„Връзката с МФ никаква я няма“: Кандидатите за Фискалния съвет искат по-голяма роля
Депутатите дадоха зелена светлина на всички кандидати въпреки неодобрението на бизнеса за един от тях
Кандидатите за председател и членове на Фискалния съвет на България дадоха заявки за големи промени в институцията. Те бяха изслушани по време на бюджетна комисия в парламента, като на всички кандидати бе дадена зелена светлина да продължат напред в процедурата за обновление на Съвета.
Това се случва въпреки спорния кандидат на „Има такъв народ“ Атанас Атанасов, който е най-неизвестен сред седмината. Той е предложен от зам.-председателя на партията Тошко Йорданов, като в биографията му се посочва, че е експертен сътрудник към Фискалния съвет. В официална позиция до парламента от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) посочиха, че той не притежава минимума от 10 години стаж в областта на икономическия анализ и управлението на публичните финанси. По време на дебатите обаче стана ясно, че неговият опит на практика с малко надвишава минимума. В момента Атанасов е сред тримата експерти във Фискалния съвет. Той е и син на депутата на формацията на Слави Трифонов полк. Александър Атанасов.
За председател на институцията са предложени двама финансисти – Калоян Ганев, който е бивш икономист за Райфайзенбанк, предложен от „Продължаваме промяната“, и Любомир Дацов, настоящ член на Фискалния съвет, предложен за втори мандат от ГЕРБ. Останалите петима експерти са предложени само за членове – Атанас Атанасов („Има такъв народ“), Юнал Тасим (ДПС), Лъчезар Борисов (ГЕРБ), Росица Чобанова (БСП), Мартин Заимов („Демократична България“).
По време на изслушването кандидатите се обединиха около позицията, че ролята на Фискалния съвет трябва да нарасне. Като цяло това е независим орган, който следи управлението на публичните финанси. Според Ганев създаването на институцията преди 6 години само по себе си е закъснение. Съветът бе създаден по силата на европейските изисквания.
Първоначално се направи така, че институцията почти да не е фактор, а външен наблюдател заради нежелание на държавните органи да се съобразят с него“, коментира Ганев, като посочи, че това се е променило през последните години.
Неговата визия е през следващите години институцията да се превърне в защитник на обществения интерес.
Другият кандидат за председател – бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов апелира в състава на Съвета да влязат хора с обществено доверие, а ако бъде избран за председател, даде заявка за прозрачност, чести пресконференции и по-активна роля на институцията.
В момента отношенията на Съвета с министерството на финансите са „много слаби, никакви ги няма“, коментира Атанас Атанасов. Той посочи и като крайно недостатъчни двата работни дни, които се дават на институцията, за да изготви становище за проектобюджетите всяка година. Той настоява предложенията за държавния бюджет и тези на ДОО и НЗОК да бъдат предоставени на Съвета „1 – 2 седмици по-рано“.
Искаме да бъдем включени в бюджетната процедура, да има обмяна на опит с МФ и да участваме в комисии и заседания“, изтъкна Атанасов.
Инфлация, лихви, бюджет
Кандидатите представиха и свои виждания по основните икономически теми, като инфлацията, планираната актуализация на бюджета и други. Въпреки че е издигнат от „Продължаваме промяната“, Ганев не одобрява идеята за актуализация на бюджета още преди самото му приемане, като според него това е нарушаване на концепцията за предвидимост.
Дацов бе още по-критичен, като посочи, че в последните две години „всички, които управляваха, се правеха на добри и бюджетът измести посоката си. Нещата обаче минават и през консервативна политика. Хубаво е някои неща да бъдат спестени и поне бюджетът да не допринася за политиките, стимулиращи инфлацията“.
Подобно мнение изрази и кандидатът на „Демократична България“ Мартин Заимов, според който единственият изход за овладяване на инфлацията е вдигане на лихвите. Припомняме, че САЩ започнаха този процес още този месец с първото вдигане на основния лихвен процент от близо пет години насам.
Няма друг отговор освен този за овладяване на инфлацията. На места обаче това би имало много тежки последици. За България негативният ефект няма да бъде толкова голям“, смята Заимов.
Бившият икономически министър на ГЕРБ пък критикува липсата на пролетна бюджетна прогноза от 2021 г., която всъщност трябваше да бъде подадена от ГЕРБ, както и, че бюджетът не стъпи върху есенните прогнози на служебното правителство. По отношение на инфлацията Борисов заяви, че е недопустимо тя да се занижава, за да се осигурят буфери.