Великият пазарен диктатор

Един ден пред портите на голям град се появила Смъртта.

– Защо си дошла? – попитал я един войник от градската стража.

– Тук съм, за да взема сто души – отговорила Смъртта.

Войникът веднага тръгнал из улиците и започнал да предупреждава хората за грозящата ги заплаха. Но в края на деня се оказало, че са умрели не сто, а хиляда човека. Вечерта, когато неканената гостенка си тръгвала, войникът я спрял:

- Ти каза едно, а стана съвсем друго. Защо прибра толкова много хора?

- Аз удържах на думата си и взех само сто души, за които бях дошла. Другите станаха жертва на страха, който ти създаде.

Паниката, страхът и тревогата са силен двигател. Добре живее този, който умее да ги управлява.

През март и април тази година беше продадено рекордно количество лекарства. Изпити ли са? През това време беше продадено и рекордно количество храни. Дали сме ги изяли, кантарът във всеки дом ще покаже, ако хората посмеят да се претеглят. Маски и дезинфектанти в своята административна задължителност доведоха до рекордно високи цени при нарасналото им търсене. Тоалетната хартия също удари таван в продажбите. И още много други неща получиха

ускорение

в тази пандемия.

Мощен двигател е страхът и неговите продавачи извличат невероятно добри резултати от това. Финансисти и икономисти са отправяли подобно предупреждение във времена, преломни за търговията и икономиката, но и за самата обществена система.

Eдинственото, от което трябва да се боим, е самият страх – това е предупреждавал Франклин Рузвелт през фаталната 1933 г. Но всъщност днешната глобална паника, предизвикана от един представител на коронавирусите, заплаши да докара света до състояние, много близко до епохата на Голямата депресия. Кризите са си кризи и всяка от тях има свой собствен сценарий. Тази криза – също. Тя има своите големи губещи, но и своите печеливши, някои от които в особено големи размери – както със знак минус, така и със знак плюс. И от океана на случващото се, в цялата тази неизвестност, объркване, изолация, социална дистанция и предпазни мерки, изплува една дума: ДИГИТАЛИЗАЦИЯ. Сочена като спасение и

панацея в тези лоши времена

в които трябва да поставим здравето пред скоби, в които са навици, работа, доходи, интереси, бизнес и т. н. Дигитализацията безапелационно си извоюва правото да е доминанта в нашето настояще и бъдеще. Светът се беше засилил натам, но пандемията се оказа катализаторът, който ускори този процес. Тя се оказа повратната точка, скокът в развитието на свят, който е под властта на цифровите технологии.

Кои са тогава най-големите печеливши? Ще припомним, че през последните двайсетина години четирите технологични гиганта Apple, Amazon, Facebook и Google се утвърдиха като извор на вдъхновение, общуване, информация и открития. Едновременно с това те придобиха

безпрецедентен достъп

до личния ни живот, предпочитания и спомени, но и до самия бизнес... Пандемията им отвори още по-широко вратите не само на нашия личен свят, но и на огромната част от бизнеса. Само един малък фрагмент от големия пъзел: много от физическите магазини, които бяха затворени, се преориентираха към онлайн продажби, за да не са на нула. Как по друг начин е-продажбите, а съответно и безкешовите плащания биха могли да получат такъв силен тласък? Куриерските услуги не са и сънували подобен подем.

Скот Галоуей, преподавател по дигитален маркетинг в Нюйоркския университет, с книгата си The Four: скритата ДНК на Apple, Amazon, Facebook и Google, постави редица въпроси за тези четири мощни корпорации: Как са навлезли толкова дълбоко в живота ни, че е почти немислимо да ги избегнем? Възможно ли е някой да им се противопостави в тяхната надпревара за пазарно проникване? Сега светът стана още по-доминиран от тези четири компании и дали чрез тази пандемия доброволно не им предадохме и малкия остатък от нашата свобода, сигурност и идентичност…

По време на буря, както и по време на пандемия, всички се надпреварват да изразяват страховете си.

Паниката е мътната вода

в която става най-добрият улов.

„Започнах все по-често да постигам успех в решаващи партии. Може би, защото осъзнах нещо просто: страхът обладаваше не само мен, но и моя противник“ - това са думи на световния шампион по шахмат Михаил Тал, известен с атакуващия си стил. По време на игра гледал противниците си в очите и измислял някои от най-великите тактики в шахматната игра. Затова е наричан „Моцарт на шахматното изкуство“, „великият актьор на шахматната сцена“, „вълшебникът от Рига”. Да, и другите се страхуват. Но нека да видим кой и как печели играта.

Има време, когато трябва да вземете съвет от страховете си, но има и време, когато не трябва да слушате нито един от тях, е казал американският генерал Джордж Патън, който е сред водещите командващи във Втората световна война. Въпросът обаче е да можем да различим тези две времена.

Оставим ли се на страховете, даваме пълната власт на онези, които добре умеят да управляват емоциите ни. Така „на зелено”ще се купим дори неразработена все още ваксина и ще вземем редица други решения, които в друго време не бихме предприели.