Защо България не успява да се наложи като кулинарна дестинация?

Принудени сме да работим с домати от чужбина, с чесън от Китай, който е на по-добра цена от българския чесън. Ние се принуждаваме да работим с чужда стока, защото идва на по-добра цена. Цената от българските производители е непосилна за бранша. Така председателят на Българската асоциация на заведенията (БАЗ) Ричард Алибегов обясни пречките пред българския туризъм за привличането на туристи чрез кулинарни преживявания. Темата беше обсъдена от експерти в сектора на кръгла маса, организирана от Сдружение „За достъпна и качествена храна“.

Атанас Димитров от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) коментира важността на развитието на туризма у нас като пътуване, настаняване и изхранване, и създаване на впечатления.

За да имаме качествен продукт заведенията трябва да са на достатъчно ниво“.

Той обясни как пътуването до Италия свързваме с прекрасната им кухня, във Франция всеки знае за лучената супа, но по думите му „в българите е заложено да критикуват всичко и да харесват чуждото“.

Според експерта причината на пешеходната алея „Витошка“ да има такъв трафик на хора, са именно заведенията.

Той обясни, че клиентите предпочитат българското, но „за да го има не трябва да се подчиняваме на европейски законодателни мерки, които унищожават нашето земеделие“.

Затова, според него, трябва да се работи от най-ранна детска възраст в училищата и от родителите да се изгражда национална идентичност и гордост то това, което притежаваме.

Че трябва да обърнем внимание на кулинарния туризъм се съгласи и изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти "Бг Фиш" Йордан Господинов.

Нашата храна е търсена, ниският стандарт на живот не позволява на ресторантьорите да вдигат достатъчно цените, защото няма кой да седне“, казва той.

Алибегов заключи, че качеството на храната в по малките курорти в България е много добро, за големите олинклузив хотели има какво да желае и изоставаме като качество спрямо Турция, от която можем да заимстваме.

Секторът е подценяван

Според Йорданов държавата трябва да вложи пари в реклама на туризма. Алибегов също е на мнение, че секторът не получава нужното внимание от държавата, а е структуроопределящ отрасъл.

Туризмът в България е на опашката, ние се мерим с други страни, в които е на почит“.

Той смята, че отразяването на запечатвани обекти по медиите е голям проблем за бизнеса и рекламата и Агенцията по храните може да си върши работата и без това да се отразява. Алибегов каза, че тази практика я няма в конкурентните на нас държави.

Атанас Димитров също смята, че липсва реклама на българския туристически продукт. "Дори българите не са запознати. Агресивно се работи по отношение на Гърция, Хърватия, Турция, хората инвестират в клипове, реклама, в интернет, в модерни медии, рекламират и продават успешно продукта си", допълни той.

Експертите обърнаха внимание на това, че в българския План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) туризмът не присъства и няма отделени средства за него.

Няма подкрепа от страна на държавата за сектор "Туризъм", а трябва да се разбере, че той е много важен, това е лицето на България", каза председателят на БАЗ.

Алибегов допълни, че в плановете на други страни има по 200 млн. евро предвидени за бранша.