Съпротивата срещу промяната е най-голямата пречка пред иновациите в България

Съпротивата срещу промяната е най-голямата пречка пред иновациите в България. Примерите за това са много, а най-пресният е енергийният преход. Въпреки страха обаче трансформацията е гарантирана – каквото и да правим и колкото и да се борим, тя ще се случи. Но за да се възползваме от нея и да я превърнем в прогрес, са нужни усилия, включително на политическо ниво. Това бяха част от заключенията от дискусията INnovations for INdustry: TRANSFORMERS по време на бизнес форума на Economic.bg – ALL IN, организиран в партньорство с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и БРАИТ. 

Българинът много иска нещо да се случи, но го е страх нещо да не стане“.

С този типичен български израз предприемачът и инвеститор с над 20-годишен опит Елвин Гури коментира внедряването на иновации в България. Той даде пример за успехи, включително в области като роботиката, където страната се превърна във важен износител на индустриални продукти с висока добавена стойност.

Големият минус, който Гури изтъкна, е липсата на достатъчно български фирми, които да могат да се конкурират на регионално и глобално ниво. А за тази цел са нужни усилия и ресурси, които да се насочат към добрите компании.

Тук трябва да положим най-много усилия. И това идва с малко политически и икономически консенсус сред елита на страната относно посоката, в която тя трябва да върви. Днес това ни липсва“, посочи Гури.

Според него номинацията на Екатерина Захариева за еврокомисар с ресор стартъпи и иновации е не само голяма отговорност, но също така шанс за България да покаже много.

А консенсусът е нужен и за насърчаване на инвестициите.

Смятам, че политиците е наистина важно да се вслушват в бизнеса и от какво се нуждае той, за да растат и да се насърчават иновациите“, коментира германското икономическо аташе Мориц Зайлер.

Той даде за пример и родната си Германия, която според него се намира в най-голямата си трансформация за последните 100 години – благодарение на промяната на енергийната система. Огромните усилия, които се полагат сега пък са с ясна бъдеща цел – най-голямата икономика в Европа да се превърне във водещ играч в областта на зелените технологии – пазар, който според изчисленията на индустрията ще се оценява на 15 трлн. евро до 2030 г.

Добрите примери

Разликата между технологичните изобретения и иновациите е в манталитета на хората, които в крайна сметка ги използват. Истинските предприемачи са тези, които са способни да вземат технологичните изобретения и да намерят начин да ги приложат интелигентно към проблемите на днешното ежедневие.

Подобно на успехите в роботиката, ALL IN показа още примери за предприемачество и трансформация на традиционната индустрия. Такъв е този на Philip Morris Bulgaria – компания, която поставя потребителя в центъра, и следва смела визия – бъдеще без дим.

Способът е бездимната алтернатива IQOS, която десетилетие след премиерата си вече присъства на 90 пазара по цял свят, а в България мигриралите към IQOS вече достигат 400 000 души.

Пътят до това обаче е дълъг и неизменно включва наука.

Инвестираме сериозно в научноизследователска и развойна дейност, за да можем да намерим по-добра алтернатива на цигарите“, сподели новият генерален мениджър на Philip Morris Bulgaria Денис Стробикин.

В числа това представлява: инвестиции в R&D разработки на алтернативи на тютюневия дим в размер на 12.5 млрд. долара в цял свят; и екип от около 1500 служители, които се занимават с това в Швейцария, Сингапур.

Знаехме, че светът ще се промени. Знаехме, че трябва да направим положителна промяна в нашата индустрия. Знаехме, че не може да продължава така“, допълва Стробикин.

А иновациите не свършват в R&D центровете. Те продължават в маркетинг екипите и всяко друго звено на компанията, защото като ориентирана към потребителя, нейната трансформация обхваща всяка клетка.

Трябва да станем много по-иновативни на всяко ниво, не само по отношение на това как разработваме продукта. А иновативни и по отношение на начина, по който образоваме потребителите, защото всъщност е огромно предизвикателство да се преодолее съпротивата срещу промяната“, допълва Стробикин.

По-видима трансформация на сектор от този трудно може да се намери, но пример за такъв е авиационният. Той обхваща не само самолетите, а още много бизнеси, свързани с цялото преживяване на пътуването със самолет. И ако допреди 30 години куфарите с колелца са били поглед от бъдещето, така е било и с електронния чек-ин и автоматичните четци на бордните карти.

На сцената на ALL IN погледнахме към бъдещето на Летище София с неговите видими и невидими за обикновеното око иновации.

Сред невидимите например е дигиталното наблюдаване на пътникопотока, за да бъдат сведени до минимум опашките в новите търговски зони и да бъдат максимизирани приходите. Същият подход ще бъде приложен и в хранителния корт, както и около гейтовете.

Работим, за да направим Летище София супер конкурентоспособно“, обобщи директорът на „СОФ Кънект“ Хесус Кабайеро, който преди две седмици представи визията за новия трети терминал на столичния аеропорт.

Всичко това е част от целта летището да се превърне в „нещо, което не съществува в Европа“ – 5-звезден регионален аеропорт.

За всичко това е нужна технология и добре обмислен дизайн, който да бъде адаптиран към нуждите и на авиокомпаниите, и на пътниците.

Едно голямо предизвикателство

Демографската криза бе подчертана като един от големите проблеми пред бъдещето на България и Европа като цяло.

Бедствие, защото никой не обсъжда решения“, посочи Гури.

Целият този процес ще трябва да бъде свързан с повече инвестиции в здравеопазване и образование – особено професионално обучение и преквалификация.

Хората, които са оставени отстрани на пътя, защото преходът започва или тези, чиито чуждестранни работодатели напускат – ще имат нужда от преквалификация, препозициониране в професионалния си живот.

А визията за 2050 г. е…

… основана на наука и мисъл за планетата. Мечтите са за декарбонизация, пътувания до Космоса и пробив в биотехнологиите, които да подобрят нашия живот.