Такса смет трябва да е по-ниска за тези, които събират отпадъци разделно
Сърбия и Македония искат да използват рециклиращата линия в България
Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на \"Екопак\":
Екопак активно работи за извличането на ценни ресурси от отпадъците, спасявайки ги от сметищата. С всяка година организацията се разраства и работи все по-усърдно за опазването на околната среда. За належащите промени в законодателството, какво стимулира разделното събиране на отпадъци, мисли ли България в зелено и къде се нареждаме спрямо другите страни Economic.bg разговаря с Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на Екопак.
- Какво очакват рециклиращите организации от държавата, за да се стимулира разделното събиране на отпадъци?
Това, което трябва първо да направи държавата, е да въведе
справедлив начин за плащане на такса смет. Сега тя се заплаща на база данъчна
оценка на имота. Давам пример, ако живеете в 150 кв. м апартамент сама, вие плащате
такса смет на база данъчната оценка на тази квадратура. Може да генерирате 1 кг
отпадъци на месец, но пак ще платите 500 лв. Законът за местните данъци и такси, по който се определя размерът на такса "смет",
трябва да се промени така, че да се плаща на база реалното генерирано количество отпадък. Новите правила трябваше да бъдат въведени още през 2015 г., но все още не са. Очакваме
Министерството на финансите да измисли методика, по която да се изчислява таксата, така че да е справедлива.
Като
организация за оползотворяване на отпадъците от опаковки ние говорим за това,
че колкото повече хората събират разделно отпадъците си и ги изхвърлят в тези
контейнери, толкова по-малка трябва да бъде такса "смет" за тях. Това ще е
мотивацията на хората да го правят и в същото време да генерират по-малко
отпадъци, които да отиват в депата.
- Помага ли държавата на обществото да мисли "в зелено"?
Категорично не. За съжаление държавата не помага. Тази нова методика за такса "смет" трябваше да бъде въведена още 2015 г., сега сме 2017 г. и няма изгледи скоро да бъде направена. Това, което се обсъжда като проектозакон, предвижда възможност общините сами ще решават как да правят това, което не е правилно. Това не се случва никъде в Европа. Има държави, които вече над 30 години имат стабилно и ясно законодателство като Германия, Дания, Швеция и др. Всички те са приложили метода на „моркова и тоягата”. Тоест, не може да има само стимули, трябва да има и санкции. В България няма нито един санкциониран гражданин за това, че не си е изхвърлил отпадъците, където трябва. Това го има описано в закона, но никой не го спазва.
- Очаквате ли от кабинета „Борисов 3” да въведе належащите промени?
Кабинетът трябва да ги въведе, защото закъснението е огромно. Те нямат избор, защото ако се забави още, ще има санкции от страна на Европейската комисия заради нехармонизираното ни законодателство с европейското. Това, което Министерство на финансите обеща, е до края на годината да се случи, но ще видим дали ще го направи. Те обещават всяка година, но минаха две години оттогава. Друг въпрос е по какъв начин ще бъде направен законът и как ще бъде прилаган.
- Има ли екологични навици българинът?
Ако ми бяхте задали този въпрос преди 6-7 години, отговорът щеше да е не. Но сега все повече хора, особено младите, мислят екологично. Те го правят, защото не искат да оставят децата си в мръсен град, с мръсен въздух и т.н. Хората, които вече мислят екологично се увеличават с изключително бързи темпове. Сигурен съм, че до 4-5години екологичната чистота в България ще бъде на много високо ниво и хората ще се грижат много за природата. България има огромни дадености и по нищо не отстъпва на Швейцария, или която и да е красива страна в Европа. Нашата мисия е да опазваме околната среда, да се грижим за природата, да направим градовете по-добро място за живеене, а въздухът да бъде по-чист. И според мен хората разбират това все повече и повече.
- Каква част от българите събират отпадъците си разделно?
В проучванията 63% от българите казват, че събират разделно. Това обаче не означава, че го правят. Те го декларират. Преди 5 години този процент беше около 40%, тоест има увеличение на хората, които декларират, че го правят. Този процент се увеличава от година на година. Трендът е тези хора с всяка година да се увеличават с 3%.
- "Екопак" разработва проект за намаляване на депонирането на отпадъците от опаковки и извън традиционния метод с цветните контейнери, събирайки отпадъците от заведения. Ще се разрасне ли този проект?
Тази година планираме да навлезем освен в Студентски град и в централните райони на София. Условието е, че трябва да има пространство, където да паркира кола, защото в тесните улици това не може да стане, тъй като ще се затрудни движението. В момента подбираме тези заведения и есента ще работим с още около 100 заведения в центъра.
- Повечето българи не са убедени в ефективността на системата и смятат, че разделно събраните отпадъци в крайна сметка отиват на сметищата, заедно с другите. Мит ли е това и къде наистина отиват отпадъците?
Това са стари легенди. Навремето вероятно е имало нещо такова, но съм сигурен, че в момента няма. Това, което могат да видят гражданите, когато камионът идва и взима жълтия контейнер е, че на него задължително има табела: „Днес вдигаме жълтите контейнери за отпадъци от пластмаса”. На табелата е изписана зелената безплатна телефонна линия, и ако някой от гражданите види, че камион събира заедно кошовете, винаги може да сигнализира. Няма смисъл и ползва това да се случва. Хората говорят тези неща по инерция, такова нещо няма. За всеки цвят контейнер минава различен камион, в който се изхвърля. Нашите подизпълнители нямат абсолютно никаква оперативна или техническа полза да правят това. Ако събират всичко заедно после ще имат проблеми при сепарирането.
- Планирате ли да увеличите броя на компаниите, с които работите?
Тази година навлизаме в още 22 общини, тоест ще работим с още 3 компании, които да обслужват градовете.
- Сърбия и Македония искат да използват рециклиращата линия на "Екопак" в България. Разкажете ни повече за това.
Целта е не само да използват нашата линия, а след като бъде пречистено стъклото да отиде в нашите стъкларски заводи. В Сърбия и Македония няма стъкларски заводи. Вероятно есента ще започнем работа с двете държави. Те ще заплащат около 60 лв. на тон за пречистване на стъкло.
- Какво да очакваме от "Екопак" до края на 2017 г.?
Очаквайте иновации, образователни и информационни кампании.
- Как всички заедно можем да накараме хората да мислят "в зелен цвят"?
Ние се опитваме да стимулираме хората на групи – деца, тийнейджъри, студенти. Това става чрез убеждаване. Медиите също трябва да подкрепят всичко това, да са водещи в промяната на съзнанието и на манталитета. Трябва по-често да се казва колко е важно това – за нас, за природата, за чистотата. Планетата има два проблема в бъдеще – скоро няма да има питейна вода, което е огромен проблем, вторият проблем са боклуците. Има страни, които са заринати от отпадъци като Бразилия и Мексико и те никога няма да се оправят. Ако човечеството не реши тези два проблема, ни чака много лоша съдба.
- В България 60% от опаковките се рециклират. Къде се нарежда страната ни в ЕС по този показател?
България е някъде в челната 12-тица на Европейския съюз. Страната ни е благословена икономически с това, че има много рециклиращи предприятия за стъкло, пластмаса, стомана и т.н. Има държави, които нямат нито едно такова предприятие. Това дава възможност да бъде много по-напреднала от всички останали, но можем да бъдем и още повече. ЕС планира да въведе норма до 2025 г., според която трябва да бъдат рециклирани 75% от всички отпадъци от опаковки. Това е доста сериозна стъпка, но може да се каже, че ще се справим.