„Реформи няма“: Здравният министър остави НЗОК сама да се оправя с дефицита в бюджета
Касата дължи над 140 млн. лева на болници за болнична помощ
В проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2025 г. няма стратегически заложени промени и не са отразени реформи. Това заяви служебният министър на здравеопазването Галя Кондева във връзка с проектобюджета на Касата и набъбващия в него дефицит.
В проекта за бюджет на НЗОК няма стратегически промени и не са отразени реформи, но съществуват механизмите на договорния процес. Трябва да се „даде рамо“ чрез предоговаряне на дейностите в областта на майчиното и детско здравеопазване“, смята Кондева
Тя допълни, че очаква след евентуално приемане на Бюджет 2025, в т.ч. този на НЗОК, да започнат същинските преговори между Български лекарски съюз (БЛС) и НЗОК за дейности, клинични пътеки, цени, брой хоспитализации и др.
Така, на практика, Министерство на здравеопазването (МЗ) остави НЗОК сама да се справя с проблемите си, конкретно с недостига на средства, до който се стигна след решение на Конституционния съд (КС) по-рано тази година.
Конкретно, според Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), НЗОК плаща за оказана в конкретни лимити медицинска помощ от лечебните заведения. През април тази година обаче със свое решение КС отмени лимитите и така НЗОК бе лишена от това да отказва заплащането на надлимитна дейност.
Крайният резултат, по данни на МЗ е, че има отчетена надлимитна дейност в болниците на стойност от около 170 млн. лв. От тях 27 млн. лв. вече са платени през октомври, но други 146 млн. лв. са дължими. По-рано тази седмица управителят на НЗОК Станимир Михайлов посочи, че този дълг е записан в проектобюджета на касата за 2025 г.
Вместо да предложи някакви решения, на днешното заседание на НС Кондева поиска обяснение от НЗОК как, освен с по-добър контрол, ще се изплатят дължимите суми.
Бюджетът на НЗОК се изготвя и предлага от управителя на НЗОК, приема се от Надзорния съвет на Касата и именно тя е институцията, която предлага механизмите за контрол и договаряне с БЛС на клиничните пътеки с болниците“, изтъкна Кондева.
По думите ѝ „въпреки че има това решение на КС, то не отменя задължението и правото на НЗОК да определя тези обемни цени и да ги проследява“.
„Кораб с пробойна“
Васил Пандов от ПП-ДБ, вносител на запитването към ресорния министър, разкритикува Кондева в отказа ѝ да поеме отговорност за бъдещето на здравеопазването. По думите му МЗ е ведомството, което трябва да предложи механизми за справяне с дефицита.
Министерство на здравеопазването трябва, като водещ държавната политика в здравеопазването, да предложи тези механизми – това не е работа нито на управителя на НЗОК, нито на управителния му съвет“, каза Пандов.
Той оприличи бюджета на НЗОК на „кораб с огромна пробойна“. „Корабът е бюджетът на НЗОК и той трябва следващата година да плува, без да знае как да регулира разходите за болнична помощ“, каза Пандов.