Умението да развиваш туризъм

Заговорим ли за сектор Туризъм и веднага от заинтересованата страна се чуват гласове как държавата не заделя достатъчно пари за него, как тя няма визия за развитието му, как не откликва на всички негови проблеми...

Но когато гласове от институциите и други професионалисти предупреждаваха да не се строят стихийно хотели, онези, които си бяха наумили да инвестират в това, не искаха да чуят и търсеха вратички как да стане. В резултат – проблеми! Огромна леглова база, липса на персонал, в много от случаите – туристически продукт с голям компромис. И всички – и бизнесът, и държавата си затварят очите за започнатото още преди години строителство, което никога няма да бъде довършено, и е трън в очите на всеки турист. Изглежда, че държавата и бизнесът от този сектор не си поставят общи цели и не гледат в една посока. Но как върви туризмът сега, след летния сезон, започнал с недостига на работна ръка в хотелите и недостатъчната гъвкавост на държавата веднага да пусне „зелена светлина“ за персонал от трети страни, с високи цени на тока, които шокираха целия този сектор...

Обръщаме се към проф. Румен Драганов - директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма, за да очертае основни акценти с безпристрастен поглед на анализатор:

Туризмът се развива стабилно и колкото повече се отдалечаваме от времето на пандемията, толкова повече секторът се приближава, а вече и подобрява резултатите, които имаше през предпандемичната 2019-а.

Предимства

През България всяка година преминават над 20 милиардери и над 200 от най-известните милионери в световен мащаб. И въпросът не е колко пари имат в джоба, а колко може да похарчат в нашата държава и има ли за какво смислено да дадат, например, 20 хил. евро. Туристите, които обикалят из България, установяват, че страната е зелена и приятна, в нея храната е много вкусна и на изгодна цена. Консумират качествени плодове и зеленчуци, напитки. Намират интересни за тях забавления и развлечения. Прави им впечатление, че градовете са чисти. Хората са добре облечени, в страната има всичко, с което Западът е свикнал. Мнозина идват тук, тъй като никога не са били, а други – защото вече им е харесало. Очаровани са, че София е добро място за живеене, което не е само за работа и бизнес, в каквото са се превърнали редица световни градове. Това се оценява особено от хора, свикнали да живеят като бурма във вентилатор, коментира образно проф. Драганов.

Насам-натам

За първото полугодие на 2024 г. според данните на националната статистика има над 19% ръст спрямо пет години по-рано. Очаква се годината да приключи с близо 13 млн. влезли у нас чуждестранни посетители, като повече от половината от тях са от Евросъюза. Балканският обмен е добър – над 2 млн. са пътуванията на румънци у нас. От Северна Македония идват около 400 хил. , от Сърбия са около 600 хил., а от Турция над 2,2 млн. души. През миналата година около 1,8 млн. пътувания са имали българи до Гърция, като над 400 хил. души работят там – в туризма, в селското стопанство и в други предприятия. Някои наши сънародници имат имоти в южната ни съседка и пътуват по няколко пъти в годината. Сходни по брой са посещенията на гърци в България. В годишен план има около 8,5 млн. пътувания на българи извън страната, като някои излизат многократно. А пътуванията в страната надхвърлят 24 млн. броя. Нашите сънародници най-много пътуват у нас. През лятото по Черноморието е пълно с италианци и испанци. Над 250 хил. българи отиват в Италия, а Испания се посещава от над 200 хил. наши сънародници. Има интензивни пътувания и в други страни.

Кой влиза в сметката

Туризмът брои всички тези, които влизат в страната и подобряват местната икономика, тъй като харчат тук. В това число не влизат дипломати, военни и други, които идват да работят у нас и получават заплата за това. Емигрантите също не се броят като туристи. Всички, които идват при роднини, близки, приятели, които пристигат по бизнес, както и онези, които са еднодневни посетители, те също допринасят към икономическите резултати.

