Зашеметяващата железопътна аномалия на Япония

В Япония границата между творчеството и любопитството е фина и в онази сутрин в 08:49 влакът закъсняваше. Макар и само с три минути, това е закъснение по японските стандарти. Колкото и абсурдно да звучи, подобно неудобство може да предизвика недоволство в страна с часовников механизъм като Япония, разказва журналистът Майк Макирън в специален материал за BBC Travel.

Известно е, че на гара Шинджуку в Токио, най-натоварената в света, служителите издават писмени извинения, като кондукторите падат на колене в знак на изкупление, ако влаковете закъснеят или дори подранят. Всеки на гарата търпи санкции за изоставане от графика.

Когато моят влак най-накрая пристигна обаче, четири минути по-късно в 08:53, всеки японски пътник на перона тихо ръкопляскаше.Това беше първата от многото особености на моето преживяване на борда на курортния влак Shirakami, който пълзи по линията Gonō през префектура Акита в региона Тохоку на северен Хоншу.

Бавен по нечии стандарти, това е влак, специално създаден за пътуване като костенурка от град Аомори до Акита, често със средна скорост само 10 км/ч. Операторът JR-East (Източнояпонската железопътна компания) нарича услугата „Весел влак“ и едно пътуване с такъв локомотив не може да се сравни с никое подобно, тъй като показва всички забележителности на района.

За много японци Тохоку е изгубен свят, част от страната, която е останала непроменена в съзнанието на токийския елит. Тук няма тематичен парк Hello Kitty. Без международно летище или лудост в търговския център. Няма ослепително осветени с неон аркади на Nintendo, кули с размерите на Годзила или хотели, управлявани от роботи. Без туристи дори. Тук е старомодна Япония, чисто и просто и точно затова дойдох - да пътувам бавно и да не гледам часовника.

Освен скоростта, влакът Shirakami е необичаен и по други причини. Той е единственият, който се движи директно по крайбрежието на Япония. Три влака работят по линията Gonō, а аз бях на борда на „Кумагера“. Той влезе в експлоатация през март 2006 г. и е кръстен на черен кълвач, който живее във включените в списъка на ЮНЕСКО планини Шираками-Санчи, най-голямата в света останала девствена букова гора, през която минава влакът.

Хората копнеят да пътуват бавно в Япония“, каза мениджърът на влака JR-East Наоки Оотомо. „Животът се движи твърде бързо и пътуването с влак трябва да помогне да се улови специалният момент. И, разбира се, хората обичат всички автентични звуци на борда.“

Може би това е отговор, който можете да чуете само в Япония, но Оотомо беше напълно прав. Много пътници не просто са закупили билети, за да видят забележителностите на удивителните планини Шираками-Санчи или епичните панорами на Японско море. Бяха дошли, въоръжени със записващи устройства, за да запишат звука на влака, докато леко тракаше и минаваше по релсите.

Много японци, както научих по време на пътувания, пресичащи страната от остров Якушима на юг до Сапоро на север, са трескаво отдадени на пътуването с влак. Но докато най-известният вид транспорт в страната, технически брилянтният шинкансен или влак-стрела, е най-ефективният начин за придвижване, той вече не е достатъчно задоволителен за железопътните фанатици в страната. Шинкансенът е поглед към бъдещето за много пътешественици, но с максимална скорост  от 320 км/ч отнема радостта от пътуването с влак, както трябва да бъде. На шинкансен няма потапяне в носталгия.

Обядът пристигна – вакуумирани опаковки с мариновани репички, пушено сирене и сушен морски ананас. Разбрах, че това не е единственият бавен влак за разглеждане на забележителности. Имаше и други. Първо открих романтичния влак Сагано, модернизирана парна машина, която пресича планините около Киото. Aru Ressha на Japan Rail Kyushu, изискан десертен влак, който оперира от Хаката до Юфуин, е този, който съм предвидил за по-късно. И накрая, прочетох за влака Tohoku Emotion, представен през 2013 г. и движещ се по дължината на линията Hachinohe на брега на Sanriku. Създаден е като част от усилията за регенериране и съживяване в Тохоку, като интериорът на вагоните се вдъхновява от занаятчийските традиции на всяка област в региона.

Във всичко това имаше нещо трогателно - смисълът е, че такива влакове са дестинации сами по себе си, а не просто средство за транспорт. Струваше ми се, че има влак за почти всеки повод.

Една от причините влаковете да станат толкова популярни е, че японските тенденции за пътуване се изместват от фокус върху материалното към фокус върху нематериалното“, ми каза Сакурако Аоки, старши мениджър на Japan East Railway Company. „Японските влакове за разглеждане на забележителности са повече от обикновени увеселителни влакове. Те отдават голямо значение на регионалното съживяване и са създадени с цел да позволят на хората да се докоснат до специалните характеристики на всеки регион и гостоприемството на местните жители.“

Пейзажът от прозореца наистина беше невероятен. Железницата минаваше покрай геометрични полета с кафява пампаска трева и цъфтящи теменужки. Вляво от пистите долните склонове на покритата със сняг планина Иваки бяха осеяни с ябълкови градини. Но това, което наистина развълнува пътниците, беше първият поглед към морето. Ветровете, нахлуващи през Японско море от Сибир, са образували вековни морски купчини по крайбрежието на префектура Акита, които изпъват бреговата линия като удивителни знаци. Когато се появиха първите разпенени вълни, пътниците избухнаха във въздишки.

Тръгнахме на юг, спирайки за продължителни спирки за снимки по пътя в градове като Фукаура и Ноширо. Влакът скърцаше покрай базалтовочервени скали и блестящи яхтени пристанища и скоро рибарските селища.Пътуването ни наближи края си в Акита и преди да се плъзнем леко обратно в ултрамодерния свят на Япония, бях привлечен звука на пеене. Прощален концерт течеше до кабината на машиниста. Сопрановите вокали на артиста достигнаха всемогъщо кресчендо. И докато японската мелодия не ми беше позната, нейният глас – и текстът – очевидно имаха по-дълбока връзка с пейзажа, през който минавахме. За останалите пътници това доведе до нещо като еуфория и неучастие щеше да е като да се съпротивляваш на караоке след буре саке. Така че и аз плясках. В този бавен влак за разглеждане на забележителности, научих, че всеки трябва да се присъедини.