Вълшебникът, който опакова света и накара хората да ходят по вода

От най-стария мост в Париж до Райхстага в Берлин – световно известният артист с български корени Христо Явашев-Кристо доби световна слава с монументалните си хрумвания да опакова забележителности и да създава причудливи структури. „Напълно безполезно“, възкликва самият той по адрес на работата си в документалния филм „Да ходиш по вода“ от 2018 г.

Безполезно, но окриляващо и провокиращо, дало възможност на хиляди хора да повървят за малко по повърхността на водата и да погледнат на средата през очите на неговото необятно въображение. Кристо си отиде на 84 години от един свят, който разнообрази по неповторим начин, оставяйки трайни следи в съзнанието на всеки, докоснал се до изкуството му.

Изкуство за удоволствие

„Изкуството е изцяло за удоволствие“, коментира Кристо през 2016 г. пред The New York Times. Той неизменно развива тази теза в много други свои интервюта, обяснявайки, че каквото прави, го прави за себе си и че ако друг хареса произведенията му, то това е просто добре дошло допълнение.

Е, изкуството му е харесвано от милиони хора по света.

„Велик творец от български произход, който създаваше блестящи идеи по целия свят. Опаковането на Райхстага в Берлин очарова милиони. Ние германците казваме Благодаря!“

Това написа на Facebook страницата си германското посолство в България в памет на Кристо. Новината за кончината му получи широк отзвук по света, отразиха я всички водещи световни медии.

„Инсталациите на Кристо разшириха разбирането за съвременното изкуство“, пише и Washington Post.

Центърът „Жорж Помпиду“ пък определя Кристо като „вълшебник“, а творчеството му като „изключително“ и „съществено за историята на съвременното изкуство“. На 1 юли там ще бъде открита експозиция, посветена на него и съпругата му Жан-Клод.

Един скитник, тръгнал от България

Роден през 1935 г. в Габрово, България, Христо Владимиров Явашев бяга от комунистическия режим през 1956 г. с товарен влак. Пристига в Париж, където бързо попада в компанията на художници като Ив Клайн и Ники де Сен Фале и където се занимава с абстрактна живопис.

Кристо се запознава с Жан-Клод де Гийебон през 1958 г., докато прави портрет на майка й. Двамата се женят още същата година. Работят неизменно заедно, макар в началото да наричат дуета си Кристо, създавайки впечатление, че продукциите им са само негови.

Заедно с четиригодишния си по онова време син Кирил семейството се премества в САЩ през 1964 г. Кристо получава американско гражданство през 1973 г. А вчера – неделя, 31 май – той почина в дома си в Ню Йорк.

Винаги двама

Първата мащабна обществена инсталация на винаги творящите заедно Кристо и Жан-Клод се появява през 1968 г., когато двойката обвива швейцарския музей на изкуствата - опакованата в 2430 квадратни метра плат галерия в Берн.

Сред най-известните им подобни произведения по света бяха Пон Ньоф в Париж през 1985 г. и  германския Райхстаг, покрит в сребристо блестяща тъкан десет години по-късно.

Сред произведенията им са острови, заобиколени от плаващ розов материал, опакованият австралийски бряг, Плаващите кейове в езерото Изео, Италия.

Цената на тези временни инсталации може да бъде астрономична. „Чадърите“ през 1991 г. например струват 26 милиона долара, изцяло финансирани от тях.

Любопитното при Кристо е, че той никога не е приемал спонсорство, финансирайки проектите чрез продажбата на своите скици, колажи, мащабни модели и оригинални литографии.

Мимолетно като детството

„Мисля, че би било абсолютно скучно да се работи по начина, по който правят много художници“, каза Кристо пред New York Times през 2014 г.

За него временното в изкуството е от голямо значение. Затова попитан от властите в Берлин да удължи срока на опакования Райхстаг след изтичането на първоначално предвидените 14 дни, Кристо отказва.

„Един вид наивност и арогантност е да мислим, че това нещо остава завинаги, за цяла вечност“, коментира той в интервю.

„Всички тези проекти имат това силно измерение на липса, на самоизпълнение… те ще изчезнат, като нашето детство, нашия живот“.

„Те създават огромен интензитет, когато са там за няколко дни.“