Безплатна реклама

Безпрецедентна реклама се прави на България в социалните мрежи от чужденци, които идват у нас. Те правят много селфита и снимки от обиколките из страната и ги  разпространяват в социалните мрежи. Има и много сайтове, които съветват чужденците какви маршрути да изберат при посещенията си в България. Сред предпочитаните са Рилският манастир, Мелник, Хераклея синтика, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Свещари, Мадарският конник, градове като София и Пловдив, но също Силистра, Троян, Трявна, цялото Черноморие… Ако трябва да изчислим приноса на чужденците към рекламата на България, той е многомилионен. Основните зимни курорти, които се радват на силен интерес, са Банско, Боровец, Пампорово, Витоша, пето място заема Мальовица – с изцяло обновена туристическа база и много атракции за възрастни и деца.

Какво става видимо

България се движи между четвърто и седмо място сред най-изгодните за пътуване дестинации в Европа – според барометъра на Post Office във Великобритания. Въпросът не е само какви чужденци идват в България, с какви възможности разполагат, а и какво може да им предложим тук. Стигаме до храната – която в голямата си част е внос. Нямаме политика, която да насърчава родното производство, а туристите биха се радвали да опитват храна, произведена изцяло в страната домакин. Българското месо е вкусно, но то трудно се намира. Произвеждаме го в малки количества и не можем да го рекламираме така, както в други страни биха хвалили стоката си.

Хората са ключ за бизнеса

През очите на туристите разбираме, че е добре да се радваме на това спокойствие, на природните дадености, на работещата икономика и ниската безработица. Някои вече оценяват потенциала на ромите - на фона на работници, които идват от трети страни. Много от тях никога не са имали банкови карти, животът тук за тях е странен с далеч по-високия за тях стандарт на живеене. Има бизнес, който предпочита да разчита на такива стресирани хора. Но има четири и петзвездни хотели, в които работят само българи и се управляват от българи. И ако в тях влязат да работят хора, които за пръв път пристъпват прага на такъв хотел, те изобщо не са в състояние да се ориентират кое какво е и какво трябва да правят, сочат наблюденията на проф. Румен Драганов. Той е категоричен: „Който умее да прави бизнес, той предпочита да работи с местни хора и има политика за тяхното привличане, обучение и задържане. Спукана ви е работата, ако разчитате на работници, които ще си внесете отвън. Тогава и добрият български персонал може да ви напусне“.

Решение ли е решението

Непалците са съвестни, добре работещи и има семейства, които вече няколко години сключват договор с български хотели. Работливи хора има навсякъде. Но проблемът е, че те идват за малко, създават се доста неуредици с работните им визи, има и текучество. А най-добрите биват привличани от HR агенти от чужбина, прехвърлят ги към западни страни, където също има недостиг на персонал. Убеждават ги да заминат с аргумента, че там ще работят целогодишно и ще имат по-добри осигуровки и по-високо заплащане. „Целогодишно работещите хотели по-лесно задържат хората си.  Истината е, че туризмът работи във висококонкурентна среда.  Има битка за всеки работник и служител, за всеки турист, за всяка стока. Който го умее, го умее“, обобщава проф. Драганов.

Накъде и как

Перспективите са светли. Страната е хубава, икономиката е стабилна, туристическият продукт става все по-добър, посетителите с всяка година нарастват. Българите също са платежоспособни и са добри клиенти. Туризмът като цяло е в растеж. Сред най-търсените предложения са балнео-, спа и уелнес туризмът, къщите за гости, четири и петзвездните хотели. Сред видовете туризъм най-голям обем имат морският и планинският туризъм, следвани от балнео-, спа и уелнес, както и културният туризъм в градска и историческа среда. И ето какво откроява още проф. Драганов: „Винен, селски, поклоннически туризъм и каквото и друго прилагателно да сложим пред туризъм – то е само за маркетинга, за да се знае от кои пазари и кои туристически борси да се търсят такива клиенти. Ако ни трябват туристи, слушащи Вагнер, трябва да ги привличаме чрез туроператорите, свързани с Вагнеровото общество в Германия и Австрия. Ако търсим за конен туризъм, се обръщаме към фирми, които работят в това направление и осигуряват туристи със съответни интереси. За морски и балнеотуризъм се привличат през големите борси“.

