, с 20 процентни пункта повече от прогнозираното в момента.

Разходни спирачки

МВФ повтори призивите си за повече фискална консолидация, като каза, че настоящата среда със стабилен растеж и ниска безработица е подходящ момент за това. Но се казва, че настоящите усилия, средно 1% от БВП за шестте години от 2023 до 2029 г., са недостатъчни за намаляване или стабилизиране на дълговете.

Кумулативно затягане с 3.8% на година би било необходимо за постигане на тази цел, но в САЩ, Китай и други страни, където не се предвижда стабилизиране на БВП, ще е необходимо значително по-голямо фискално консолидиране.

Този месец се очаква САЩ да отчетат фискален дефицит за 2024 г. в размер на около 1.8 трилиона долара, или над 6.5% от БВП, според Бюджетната служба на Конгреса.

В доклада на парламентарния орган се казва, че САЩ и други страни, за които се очаква дългът да продължи да нараства, включително Бразилия, Великобритания, Франция, Италия и Южна Африка, може да се изправят пред доста скъпи последици.

Отлагането на корекцията ще означава само, че в крайна сметка е необходима по-голяма корекция, а чакането може да бъде рисковано, тъй като миналият опит показва, че високият дълг и липсата на надеждни фискални планове могат да предизвикат неблагоприятни пазарни реакции и могат да ограничат пространството, с което държавите трябва да се справят с бъдещи сътресения“, коментира Ера Дабла-Норис, заместник-директор по фискалните въпроси на МВФ.

Тя каза, че съкращенията в публичните инвестиции или социалните разходи обикновено имат много по-голямо отрицателно въздействие върху растежа, отколкото по-зле насочените субсидии, като например за гориво. Някои държави имат възможност да разширят своите данъчни основи и да подобрят ефективността на събирането на данъци, докато други могат да направят своите данъчни системи по-прогресивни чрез по-ефективно облагане на капиталовите печалби и доходите, каза Дабла-Норис.