Подкаст | Всеки български регион може да се похвали с успешни европейски проекти
Трябва да се говори за „оползотворяване“ на средствата, така че да стигат до гражданите
Ангелина Бонева, бивш зам.-министър на регионалното развитие:
Снимка: Красимир Свраков
~ 2 мин.
Глория Христова Ангелина Бонева има бакалавърска степен от Оксфорд, Великобритания и магистратура „Европейски науки" от Университета в Грац, Австрия. От 2022 г. е и. д. главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а от април 2023 г. до април 2024 г. заместник министър в същото министерство с ресор европейски фондове, включително Фонда за справедлив преход.
Преди това е работила като директор „Проектна информация и финансиране" във Фонда на фондовете и по ключови евро-програми, проекти и инструменти към Министерство на финансите, Министерство на икономиката и Съвместния изследователски център в Брюксел. Лектор, обучител и ментор в национални и европейски инициативи и предприемачески програми. Докладчик за България в сферата на иновациите за периода 2015-2018 г.
Всеки български град и регион може да се похвали с доста успешни проекти с европейско финансиране. Най-често това са Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд и Кохезионният фонд, който се съсредоточава върху околна среда и транспорт. Това коментира Ангелина Бонева, експерт по европейски фондове и бивш зам.-министър в Министерство на регионалното развитие в подкаста на Economic.bg „Преход на възможностите“.
Тя очерта някои от сфери, в които се разгръща европейската помощ в страната ни.
Всички елементи на инфраструктурата, силни инвестиции в човешки капитал, много важна градска среда, свързаност, възможности за конкурентоспособност, иновации, образование, наука. Това са сфери, по които Европа с много мащабен ресурс ни подпомага.“
Преимуществото на кохезионната политика е това, че „тя дава възможност да се сближат държавите членки, така и регионите“. Именно заради това политиката на сближаване дава достъп до огромен финансов ресурс, допълва Бонева.
В програмния период 2014 – 2020 г. страната ни имаше достъп до 2.2 млрд. евро средства, от които едва 43% са успешно усвоени. Според Бонева причината за това е, че твърде дълго време се отделя за програмиране и подготовка на програмите и проектите. По думите й този процес може да се планира много по-добре.
За мен сложността на материята в комбинация с дългото подготвяне са два основни фактора, които не дават време за качествено изпълнение.“
Предизвикателство пред бенефициентите, освен изпълнението понякога, е и отчитането на проектите. Това е и всеобщото мнение на преки получатели на средства, с които медията ни проведе интервюта през последната година.
В България има процент и финансови корекции, които се съобразяват. Не винаги това са злоупотреби, а технически грешки“, казва Бонева и допълва, че диалогът и доверието между различните партньори са ключови.
Тя е на мнение, че трябва да се говори за „оползотворяване“ на ресурсите, а не за „усвояване“. Средствата трябва да бъдат насочени в полза на гражданите.
В годините по-важна дума е оползотворяване. Ако са видими ползите, чак тогава хората усещат подобрението в качеството на живот. Усвояването дори да е 97%, това не значи, че не може да се вложат още усилия, за да се усещат ползите на терен, сред хората в малките населени места. Има къде тези пари да носят по-видими ползи и по-ясна насоченост към гражданите.“
Какви са успешните примери за добре оползотворени средства в България, какви предизвикателства предстоят пред политиката на сближаване, която стимулира развитието на регионите и как България може да се възползва от тях, чуйте в новия епизод на подкаста "Преход на възможностите".
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
