Свършено е много, остава още повече: Защо все нещо не е наред с туризма в България?
Министър Зарица Динкова беше изслушана в Комисията по туризъм към парламента, където беше одобрен бюджетът на ведомството на първо четене
Много работа е свършена, но предстои още повече, за да може България да се утвърди като туристическа дестинация на четири сезона. Това може да се направи като извод от изслушването на министъра на туризма Зарица Динкова, което се проведе в четвъртък по време на заседание на ресорната комисия в парламента.
Тогава се видя ясно напрежението, което има между бранша и министър Динкова. На няколко пъти прехвърчаха искри между тях, разменяйки си реплики за несвършена работа или липса на компетентност. Динкова обаче през цялото време защитаваше работата си и не спираше да твърди, че активно работи както с бранша, така и с колегите си от Министерския съвет.
Вие познавате ли нашия финансов министър? Говорите ли с него? Ако нямате връзка, ние можем да направим среща?“, обърна се към Динкова депутатът от ГЕРБ-СДС Любен Дилов.
Въпросът му дойде по линия на предложените от Асен Василев редица финансови промени, засягащи туристическия бранш. Според Дилов министърът на туризма е трябвало да проведе среща с колегата си и да го предупреди, че голяма част от предложенията са неприложими в сектора.
В отговор на упреците Динкова заяви, че не желае да става говорител на финансовия министър, но каза, че лично е инициирала среща между нея, Асен Василев и бранша още на 21 септември, за да се избегнат „всички инсинуации в медиите“.
Обвинения
По време на изслушването си Динкова беше обвинена и в това, че прекалено дълго време е отсъствала от страната и е било невъзможно да се проведат изслушвания в комисия и съответно да се проследи работата на ведомството.
Туризмът е особено важен като международна политика, не само на местно ниво“, изтъкна ресорният министър. „Трябва да се престане с публичното позициониране на туризма като мрънкащ, а като мощен бизнес в заетостта, с подобаващо място в приходите в държавата.“
Тя добави, че отсъствието извън страната и се е налагало, за да позиционира България като добро туристическо място за посещения. Периодът на отсъствието на Зарица Динкова от България съвпаднал и с международните туристически изложения, които също са били използвани за популяризирането на страната ни и богатството, което имаме.
По отношение на очакванията за този зимен сезон, министърът каза, че записванията към момента са близки до миналогодишните равнища. Проведени са три срещи с бизнеса, с оглед на ситуацията на пазар Израел са насочени повече средства за маркетинг и реклама на заместващи пазари. Тя съобщи, че в началото на следващата година е планирано съвместно събитие на Министерството с к.к. „Пампорово“, Банско и евентуално с к.к. „Боровец“.
Рекламна стратегия
На въпрос от страна на представител на "Възраждане" относно стратегията на министерството за следващата година, Динкова не пожела да отговори, като заяви, че всички стратегии и становища са писмени и предстои среща на Националния съвет по туризъм на 14 декември, след която щяло да се реши каква е стратегията за следващата година.
От БСП зададоха въпрос, свързан с промените в Закона за туризма, които позволяват реклами в социалните мрежи да се правят без обществени поръчки.
Такива реклами е имало и преди промените. В контекста на законовата промяна съм провеждала срещи с изпълнителния директор на Booking как са си сътрудничим чисто технически, но все още срещаме ограничения от страна на финансовото министерство“, каза Динкова, като намекна, че вече има няколко готови проекта за реклама, без да уточнява обаче нищо повече.
Нейният заместник – Ирена Георгиева припомни, че към момента реклами на страната ни се излъчват по BBC, БНТ, Нова телевизия, bTV и Expedia.
Рекламата на България не е само по тези канали, но и през изложения, различни събития. България участва в над 20 изложения и в момента имаме идеи да увеличаваме квадратурата на щандовете“, каза зам.-министър Георгиева.
В заседанието на Комисията по туризъм взе участие и началникът на кабинета на Зарица Динкова – Марияна Кордова. Тя съобщи, че напредват разговорите с две други онлайн платформи във връзка с рекламата на туризма на България, едната от които е Google. Започването на работа с тях обаче е свързано с откриване на разплащателна сметка, което е свързано с процедура, която се изисква от платформите, която според Кордова не е лека.
Бюджет за туризъм
За 2024 г. Министерството на туризма предвижда приносът на сектор „Туризъм“ в брутния вътрешен продукт (БВП) на България да е 8.3%, за 2025 г. – 9.1 на сто, а за 2026 г. – 9.4%. Това каза началникът на кабинета на министъра на туризма Марияна Кордова по време на представянето на проектобюджета на ведомството за следващата година в рамките за обсъждането на проекта на бюджет на държавата на първо четене в ресорната парламентарна комисия. За тази година беше заложен принос от 6 на сто и амбицията на ведомството е този процент да бъде изпълнен, каза Кордова.
Приходната част на проектобюджета за 2024 г. е общо 9.4 млн. лева, което е увеличение от 63 на сто спрямо 2023 г
Министерството е поискало от финансовото ведомство увеличение на разходите за реклама с близо 9.2 млн. лева, но това не е било прието с мотива за „есенната макроикономическа прогноза и ограниченото фискално пространство“, каза началникът на кабинета на министъра на туризма.
Кордова заяви, че ведомството ще продължи да търси възможности за допълнително финансиране чрез така нареченото целево финансиране по Централния бюджет. Към двете програми в разходната част на проектобюджета е заложена и Програма „Администрация“ в размер на 3.5 млн. лева във връзка с увеличението на минималната заплата.
Христо Проданов от ПГ „БСП за България“ призова членовете на Комисията между първо и второ четене на проектобюджета да предложат допълнителни 10 милиона лева за реклама и това да бъде подкрепено и в пленарна зала.
На обсъждането не присъства представител на финансово министерство, което предизвика недоволство сред депутати.
Комисията прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на България за 2024 г., внесен от Министерски съвет на 24 ноември.