Голямата промяна

Но… в ерата, в която всеки е със смартфон в джоба, туроператорският бизнес вече запада. В Германия само 2% използват туроператори, за своите пътувания повечето се ориентират към онлайн туроператори и мрежи за резервация на хотели, самолетни билети и коли под наем. Това е характерно и за България. Затова се очертават фалити на големи туроператори и оттегляне от този бизнес. Повечето туристи, които се интересуват от културен туризъм в градска и историческа среда, в по-голямата си част са самоорганизирани. Те ползват Airbnb и други системи, които да им осигурят комфорт и сигурност на пътуването.

Според оценките на проф. Румен Драганов туризмът върви към все по-голямо разразстане, тъй като свободното време на хората става все повече. И те започват да „работят“ като туристи: Туризмът прониква навсякъде и в един момент става опасен. Венеция, Барселона, Палма де Майорка са такъв пример. Но подобна е ситуацията и в Несебър, където туристопотокът идва в повече. Туризмът по думите на проф. Драганов изисква умела регулация, но и сърце.

Проф. Бранимир Ботев:

На мода е „зеленото слънце“

Имаме всички дадености, но на българския туризъм не му достига „горивото“ на политическата воля

 

Големите анализатори в сферата на туризма и инвестициите очакват 2024 г. да се доближи по резултати до най-добрата предпандемична 2019 г. , когато са реализирани близо 1.9 млрд. туристически пътувания. Китай не е достигнал предковид нивата на пътувания и там  има огромен потенциал за нарастване на световния туризъм. Транспортните разходи, здравните и антитерористичните мерки оскъпяват пътуванията. И има тенденция хората с възможности да купуват имоти в туристически дестинации – по острови и из южните части на Европа, информира проф. Бранимир Ботев, който е президент на Европейската лига за икономическо сътрудничество и бивш зам.-министър на туризма в три правителства. Той отбелязва друг важен тренд – интерес към т. нар. зелено слънце: „Все по-търсени през лятото стават планинските курорти. В Централна Европа този вид туризъм рязко разширява пазара си. Планините се превръщат в място за целогодишен отдих. Това трябва да ни накара и в България

да сменим подхода си

и да се възползваме по-добре от нашите природни дадености. Боровец и Пампорово са създадени като летни, а не като зимни курорти. Пред Пампорово се разкрива нов потенциал заради близостта до огромния Истанбул. Нужна е държавна политика и стратегическа визия, за да преструктурираме туризма, легловата база, инфраструктурата, отношението към туристическите атракции“.

Хотелите и местата за хранене са основно в частни ръце, но туристическите атракции в голямата им част са публична държавна и общинска собственост. Ето защо според проф. Ботев е важно да се гради добър имидж на страната, за да става разпознаваема и привлекателна за туризъм, иначе ще е трудно да се наложи брандът на определен курорт. Може да се приложат работещи модели за реклама – например

50:50% споделени инвестиции

между държавата и бизнеса. Подобен подход, използван от президента Обама в САЩ, е дал успешен резултат. „Може да се създаде Национален фонд „Бранд България“, насочен единствено към сферата на туризма. И той да е под управлението например на Националния борд по туризъм, който обаче в сегашния си вид се е превърнал в „гумен печат“ на министъра на туризма“, смята бившият зам.-министър на туризма. Той препоръчва да се привлекат някои от световните консултанти, които са изградили генералните планове за развитие на туризма в съседни държави. Напомня, че през 2014 г. е приет такъв план, който обаче не се прилага. По негови думи

ролята на държавата

е сведена до това да дава на концесия българските плажове. Имаме красива природа, потенциал за „зелено  слънце“, градове с култура и забележителна история, разполагаме с минерални извори, спа и балнеологични центрове. Летище Пловдив работи само с 15% от капацитета си, казва още проф. Ботев и обобщава. „Засега не се възползваме от тези наши дадености поради липсата на политическа воля, а оттам на визия и стратегия, която да се изпълнява от всички държавни органи“.

Текстът е част от бр. 122 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.