„Занаятът възпитава“: Ателието на Искра и мисията ѝ да съживи българските традиции
Тя възражда забравеното сарачество и „вади от прашните сандъци“ българските обичаи
Сарач е едно далечно, за мнозина непознато в наши дни, определение за занаятчия. Човек, чиято душа и сърце са изцяло отдадени на ръчна изработка на кожени изделия, всяко едно от които – уникално и единствено по рода си. Сарач не е просто професия. Да бъдеш сарач е призвание, което осмисля дните ти и придава особено вълнуващи усещания в живота ти.
Занаятът наистина възпитава“, казва Искра Стоиловa.
Сарач по професия, мечтател и авантюрист по душа. Тя е от хората, които си „вървят с името“, като то определя личността ѝ в пълна степен. Тя е искрата в семейната работилница!
От любов към занаята
Искра още от дете е изпитвала голяма любов към занаятите и шиенето в частност. Едва първи клас създава цяла колекция дамски чанти за своята баба, която както споделя самата Искра, ги е носила „до последно“. Преди да решат да създадат нещо свое тя и съпругът ѝ са работили като занаятчии – всеки поотделно. Тя в цех за чанти, а той се е занимавал с дървообработка.
В един момент обаче осъзнават, че за тях занаятът не е просто работа, с която да изкарват прехраната си, а е нещо много повече. Това е техният живот! Така в началото на септември 2017 г. се появява „Сръчно“ – работилница за изработка на кожени чанти и аксесоари, която се намира в село Слокощица, Кюстендил.
Опитахме се да вплетем този забравен занаят (сарачеството) в модерния свят на 21 век. Ние много често взимаме модели от миналото и ги осъвременяваме. Взимаме стари тъкани платна и ги използваме в нашите съвременни модели. Някога бабите ни са си вадили очите, за да правят тези красиви модели и сега хващат молци по сандъците. Затова ние специално се постарахме да ги извадим от там и да ги вкараме в ежедневието на модерния човек“, разказва Искра пред Economic.bg.
Работилницата
Семейната им работилница е разположена в стара плевня – на повече от 70 години, която впечатлява с архитектура и дух.
Когато реставрирахме сградата, мислехме да я използваме просто за място, където да правим нашите изделия. Но когато идваха различни хора, казваха, че си тръгват заредени. Осъзнахме, че хората имат потребност да идват при нас на място", споделя Искра.
И така се ражда идеята да отворят работилницата за всички, които искат да разглеждат „малките кътчета с кал, които ние нарочно не сме закрили, за да може да се види майсторлъкът на хората, които са разполагали с толкова малко, а са изградили толкова много“. Там се провеждат обиколки, детски работилници, както и възможност за организиране на тиймбилдинги.
Искра споделя, че едно от посещенията на приказната работилница от група деца, било особено запомнящо се. В групата имало малко сърдито момченце, на което не му било приятно посещението на работилницата. Още с влизането си ясно дало да се разбере, че при първа възможност би я напуснало. Но само след няколко минути същото момченце гласно отбелязало пред всички, че това място се е оказало толкова интересно, че и на най-скучния човек би му било забавно.
Гривни с кауза
Освен като сарач, Искра работи и на пълен работен ден като майка. Тя успява да предаде своята любов към българското занаятчийство и на своята дъщеря Маги, която е прекарвала дълги часове с майка си в работилницата като малко дете.
Нямахме време да водим детето по площадки. И така общо взето ми дойде идея да ѝ дам да си прави гривни. Много бързо обаче това ѝ омръзна, но аз реагирах и ѝ казах, че може да се изработват гривни и да се продават за бездомните животни (нейното слабо място). Това я стимулира и до трети клас правеше гривни и ги продавахме за бездомните животни", разказва Искра.
Преди три години Маги сама решава да изработи книгоразделител с уникална рисунка, която вече е изобразена и на канчета, и ленти „Тя си има нейното си кътче. Но основната ѝ цел е да помага на бездомни и диви животни“.
Майсторите от работилница "Сръчно"