Защо цената на тока не „скача“ и увеличението ѝ изобщо не е „драстично“

За разлика от битуващите тълкувания и натегнатите инициативи за протести, действителното положение с цените на електричеството е повече от скромно увеличение. То няма как да доведе до обедняване. Причините за това са няколко.

През 2003-2005 г. цената на електричество за домакинствата се вдига с по 15% на година. Тогава, в началото на периода, равнището на бедност по методиката на Световната банка (2 щатски долара на ден на човек) е два пъти по-ниско от 1997 г., но и два пъти по-високо от 2013 г., изчислено по същата методика. По-късно методиката за България и за страните от ЕС не е прилагана. В Интернет се срещат изчисления, според които през 2007 г. така изчисленото равнище на бедност у нас е около 3,7 пъти по-ниско, отколкото през 1997 г.

Последните години не водят до съществено увеличаване на бедността, въпреки по-високата безработица. Всъщност безработицата от 2009 до 2014 г. е толкова, колкото по време на предишното увеличение на цените на електричеството от 2003-2005 г. През 2014 г. икономиката (измерена чрез реалния ръст на БВП) възстановява своя 5-процентен спад от 2009 г.  Брутният национален доход, преизчислен през паритет на покупателната сила, се увеличава оттогава досега с 11,5%.

През 2008 г. общественото неравенство, измерено чрез коефициента GINI, е значително (с около 18%) по-малко, отколкото през пиковото неравенство от 2000 г. и е по-малко, отколкото през 1992 г. През 2010, по данни на ЕВРОСТАТ според GINI България е в групата на страни като Естония, Полша, Италия, Гърция и Испания - около средното за ЕС и с видимо по-добри стойности от Румъния, Португалия, Литва и Латвия.  През 2013 г. той се влошава до стойностите на 2000 г.

В българската статистика на разходите на домакинствата разходите за електричество са включени в една категория с разходите за жилища, наеми, ремонти и горива за битови нужди.  През 2013 г. тези разходи са 13,3% от разполагаемия доход на домакинствата. Чистите разходи на домакинство за електричество могат да се пресметнат точно по данни от електроразпределителните дружества. Вероятно те са около една трета от годишните разходи в тази група, т.е. около 500 лева - и се намират между разходите за съобщения (480 лева) и транспорт (720 лева) за 2013 г., или на равнището на годишните спестявания.

10-процентното увеличение от този месец следва да се разглежда в контекста на:

• общата дефлация (намаляването на цените, особено на храните и стоките от първа необходимост); цялата група разходи на домакинствата, в която попада и електричеството, е около една трета от разходите за храни и безалкохолни напитки;
• ръста на икономиката и заетостта, макар и скромни;
• увеличението на доходите.

Ако сравним доходите на домакинствата през 2012 г. (измерени чрез паритет на покупателната сила) с 2003 г. (т.е. годината на първото увеличение на цената на електричеството с 15%), ще получим много интересна картина. За този период България - наистина поради ниската начална позиция, получила се вследствие на кризата от 1996-1997 г. - е страната с най-голямо увеличение на реалните доходи на домакинствата в ЕС: те нарастват с почти 59%.

Положението в началото на 2014 г., според наблюденията на разходите на домакинствата от НСИ, също показва, че общият доход средно на лице от домакинство се повишава с 6,2%.  Най-голямо е увеличението на дохода от работна заплата - 10%, но с над 6% се увеличават и доходите от пенсии и самостоятелна заетост.

Оставайки настрана темата дали 10-процентното увеличение на цената на електричеството изобщо решава някакъв проблем в енергетиката, по отношение на спора за това колко е "поносимо" могат да се направят следните изводи:

• в ситуация на по-голяма бедност и по-ниски доходи в предишни години е имало по-високи и драстични увеличения на цената на електроенергията за домакинствата;
• тогава те не са водели до обществено недоволство;
• за такова недоволство сега има по-малко основания, тъй като доходите продължават да растат.

Източник: Институт за пазарна икономика